На заседанието на УС на 25 юни управата на БФБаскетбол възложи на Мениджър “Национални отбори и развитие на подрастващи състезатели“ Росен Барчовски и Христо Христов да подготвят анализ на ефекта на мярката да не се допускат чужденки в Държавното Първенство за жени за последните 3 сезона. За това заседание анализът бе готов и предложението бе гласувано. Росен Барчовски прави доста подробен и пълен анализ. Ето какво каза селекционерът на националния отбор за мъже пред basketball.bg за този анализ:
Г-н Барчовски, на предишно свое заседание Управителният съвет на БФБаскетбол Ви възложи да направите анализ на женското първенство и влиянието на забраната за използване на чуждестранни състезателки. До какви изводи стигнахте?
Елитният ни женски клубен баскетбол достигна дъното. Състоянието му спокойно може да се нарече катастрофално. Разполагаме само с два отбора, Берое и Монтана, които са на средноевропейско ниво, и то, с участие на чужденките им, без право на игра в българското първенство. Без тях, само с български баскетболистки, може да се каже, че сме на нискоевропейско ниво. Останалите отбори са съставени от девойки и малко на брой жени, които имат шанс за привличане в първите два тима, да не говорим за националния отбор. Монтана и Берое разполагат с много добър за България и Адриатическа лига бюджет, и среден за второто ниво на европейските турнири към ФИБА. Всички останали са с много ниско и несигурно финансиране, което гарантира нулев професионализъм, със съответното ниво.
Какви са причините за това?
Какви са причините за това?
Причините за това състояние са многобройни, не са от вчера, даже и от онзи ден, от много отдавна са. В голямата си част са обективни, световният женски баскетбол върви надолу от доста години назад. Има и много субективни причини, само за България. Трябва да се формулират точно, важно е, но не са тема на този анализ, много дълбок е.
А какъв анализ представихте пред УС?
А какъв анализ представихте пред УС?
Основната тема на материала ми бе участието на чужденки в „А“ група. Да няма, да има, колко на брой да са.
През последните три сезона, когато беше забранено участието на чужденки се получиха следните резултати. Не се появи нито един отбор, който да се доближи до първите два, разликата е огромна. Всички класни и опитни състезателки са концентрирани в двата отбора. Включително и по-младите, които са част от националния отбор до 20г. На практика ние разполагаме с фалшиво първенство, в което от началото се знаят финалистите на 100%. Не се развиват и достатъчно български състезателки в останалите отбори, като брой ги има, но класата е ниска. Тези, които наистина показват потенциал, биват привличани в Стара Загора най-вече, също и в Монтана. Или отиват в чужбина. Единственият позитив беше през 2019 г., когато женският национален отбор до 20 г. спечели първото място в Б дивизия и спечели номинация за А дивизия. Водещите състезателки бяха от Берое, получили шанс за сериозно игрово време. Този факт беше отчетен и правилото за липса на чужденки остана и за сезон 2019/20. Само че тези играчки пораснаха, вече са жени, не могат да участват в девическия национален отбор. А други с такава перспектива не се появяват. Повтарям, имаме такива момичета, но те са вече в чужбина. Там винаги е било привлекателно за българските баскетболисти, а и нивото на първенството у нас, както и място за реализация в повече класни отбори е почти нулево. Това положение предполага задълбочен анализ и взимане на съответните решения.
Какво беше вашето предложение за решение?
Какво беше вашето предложение за решение?
Една от мерките за промяна на положението е, че трябва да бъде разрешаването на участие на чуждестранни баскетболистки в „А“ група. По този начин ще се създадат следните възможности:
Берое и Монтана ще могат да изградят много по-добре отборите си, използвайки чужденките си и във вътрешното първенство, не само в Адриатическа лига, или евентуално в ФИБА. По-лесно ще привлекат такива състезателки, никой играч и агентът му не иска да е ограничен в изявите си, макар и на по-ниско ниво. Не е тайна, че статистиката е водеща в кариерата им, без местно първенство това е невъзможно. Ще бъде по-оправдано и заплащането им. Треньорите ще бъдат облекчени, много трудно е да се води тренировъчен процес на един отбор, с различни състави за отделни състезания. Българските състезателки в тези клубове ще функционират в условията на много по-висока конкуренция, и в тренировките, и в мачовете. Всички ще се учат на добър баскетбол, с участието на по-класни играчки, включително треньорите, което е много важно. Старши треньори са Стефан Михайлов – женски национален отбор, Таня Гатева – жени до 20 г. И двата отбора се радват на прилична посещаемост и интерес. Класните и атрактивни състезателки, каквито в голямата си част са чужденките, ще увеличи този интерес във всички насоки, особено за финансирането. Мачовете между тях, с очаквано по-високо ниво и класа, ще дадат възможност и за чувствително по-големи медийни изяви, включително и телевизионни излъчвания. Всичко това ще повиши продукта „женски баскетбол“ . Селектирането на чужденки ще „натисне“ надолу, по естествен път нереално високите претенции в заплащането на т.нар. „български звезди“. И ще регулира донякъде реалната перспектива някой от двата отбора да привлече голяма част от най-добрите ни играчки, което ще унищожи и тази конкуренция, по този начин ще останем с един отбор, в последствие с нула;
Останалите отбори ще получат шанс за подобряване на нивото си, чрез възможност за привличане на чужденки, даже и да не са на високо ниво. Само в САЩ, страната която произвежда най-много състезателки, всяка година завършват колежанското си образование чрез баскетбол по около 700 играчки на прилично ниво. Тези от тях, които не могат да си намерят отбори в Европа и света, но имат желание да продължат кариерата си са готови да играят за ниско заплащане, даже и за България. Това е реална възможност за клубове с по-ниско финансиране;
Възможността за участие на чуждестранни баскетболистки в „А“ група ще повиши интереса към женския ни баскетбол от агенти, треньори, състезателки. Към този момент това е почти капсулирано.