Дий Бост се превърна в един от големите герои за България на изминалите европейски квалификации. 31-годишният американец бе с ключов принос и при двете победи над Латвия, благодарение на които "лъвовете" се класираха за първенството на Стария континент през 2022 г. Гардът на Монако завърши като най-добър реализатор за нашите със средно по 16.6 точки, №1 по асистенции с 5.4 и с най-много изиграни минути – 158 (31.8 на мач). Ето какво сподели Бост за „Тема Спорт” за успеха на националите и целите си с екипа на България (б.р. интервюто е правено преди мача с Нантер от Еврокъп):
- Дий, здравей. Как си, седмица след турнира в Рига? Осъзна ли какво постигнахте с националния отбор на България?
- Здравей, благодаря, добре съм. Преди няколко дни пристигнах в Монако и се готвим за поредната битка в Еврокъп. Да, разбрах колко голяма беше тази победа за нас. Това наистина е сериозно постижение, което ме кара да се чувствам доволен от свършената работа.
- Осмисли ли този успех четирите години, през които си част от българския отбор?
- През този период винаги съм се чувствал като част от националния отбор на България и се чувствам като българин всеки път, когато играя. Още от първия миг, когато приех това предизвикателство, се почувствах у дома си. Всеки един от нас, заслужаваше да постигнем този голям успех и смятам, че той бе следствие на положения ни труд.
- Какво ти носи лично на теб участието на европейското първенство?
- Аз лично си бях поставил това класиране като цел. Това е нещо съвсем различно, което постигнах в своята кариера. Вече мога гордо да заявя, че помогнах на моя тим да се класира за европейско първенство и нямам търпение да се изявя там догодина.
- А какво ти струва?
- Не съм сигурен, че те разбирам. Не мога да кажа, че това усилие да се класираме трябва да струва нещо на някого. Ние играем любимата игра, правим го, за да печелим всеки мач. Няма как, когато правиш нещо с удоволствие, то да ти струва някакво допълнително усилие.
- Къде поставяш този успех в кариерата си?
- Със сигурност го поставям на много високо в списъка си с успехи, защото помогнах на България да направи нещо, което от доста време не бе успявала да стори. Вярвам, че помогнах на националния отбор по много различни начини и това ме кара да се чувствам още по-горд от постигнатото.
- Докъде може да стигне България на европейското?
- Мисля, че ако всички са здрави, можем да направим сериозен рейд и да изненадаме много хора. Потенциалът на националния отбор е голям и ако се съберем в най-добрия си вид, то бъдете сигурни, че няма само да участваме на първенството.
- Това ли ще бъде последният акорд за теб в националния ни отбор?
- Да, мисля, че след европейското първенство ще спра да играя за националния отбор, зависи само как се чувства тялото ми и какво е желанието ми след него. Но ако се класираме и за световното първенство, то човек никога не знае, може и да остана.
- Ще те видим ли на световните квалификации през есента?
- Мисля, че ще дойда за квалификациите, да. Тепърва ще водим разговори в тази посока, но аз имам желанието да играя в тях.
- Бяхте близо до класирането за световното с Любо Минчев, но не успяхте за много малко. Къде е разликата сега с Росен Барчовски като треньор?
- И двамата са добри треньори, така че не искам да ги сравнявам. Не забравяй, че именно Минчев бе треньорът, който ме доведе в България. Много уважавам и двамата треньори и работата, която вършат. И единият, и другият полагат огромен труд, за да може националният отбор да запише тези резултати.
- Как се чувства един американец в националния отбор на България?
- Аз се чувствам като българин. Не гледам на себе си като на чужденец. В отбора играя твърдо всеки мач, давам всичко от себе си. Приет съм страхотно от останалите, така че за мен няма разлика.
- Защо изобщо избра това приключение да играеш за България?
- Избрах България, защото предложението дойде в перфектен момент в кариерата ми. Освен това, не много хора получават шанс да имат двойно гражданство в Америка, особено ако идвате оттам, откъдето идвам аз.
- Успя ли да изградиш трайно приятелство с нашите баскетболисти и кои чувстваш най-близо до теб?
- Да, смятам, че изградих приятелски отношения с всички в тима. От много дълго време сме заедно, те са страхотни момчета. Така че вярвам, че говорим за една дълготрайна, приятелска връзка помежду ни. Все пак най-близък съм с Павлин (Иванов), защото той беше първият ми европейски приятел, при първата ми година в Европа (б.а. засичат се в Будучност), така че с него имаме различни отношения.
- Докъде смяташ, че ще стигнете с Монако в Еврокъп, а и във Франция?
- Колкото се може по-далеч. Много бих искал да спечеля титлата с Монако, както в Еврокъп, така и в първенството. Отборът от доста време не е печелил голямо отличие, ще ни бъде много трудно, но ще дам най-доброто от себе си, за да се справим.
