Защо не клубен проект в националния отбор?

В интервю в Бразилия ед­на от големи­те звезди на „А" група - бразилецът от Лудогорец Марселиньо, за пореден път призна, че най-естественото нещо е да заиграе за национал­ния отбор на България. По неговите думи с бив­шия му треньор в Разград - Ивайло Петев, който се­га е начело на държавния ни тим, вече са водили разговори. През 2016-а Марселиньо ще направи изиск­ваните от ФИФА 5 г. пребивава­не в съответната страна, за да играе в нейната представителна формация.

Плеймейкърът, сега на 31, е идеален за един клубен проект в националния отбор. Тоест, качественият чужденец да е база­та, около която да израснат род­ните тийнейджърски таланти. Защо натурализираният Марсе­линьо да не се окаже перлата, около която да се отворят миди­те с бисери от младежките и юношеските ни формации, кои­то засега вървят много добре в евроквалификациите? Вместо да чакаме Ивелин Попов, Нико­лай Бодуров и Станислав Манолев да дръпнат напред Ради и Боби Цоневи, Мики Орачев, Ки­рил Десподов, Антонио Вутов например, по-добре да се опрем на доказана бразилска величи­на. Докато се надяваме главата на Попето да си дойде на място­то и изтърпим криволиченията във формата и възстановяванията му по формулата „уиски с ау-лин", ще загубим още време. А часовникът на пропадането ни тиктака безмилостно и при за­даването на фФранция, Холандия и Швеция в световните квалифи­кации пружината може да се скъса окончателно. До болка познат е примерът с една Испа­ния, на която й трябваше брази­лецът Маркос Сена, за да стъпи на върха на континента през 2008-а, а инерцията да доведе до световна и още една евро­пейска титла. По същата схема червената фланелка облече и сънародникът на Сена - Диего Коста. В Испания нападатели ли си нямат? Да си спомним какъв импулс имаше в Хърватска с на­турализирането на бразилския нападател Едуардо, стигнал до трансфер в Арсенал. Примерите са много и в мнозинството си са позитивни.

Да, ние вече вкарах­ме бразилци в националния в лицето на Лусио Вагнер и Маркиньос. Но като че ли тяхното (въпреки успехите на левия бек с Левски) накрая заприличало вече на копаница, отколкото на Копакабана. Марселиньо изглежда друга бира и това се виж­да от направеното от Лудогореи у нас и в Европа А ние няма за къде повече да изоставаме от стъпките на големия футбол.

Иво Тасев, „Меридиан мач”