Толерантността на българина е много относително понятие. Иска му се да е широко скроен, но вътрешно не може да се пречупи. Така е в много отношения, а футболът не прави изключение. Социолозите признават, че при увеличаване на несигурността и бедността рязко нарастват проявите на предразсъдъчно мислене. В един от най-бедните региони на България обаче тази теза е разбита, след като третодивизионният футболен клуб Мизия (Кнежа) назначи начело на отбора Ива Найденова-Данчева. По този начин ръководството на отбора разби всички стереотипи, че нежният пол няма място в мъжкия футбол. Новината, че дама ще води дебютно в България мъжки отбор, бе приета като сензационна. Не така обаче смята 30-годишната специалистка, която не само има свое виждане по въпроса, но и смело го изразява.
„Не намирам за странно това, че жена води мъжки футболен отбор – заяви Данчева, която има лиценз Б . – Или можеш, или не. Не е нещо сензационно, всичко е до качества. Не ме интересува чуждото мнение и не се влияя от него.“
Влюбена е в най-великата игра от дете. Към флирта с Цар Футбол я подтикнал нейният баща Коко Найденов. А последвалата страст си е чисто нейно дело.
„Като малки започнахме да играем футбол заедно със сестра ми – доверява Ива. – Баща ми ни водеше на стадиона, за да гледаме Мизия. Тогава имахме силен отбор. Може да се каже, че той е в основата на това да се захвана с футбола. Искал е момче, но не му се е получило (смее се). Сестра ми стана вратар и пазеше допреди три години в националния женски отбор. Спортът е в кръвта ни. Именно затова сега не приемам треньорството като професия, а като удоволствие. И не го усещам някаква тежест в никакъв случай.“
Преди да застане начело на представителния тим на Мизия, завършилата НСА специалистка води юношите старша възраст на отбора от Кнежа. През есента под нейно ръководство талантите записаха 8 победи и 1 равенство, с което Ива доказва, че има качества и за мъжкия футбол. Въпреки това е наясно, че трудно може да пробие нагоре в йерархията: „За момента не виждам бъдеще пред себе си в по-горните групи. Времето обаче ще покаже. В чужбина също не е лесно. Трябва да се доказваш всеки ден зад граница. Видях какво е, защото бях две години в Кипър. Там работих във фитнес център и подготвях спортисти. Изготвяхме им програма на трениране, а сред клиентите ни беше и националният баскетболен отбор на Кипър.
В България за подобни неща изобщо не се мисли. Дори няма интерес към нововъведенията в спорта. Много сме далеч от Европа, пестим от всичко. А най-големият проблем са детско-юношеските ни школи. Те са забравено от Бога място. Ние не работим с децата си, а чакаме да вземем някого от чужбина, защото тичал повече. Истината е, че футболът са нашите деца, но не им обръщаме внимание за сметка на чужденците. Тук, в Кнежа, съм имала много добри футболисти, които имат качества и за националния ни отбор, но липсата на условия си оказва влияние. В момента чета методики за работа в Германия. Там хората мислят за 2030 г., а ние тук се чудим кой португалец да доведем.“
Относно новия пост начело на Мизия 30-годишната треньорка признава: „Гледам да не правя много промени за момента в отбора. Провеждаме подготовка, наблягам на упражнения във фитнеса, които също са важна част от играта. Дисциплината е в основата на всичко. Аз имам моите виждания, но за съжаление нямаме материалната база. Опитваме да намерим спонсори, но освен общината никой друг не заделя средства за отбора.“
Като много други родни треньори и тя има своите виждания за мръсотията в българския футбол.
„Определено това е съдийството – изстрелва г-жа Данчева. – Не може некадърни и неможещи хора да ръководят мачове и да съсипват работата на всички останали. По-лошото е, че става въпрос за липса на качества, а не на тенденциозност.“
Ива също има своите идоли в професията. На въпрос кой е треньорът, който най-силно я впечатлява, тя признава: „Жозе Моуриньо! Той е безкомпромисен в много отношения и не се влияе от чуждото мнение. Нищо не го вълнува. Такъв трябва да бъде всеки треньор. Не го харесвам заради клубни пристрастия, а защото е личност с характер. Иначе съм привърженик на Байерн и Милан. От българските специалисти харесвам Пламен Марков. Интелигентен човек, който за жалост бе оплют абсолютно незаслужено.“
Извън терена Данчева може да се похвали с наследница, която вече е тръгнала по нейните стъпки: „Имам дъщеря на три години, която мечтае да стане спортист. Казва се Виктория и по цял ден иска да е на стадиона. Напълно възможно е и тя да тръгне по моя път.“
Ива разкрива, че мечтае един ден да има собствен фитнес, където да работи със спортисти и да ги подготвя за големи състезания. Дотогава според нея обаче има немалко време, а сега нейната мисия е да спаси Мизия от изпадане. Отборът има актив от 14 точки след първия полусезон и все още е близо до опасната зона.
Неофициалният ѝ дебют бе повече от впечатляващ – 5:0 над третодивизионния Чепинец (Велинград) в приятелска среща, но тя е наясно – официалните мачове ще бъдат адски тежки.
Първият е само след няколко седмици и съперник на Мизия е не кой да е, а лидерът в класирането Кариана (Ерден). Дали Данчева ще успее да изненада големия съперник? „Само времето ще покаже“, изрича за финал Ива една от любимите си фрази.
Първата жена треньор на мъжки тим Ива Данчева: Школите са забравено от Бога място
"В момента чета методики за работа в Германия. Там хората мислят за 2030 г., а ние тук се чудим кой португалец да доведем.“
