Сесил Каратанчева: Вече предпочитам да си мълча

Сесил Каратанчева участва в силния турнир "Алианц Къп" на кортовете на ТК "Левски" в София ($ 100 000). Въпреки че Сесил вече се състезава за Казахстан, любителите на тениса у нас с интерес проследиха нейните изяви. 21-годишната Каратанчева отпадна във II кръг от Матилде Йохансон (Фр).

- Неприятна загуба, която едва ли е била предвидена. Какви са амбициите ви оттук нататък?

- След като загубих във втори кръг на "Алианц Къп", не ми се мисли много. Колкото до амбициите, не знам още. Нека свърши сезона, пък тогава ще видим. До края на годината ще участвам в още няколко турнира.

- Реална цел ли е за вас топ 100 в женския тенис?

- О, вече не си поставям подобни цели, защото преди преследвах предно класиране, но не се получи добре и всички знаем какво стана. Гледам напред, играя мач за мач и се опитвам да подобрявам резултатите си.

- Да очакваме ли да ви видим след време да играете отново за България?

- Засега не искам да коментирам подобни предположения, защото в последно време се вдигна много шум. Изляха се доста негативни неща по мой адрес, затова предпочитам да си мълча. По-добре да мине известно време и тогава може да има повече яснота. Дали ще е за Казахстан, или за България, в крайна сметка няма никакво значение. Тенисът е индивидуален спорт, а аз искам единствено да съм жива и здрава и да продължавам да играя още дълго.

- Внимавате ли повече с популярната социална мрежа Фейсбук след скандала с вашите снимки това лято?

- Е, то няма какво да внимавам. Аз си имам определен брой приятели във Фейсбук, които изрично съм оторизирала да гледат моите снимки в профила. Не вярвам, че някой от тях е способен да ми навреди и да ме компрометира с тях.

Използвам интернет предимно за да поддържам контакт с моите близки и приятели. Все хора, които познавам.

- Как се запалихте по тениса? За вас започна да се говори, когато обещахте да "сритате по задника" Мария Шарапова. Тогава бяхте на 14...

- Хм, кога се запалих ли? Записаха ме да тренирам още на пет години и половина. Първата година беше по-скоро за забавление, от следващата всичко стана сериозно. Започнаха постоянни тренировки, в които нямаше място за шеги.

- Трите ви по-малки сестри имат ли желание да тренират тенис?

- Имат страхотна амбиция, дори най-голямата от тях ми подаваше топките на "Алианц Къп". На почивките се опитваха да ме успокояват и да ме подкрепят. Повтаряха ми постоянно: "Нищо, како, можеш да спечелиш". Тенисът е хубав спорт и предлага добри възможности за децата.