Цветана Пиронкова: Който не е държал ракета, нека не ми дава оценки

Цветана Пиронкова даде интересно интервю пред вестник "24 часа", в което говори за големите очаквания към нея, за контузията, която получи на Фед Къп и за амбициите ѝ в тениса.

Наистина ли никога досега не сте се отказвали по време на мач заради контузия?
Така е. Никога не съм се отказвала. Дори когато съм била болна или контузена като тук, в Израел. Някак си не го приемам. Докато мога да ходя, ще остана на корта. Може би защото досега не съм правила подобно нещо, не знам, но не мога.

Това въпрос на характер ли е? Или просто така гледате на нещата?
По-скоро аз гледам така на нещата. Смятам, че играта трябва да се уважава и докато можеш да се движиш по корта, е задължително да го направиш.

Не рискувате ли по-сериозна контузия?
Да, по принцип е така, но аз си преценявам доколко съм в състояние да се движа. Е, ако стане супернетърпимо и усетя, че съм на прага да скъсам мускул, тогава няма накъде да се мърда.

Какъв е точно проблемът?
Не е същият като в Австралия. Там имах по-леки разтежения на двете бедра, но отзад. Сега пак е на двете. Лявото го превързвам само като превантивна мярка, защото подобно разтежение е нормално за тенисистите и при мен се случва доста често. Но това на дясното бедро го изпитвам за първи път и болката е много силна.

Играете и с превръзка на китката...
(Смее се.) Оказа се, че имам и други проблеми. Но и това е по-скоро предпазна мярка, защото от време на време ме боли.

Доволна ли сте от началото на сезона?
Винаги може повече. Предишният сезон не започна много добре за мен, а този е копие на миналия. Нищо по-различно не се е случило. Отново загубих във 2-и кръг в Австралия. Но пак казвам, чувствам играта си по-добре от миналата година. Още не съм го показала с резултати, но смятам, че с навлизането в сезона нещата ще се получат.

Тази година очакванията към вас ще са по-високи след историческия полуфинал на “Уимбълдън”. Това допълнително напрежение ли е?
Да, още след “Уимбълдън” усещам, че от мен се очаква повече. Хората смятат, че като изиграя един полуфинал там и нататък ще е все така. Но е трудно, това е огромно постижение, най-голямото в моята кариера. И преди съм казвала, че само съм мечтала за полуфинал на “Уимбълдън”. Нататък? Как да го обясня? Ще опитам да играя по най-добрия начин и да стигам възможно най-напред в турнирите, но трябва да имаме по-реалистични очаквания.

Липсва ли ви нещо поне за финал на турнир от веригата на женската асоциация?
Да, все още не съм играла финал от веригата на WTA. Но и това ще стане лека - полека. За да стигнеш по-високо ниво, трябва да преминеш през всички предишни. При мен по-бавно се развиват нещата. Просто съм такъв човек. За момента съм на фаза полуфинал. Надявам се да се преборя и за следващото ниво.

Обръщате ли внимание на това, което се говори и пише за вас?
Дочувам отляво и отдясно. Не се интересувам, не влизам в сайтове да чета кой какво е решил да каже за мен. Но това са супернереалистични неща. Не може човек, който никога не е държал ракета, да ми дава оценки. Никой не знае как се чувствам в момента. Само аз и моят баща и треньор сме в материята и имаме право да се критикуваме. Всички други са добропожелатели, които се опитват да помогнат, но по-скоро правят обратното.

Коя е най-голямата глупост, която сте чули или прочели за себе си?
Честно казано, напоследък имаше доста глупости и ми бе странно, защото преди веднъж в годината я прочета по нещо, я не, а след “Уимбълдън” ме направиха голямата звезда. Почнаха такива простотии да се пишат по мой адрес. Нямаше едно нещо вярно. Като се почне за мен и за моя приятел, че сме се сгодили и той ми подарил пръстен. За баща ми също.

Продължавате ли да смятате, че това е правилният начин на работа - само с баща ви и без други в екипа?
Разбира се, и резултатите го показват. Баща ми е с мен, откогато съм се родила, той ме е изградил като състезател и като човек. Мисля, че сме си свършили перфектно работата.

Имате ли конкретни цели за сезона?
Знаеш, че не обичам да си поставям такива цели, защото смятам, че се ограничавам. Искам да развивам играта си и на всеки турнир да се представям по най-добрия начин. Разбира се, би било хубаво, както ти каза, да играя финал в WTA, най-малкото. Ще е добре и да защитя точките си от миналата година и да запазя позицията в ранглистата, защото дава предимства като това да си поставен в турнир от “Големият шлем” и да си в основна схема на престижните турнири.

Преди време споменахте за интерес от страна на спонсори. Има ли нещо конкретно?
Не е точно спонсорство, но съм лице на кампания на “М-Тел”. Смятам, че имаме добро партньорство.

Мечтаете ли за нещо?
Разбира се. Имам страшно много мечти, но, знаеш, ще ги запазя за себе си.

Да не сте суеверна?
Може и така да се каже.

А в личен план нещата наред ли са? Интересът към вас е голям и заради това.
Нещата са супер. Защо питаш дали са по-добре? Те винаги са били така.

Имам предвид, че от известно време сте двама.
Да, то вече се знае.

Научихте ли приятеля си да играе тенис?
Той вече играе доста добре.

Михаил пътува ли с вас?
Не, той си има работа, неща, с които трябва да се занимава. Но когато има време, идва.

Преди година признахте, че искате да учите за висше образование...
Засега няма как да стане. Виждаш каква ми е програмата. Прибирам се рядко и ще е трудно да се справям с двете неща паралелно. Евентуално може да се случи, когато вече не се занимавам професионално с тенис.

Бихте ли работили в медии?
Това е добра алтернатива, евентуално, когато състезател завърши кариерата си, да остане в спорта. Единият начин е да стане треньор, другият е този. Виждам, че много бивши тенисисти се пробват като коментатори или репортери по турнирите и смятам, че това е много хубаво, но не съм се замисляла.