Преди 65 години - на 28 юни 1946-а, стартира серийното производство на ГАЗ-М20 Победа. За Победата е писано, та писано, има доста телесюжети и дори цял документален филм. И напълно заслужено! Този автомобил с право се смята за едно от големите достижения на съветската автоиндустрия.
ГАЗ-М20 Победа заменя през 1946-а на конвейера "емката" - ГАЗ-11-73. В Горки тогава стартира производството на нов автомобил, който рязко се различава от предшествениците си. Колата е със самоносеща конструкция, независимо окачване на предните колела, предавателна кутия със синхронизатори. Всичко са произведени 235 999 машини, включително 14 222 кабриолета и 37 492 таксита, серийно правени от ГАЗ в периода 1946-а - 1958-а.
За автомобила предвиждали два двигателя - шест или четирицилиндров. Първият бил модификация 2,7 литра и 62 к.с. на мотора на ГАЗ-11, който пък бил лицензионен аналог на мотора на Dodge D5. Четирицилиндровият двигател бил развит от него, но с отрязани два цилиндъра и намален до 2,112 л. ходов обем, а мощността му била 50 к.с. Той бил доста по-икономичен и по-унифициран с двигателя ГАЗ-11, използван при камионите ГАЗ.
Именно рязката разлика на Побеа от всичко, което до този момент е било усвоено от руската автопромишленост, става причина за изключително бавното усвояване на колата. Цели 20 месеца разделят времето от появата на първия опитен образец и началото на производство, което върви и доста трудно. Страната не имала студен стоманен прокат за дълбоко щамповане. Няма и достатъчно опит в направата на щампите - по-голямата част от оборудването се закупувало от Щатите. По тази причина предните калници на колата се правели от две по-малко релефни части, които след това заварявали и рихтовали с оловен припой. Всъщност при производството на Победа е трудно да се говори за конвейер, по-скоро колата била правена на стапел с обходна технология.
В партийните върхове не били доволни от колата - влизала пепел през уплътненията, шумен ауспух, който доста бързо се пълнен със сажди, слабите ресори, недостигането на паспортните показатели за скорост, теснотата на задната седалка...и в резултат с постановление на Съвета на министрите на СССР от 31-и август 1948-а производството на ГАЗ М20 Победа е спряно, директорът на завода Лоскутов бил свален от длъжност и изпратен на "поправка" в Уляновския автозавод. Общо от първата серия до октомври 1948-а са направени едва 1700 машини.
След краткото спиране на производството конструкторите и технолозите успели да поправят по-голяма част от недостатъците и през 1948-а - 1949-а стартирали модернизираните Победи, при това в нови, по-съвременно оборудвани корпуси, което рязко увеличава мащаба на производство. В 1949-а ГАЗ-М-20 и създателите му получават Сталинска премия.
От средата на 1955-а правели и ГАЗ-М-72 -много оригинална за времето си машина, обединяваща пълноприводно шаси, разработено на базата на това на армейския ГАЗ-69 с комфортното за времето си купе на Победа. Колата имала доста увеличен просвет и всъдеходни гуми. Производството продължава до 1958-а, а колата спокойно може да се смята за един от първите в света комфортни всъдеходи, категория, която спечели популярност едва в наши дни.
ГАЗ-М-20 става много популярна и дори е изнесена като подарък за братска Полша. От 1951-а Победа се прави по лиценз в завода FSO (Fabryka Samochodów Osobowych), под марката Warszawa. Там тя се прави до 1973-а със сериозни модернизации, като двигател с горни клапани и купета седан, комби и пикап. От 1956-а автомобилите се правят само с полска комплектация и са направени общо 254 472 автомобиля - дори повече отколкото са произведените оригинални победи.