Много хора не вярваха, но се случи. България отново има отбор в групите на Шампионска лига. Този отбор се казва Лудогорец и е по-добър от предишния ни участник Левски. Сравненията често носят субективен елемент, но откъдето и да го погледнем, зелените от Разград играят по-добър футбол от този, който ни показваха сините в периода на треньора Станимир Стоилов. Лудогорец играе по-бързо, топката се мести по-скоростно, а големият плюс е, че пасовете по ширина са по-малко за сметка на подаванията по дължина. Някои на това му казват директен футбол, или подобрена версия на правилния футбол на Мъри, който обичаше тимът му да контро-! лира топката безкрайно дълго. От сравнението между двата тима по линии и постове се вижда, че Лудогорец е по-стойностният и като отделни единици, факт е, че това е тим, който също като Левски е разпознаваем от далечно разстояние. Но зелените от Разград случиха на треньори, всеки от които надгражда повече от предшественика си. При Левски всичко се срина, когато на мястото на Стоилов бе назначен Велислав Вуцов.
ВРАТАРИ
Гошо Петков изнесе тежестта на вратата на | Левски, като най-големият му принос за Шампионска лига бе първият мач срещу Киево. Звездата на италианците Амаури добре поразходи защитата на сините в София, но стражът на българския тим направи чудеса от храброст, за да опази вратата си суха. Като цяло Гошо Петков не прави кой знае какви подвизи или пък фрапантни грешки. Неговата игра бе на прилично ниво както в Лига Европа, така и в Шампионска лига.
Владо Стоянов допуска амплитуди в представянето си. Той е от типа на лудите вратари, които могат да правят какви ли не фокуси, за да не допуснат гол, но са способни и на сривове, които за секунди могат да объркат всичко. Нека припомним, че минутки преди да си изкара червен картон срещу Стяуа, той подаде много рисковата топка, която имаше опасност да бъде пресечена. И след малко направи втора рискова изява, когато бе изгонен. Но както се казва, явно тази вечер Съдбата бе решила да дарява Лудогорец с пълни шепи и компенсира това.
ЗАЩИТА
В линията на защитата Левски на Стоилов разполагаше с два стълба в лицето на Игор Томашич и Елин Топузаков. Единият бе от елегантното котило, а другият бе по-праволинеен, но с изключителен характер и невероятен дух. Двамата обаче се допълваха идеално. Томашич и Топчо играеха отлично с глава, като това се отнасяше и за моментите, при които трябваше да се включват в офанзивната мощ на сините. Само да припомним гола на Игор с глава срещу Удинезе и важната роля на Топузаков, който имаше задача да скача на близката греда при статични положения пред вратата на противника.
При Лудогорец центърът на защитата е винаги с временна формация, тъй като обичайният тандем Моци - Барт по стечение на обстоятелствата често се разпада. Румънецът не блести с фина техника, но е биткаджия като Топузаков. Ръстът и физиката на Моци обаче го поставят на по-високо ниво. В момента негови партньори са Георги Терзиев и Александър Александров, които са по-нисък клас от Игор Томашич. А чак като четвърти вариант е Мантила, който от известно време е в ролята на една от многото скъпи резерви в Лудогорец.
По-директният футбол на Лудогорец започва именно от защитата. В случаите, когато топката трябва да се изнесе от централната защита, се прави по-бързо, отколкото го правеха сините на Мъри. Понякога Топузаков и Томашич си разменяха топката, докато половината публика на стадиона заспи от скука. В Лудогорец обаче не губят време и имат опции с бързо вкарване към средата на терена с остър пас.
Относно крайните защитници отново трябва да започнем с уговорката, че като цяло Левски нямаше финансовите ресурси на Лудогорец. Сините разполагаха с Лусио Вагнер на левия фланг и Живко Миланов на десния, плюс универсалния Станислав Ангелов, който бе готов, дори да го събудиш от сън, да заиграе като бек и от двете страни (а и изобщо на всеки друг пост). Бразилският ляв бек трябваше да изнася топката в 40 процента от случаите, което бе един от щ недостатъците на сините. Това се знаеше от всеки съперник на Левски. И въпреки това Лусио Вагнер се нагърбваше с тази дейност повече отколкото Миланов от другия фланг или някой от централните защитници. Живко бе сърцат, но доста наивен тактически.
В Лудогорец един от най-добрите и постоянни футболисти е Жуниор Кейсара. Бразилецът е един от най-качествените крайни защитници, играли в България в последните години. Бе купен за около 500 хиляди евро от Португалия като ляв бек и започна като такъв, но веднъж отиде отдясно и там си остана. Кайсара е типичната моторетка, може да играе два мача поред, като непрекъснато снове по целия фланг. Има техника, скорост, острота, финт, центриране, изобщо всичко. Отляво Йордан Минев е с no-скромни качества, но и той прави запомнящи се мачове. Недостатък е1 склонността му да избухва, като прави необмислени нарушения, а и обича да спори сьс сьдии и противникови играчи, което разпилява ефективността му. Парадоксалното е, че Лудогорец разполага на щат с играч за над милион евро - Браян Ан-гуло, който засега е сьс статут на твърда резерва на Данчо Минев.
ПОЛУЗАЩИТА
В сърцевината на защитата сините имаха двойка, която почти не търпеше изменение. Това бе може би най-постоянното звено в тима на Станимир Стоилов. Даниел Боримиров и Ричард Еромоигбе бяха моторът на онзи Левски. И двамата бяха нито дефан-зивни, нито офанзивни халфове, въпреки че Борето имаше много по-голям афинитет към офанзивни действия, но не бе типичният плеймейкьр, нито пък се ограничаваше само с рушене на играта. Специалист в това отношение бе Ричи, който обаче имаше следния проблем: след като напълнеше склада си с крадени топки, изпитваше проблем с пласмента им, ако става въпрос за доставки на дълги разстояния. Това се поемаше успешно от Боримиров, който даваше тон и ритъм на играта на сините.
В Лудогорец има една постоянна величина - Светослав Дяков. Около него се сменят Златински и Еш-пиньо, а напоследък претенции за място там има и Абел Анисе. Проблем за Лудогорец е, че през последните две години не намери вътрешен халф, който да е I класа над Дяков. Така щеше да се почувства истинското надграждане в тима от Разград. Сега ако го няма Дяков, нивото на отбора ще падне осезаемо. Той е човекът, който с присъствието си вдига нивото. Той говори на съотборниците си през цялото време, той ги тегли напред, той ги дърпа назад. Също като Боримиров. Дяков и който и да е от партньорите му обаче често страдат заради липса на физика. Срещу по-солиден отбор губят единобор-ства и здравите сблъсъци. В това отношение отстъпват на тандема Боримиров - Ричард, които бяха поздрави и снажни и някак си вдъхваха доверие дори само като запълване на периметър. Привличането на полузащитник, който превъзхожда Дяков, трябва да е приоритет за треньора на Лудогорец. За по-сериозни неща са необходими по-сериозни играчи, няма какво да го крием и да се правим, че не го виждаме.
Отиваме на фланговете. За Левски от едната страна бе Христо Йовов, а от другата Димитър Телкийски. Като цяло нивото им бе малко над средното, а играта им бе белязана от добра и недобра форма, но за такива случаи Станимир Стоилов разполагаше с надъха-ния и търсещ изява младок Николай Димитров - Хичо, както и с подходящия за игра навсякъде Станислав Ангелов - Пелето. Представянето на Бижутера бе белязано с няколко маркови изпълнения като гола срещу Марсилия и паса за гола на Мариян Огнянов в Шампионска лига. Телкийски пък често изпадаше в лежерни състояния, но като цяло не разочарова, а по-скоро бе един от ценните играчи в приказния тим на Мъри.
Лудогорец инвестира доста средства 8 Мисиджан, който има класа, но като че ли е дос-1 тигнал тавана си и не може да надскочи нивото си. От друга-1 та страна е Михаил Александров, който също не може хубаво да натежи на мястото си.
АТАКА
Интересна е съпоставката за поста зад нападателя. Левски се сдоби с истинска находка, в каквато се превърна безплатният и минал през проби Седрик Бардон. французинът маркира всичко, което се случи в I тима на сините при Станимир Стоилов. Докато Седрик бе в добра кондиция и форма, отборът вървеше. Началото на края на Бардон бе и началото на края на Стоиловия Левски. Една от грешките на треньора бе, че не намери навреме качествена алтернатива на франсето. Седрик бе мозъкът на Левски. Неговата тактическа грамотност бе от изключително значение за играта на сините. С движението си без топка, а и с нейно притежание Бардон бе фигурата, с която останалите се съобразяваха. Той знаеше кога да задържи, кога да подаде, кога да шутира, кога да обърне фронта на атаката... И изобщо Седрик бе една от най-важните части в машината на Стоилов. На негово място бяха пробвани Йовов, Мариян Огнянов, Телкийски и кой ли не, но нищо не бе същото.
В Лудогорец монополът върху този пост се притежава от Марселиньо, който обаче през годините имаше до себе си и пред себе си фалшив нападател като Емил Гъргоров, както и типичен таран в момента. Бразилецът е може би най-квалитетният и постоянен играч на тима от Разград. Много рядко можете да се натъкнете на констатация, че той се е скрил или пък не е бил във форма. Марселиньо е топфутболистът, от който се нуждае всеки скромен отбор от тази част на Европа, който е направил пробив и поне 2-3 години е направил впечатление на запалянковците. След Бардон Левски тръгна надолу, ще видим какво ще стане с Лудогорец, когато Марселиньо си тръгне.
Напред Левски имаше двуполюсен модел. Голмайстор на тима в Лига Европа бе Емил Ангелов, после дойде ред на Валери Домовчийски. И всичко това, защото в един момент Георги Чиликов се контузи и Станимир Стоилов бе принуден да даде шанс на Домо. По стечение на обстоятелствата в доста случаи резерва на Валери бе Георги Иванов - Гонзо, който в момента е треньор и директор на Домовчийски в Левски.
Тежестта на Лудогорец изнесе Роман Безяк, въпреки че през трите години на поста минаха и други играчи, като най-дълго като фалшиви нападатели при Петев се застояха Гъргоров и Марселиньо. Доскоро резерва на словенеца бе Кишада, който изглежда невзрачен, все едно го няма на терена, но пък падне ли му топката, обикновено вкарва. В момента Лудогорец разполага и с Юнес Хамза. И двамата с Безяк са достатъчно раздвижени и треньорът може да ги пусне едновременно в схема 4-4-2 с два варианта - хоризонтално и вертикално разположени един спрямо друг.
Желю Станков, "Тема спорт"
