В следващите месеци за Григор Димитров от изключителна важност ще е да продължи курса си на дистанция от българските знаци и послания към него. Спортно-технически съвети няма как да му даваме, защото той е достатъчно разумен да отсява тези неща, да прекарва през филтъра си всички съвети, а и вече е напълно финансово отвързан да си позволи както най-добрите треньори, така и най-добрите психолози.
Гришо вече е на съвсем друго ниво като спортист и това може да радва всичките му симпатизанти по света. Тенисът е особен индивидуален спорт, който освен пари може да генерира и неограничено количество признание и слава. Заради младостта и таланта си, заради излъчването и чара си, а не на последно място и вече заради успехите младият българин има почитатели от цял свят.
Всъщност той отдавна е гражданин на света, просто в паспорта му пише, че е роден в Хасково. Такива космополитни личности нямат постоянен дом, те живеят в хотелски стаи и си почиват, дремейки на седалката на самолета. Тенисът е един вид капсулирана среда, достъпът на всеки до кухнята не е желан.
За нас обаче той си е нашият Гришо и сега е моментът да му се радваме. Радваме му се, защото сме патриотично настроени, въпреки че .той не дава достатъчно поводи, за да ни жегне още малко и още малко.
На нас проблемът ни е, че всъщност в много малко случаи знаем точно какво искаме. Едни от нас искат след всеки значим мач, като този с Надал преди няколко дни, Григор да извади от сака си българско знаме или някакъв шал с цветовете на трибагреника и ако може на микрофона на главния съдия да запее химна.
Други пък вече се дразнят защо Григор Димитров не дава интервюта на български. Което е голяма грешка, типично българска грешка. Дайте сега да награбим момчето, което гребе с пълни шепи от живота, затова, че не давал интервюта на български. А няма ли право той да ни се сърди за това, че в Австралия нямаше поне трима-четирима журналисти, акредитирани от български медии? Само така може той да отдели време специално на българските репортери на майчин език. Иначе не си я представяме как той се прибира в хотелската си стая, чувствайки се длъжен да даде по телефона персонални интервюта на поне 20 желаещи български медии. Тоест ако някой иска да говори с него, да отиде на следващия турнир и там да осъществи срещата на живо.
Иначе съвсем реална е вероятността Григор сам да изтърве себе си и да тръгне в посока Валери Божинов. При която още при първата му поява на летище София ще го атакуват поне петима мастити продуценти, за да гостува първо в техните предавания. И винаги ще има сърдити, защото първият ще е само един. Гала ще го покани на кафе, за да го пита дали слага достатъчно мед в чая си някои вечерни проекти ще го питат Шарапова дали му слага панделки на подаръците и изобщо, ако Григор Димитров скъси дистанцията, много бързо ще ни омръзне, много бързо ще си променим мнението за него и много бързо той ще излезе от форма и от челните места в ранглистата.
Затова нека го оставим да се развива по програма. Стратегията е изключително важна. Планът на Григор работи перфектно засега. Гришо напредва стъпка по стъпка. Точно в този момент е важно никой да не му пречи. Тенисът е деликатен спорт и ако Димитров бе пресилен и предозиран с болни амбиции, както се случи със Сесил Каратанчева, чийто баща искаше да я направи номер едно в света на 16 години с цената на всичко, сега щеше да е забравен. Е, тя нали даваше интервюта български?
Желю Станков, в-к „Тема спорт”