- Г-н Диков, какво става напоследък в нашия град? Разхождат се разни испанци, говорят разни неща. Стадиони ще строят, молове, хотели. Кои са тези хора, какви са, какво ще строят?
- Тези хора ги доведе Христо Стоичков. Мога да кажа, че за първи път имам усещане, че може да се построи стадион. Ще кажа защо. Аз тези неща ги говоря от 4 години - че нашите клубове нямат нито ресурс, нито възможност, нито право, според мен, всеки от тях да си прави самостоятелен стадион. Защото нашите клубове не могат не да построят, не могат дори да издържат един добър, модерен стадион. Защото при нас, както обикновено се казва, моето си е мое и не го давам. А чуждото е общо, искам го! София има 4 клуба - Левски, ЦСКА, Локомотив, Славия. Абсолютно нормално е в град с население милион и половина да има 2 модерни стадиона, които да са отделени на по два клуба и на тях да се играят официалните мачове. А останалите стадиони да бъдат ползвани като спортна база - тренировъчна, за младежки футбол, за детски футбол, за тренировки на представителни отбори. Защото се знае, че на официален стадион тренировки не могат да се правят. Като направиш предишния ден тренировката, на следващия не можеш да играеш на този терен. Един клуб има 16 домакински срещи в нашето първенство. Ако влезе в европейските турнири, до края на годината стават още 4-5 международни срещи максимум. Значи ще станат 20 срещи. С 20 срещи на година и при никаква друга дейност един стадион посмъртно не може да се издържа! Схемата, за която говорех, е 2 клубни отбора, което значи 40 срещи плюс още 7, 8 или 9 за националния отбор - така стават към 50 и повече мача. Това вече е по-добра ситуация. Испанците го казаха и футболните клубове го чуха - един стадион, за да е модерен и да се самоиздържа, трябва да живее 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината. Трябва да има живот вътре в него, трябва да се прави нещо, да се печели. Какво предлагат испанците? Те предлагат публично-частно партньорство, изграждане на стадион, но и изграждане на търговски площи към него, изграждане на офиси, на жилища, което да даде финансов ресурс от търговски дейности с които да се поддържат стадионите и да им дава възможност да живеят.
- Ако говорим за стадиони за 50-60 хил. зрители, ние ще говорим за вечно празни стадиони.
- Така е. Испанците предлагат много разумни решения, 40 000 души стадион, който да бъде национален. Според мен до 45 хил. максимум е капацитетът на един добър основен стадион в България. Те предлагат стадион "Септември" да бъде 15 000 и това е един много разумен размер на клубен стадион, който да поема мачове от вътрешните първенства. Пловдив си има традиционни два клуба. Там е предложен проект за 25 000 души, абсолютно разумен капацитет за Външен изход на проекта за стадион "Септемврийска корона' , който трябва да бъде построен на мястото на стадион "Септември". 20 срещи на година и при никаква друга дейност един стадион посмъртно не може да се издържа! Схемата, за която говорех, е 2 клубни отбора, което значи 40 срещи плюс още 7, 8 или 9 за националния отбор - така стават към 50 и повече мача. Това вече е по-добра ситуация. Испанците го казаха и футболните клубове го чуха - един стадион, за да е модерен и да се самоиздържа, трябва да живее 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината. Трябва да има живот вътре в него, трябва да се прави нещо, да се печели. Какво предлагат испанците? Те предлагат публично-частно партньорство, изграждане на стадион, но и изграждане на търговски площи към него, изграждане на офиси, на жилища, градски стадион в град от половин милион жители, какъвто е Пловдив.
- Очаквате ли всичко това да се случи така, както го предлагат испанците?
- Дали ще стане тази схема - да влезе инвеститор да построи стадиона, той да се ползва от клубовете, а инвеститорът да ползва търговските площи, дали нашите клубове ще дозре-ят до разумното решение, че трябва да се обединят независимо от противоречията си и да направят едни стадиони, които да са модерни, да печелят и да могат да работят нормално - това вече е въпрос, който бъдещето ще покаже. Аз мисля, че в следващите 2-3 години ще се случи.
- Стадион на мястото на старото игрище "Септември" и стадион при аерогарата - това се предлага, така ли?
- Това предлагат испанците. Терените са чисти, в тях може веднага да влезе публично-частно партньорство.
- Кой е направил тези проекти?
- Тези проекти са направени от най-големите световни архитектурни фирми. Тук примерно е "Реба" - фирма, която е испанско-английска. Има участие RTKL, която е английско-американска. Това са световни фирми и наистина разбират от това, което правят. Те са доказали, че имат разумен подход към задачите, които решават.
- Това са архитектурни фирми, не са строителни.
- Не са строителни. Те няма да строят тези проекти. Категорично не.
- Кой ще строи тогава?
- Въпросът със строителството не е първи. Той е предхождан от въпроса за парите. Защото може да се строи само когато има осигурени финансови средства, с които може да се строи. Въпросът със строителството е въпросът кой ще инвестира. Няма да е държавата, защото държавата няма ресурс. Да говорим за три стадиона от порядъка на 450 млн. евро - такъв ресурс в близките 15 години държавата категорично няма да отдели! Затова принципът, който са предложили колегите, е публично-частно партньорство, търговски интерес, други обекти, които да са свързани със стадиона и да дават ресурс за стадиона.
- Да изчистим участието на държавата. Тя участва със земята.
- Точно така.
- Апортна вноска.
-Да.
- И нищо друго?
- Дали ще е апортна вноска, дали ще е концесия, дали ще е схемата на публично-частното партньорство, което за съжаление у нас не е законово уредено, но това е. За концесията е ясно - концесионерът плаща всяка година концесионна такса на държавата. Това е единият вариант. Другият вариант е апортната вноска. Държавата апортира земята и получава определен процент собственост от някакво дружество. Публично-частното партньорство е тип концесия, за което много говорим в последните 10 години, но нищо не правим. Това е т.нар. схема ВОТ - билд, оперейшън, трансфър. Което значи "строиш, използваш и прехвърляш". Определен инвеститор получава правото за 35 години да построи нещо. През тези 35 години той си е направил сметката, че ще си върне инвестицията и ще получи съответната печалба и в края на периода го предоставя на този, който е собственик на земята.
- Това е държавата. През тези 35 години какво получава държавата?
- Нищо не получава, получава услугата. И това е много важно, че държавата и София получават възможност да имат едни хубави и модерни съвременни обекти.
- А все пак получава ли данъци?
- Естествено! Този, който оперира, е търговско лице, той си плаща данъците, както всички остана- ли. Освен това държавата получава 450 млн. евро инвстиции. Което значи, че тук ще бъдат закупени строителни материали за толкова пари, ще има работни места и т.н. Което е безценно.
- Има ли потенциален инвеститор?
- Потенциален мераклия за инвеститор според мен има, поне така прозрях през това, което представяха колегите на презентацията на тия стадиони. Но този инвеститор трябва да се идентифицира - какви са неговите мераци.
- Архитектите имат вече идея за инвеститор, но не го разкриват?
- Не, не архитектите. Говорим за хората, които бяха заедно със Стоичков. Там присъстваше и предприемач, доколкото разбрах, който е собственик на футболен клуб и който знае как се прави това нещо.
- Какво ще бъде отношението на футболните клубове към тези стадиони? Те няма да участват в строежа, няма да участват в собствеността, те ще са просто наематели, които отиват, за да изиграят един мач и да си платят наема за него.
- Точно така. Ще ви кажа моето очакване. Очаквам да имат разумно отношение.
- Кое е разумното отношение?
- Разумното отношение е да не се поддават на очаквани да не се поддават на емоциите. Да мислят за футбола, а не за собствеността. Тя не е тяхна тази база. Левски си има база на Терена, ЦСКА - в Бо-рисовата градина. В Рим най-големите врагове Лацио и Рома играят заедно на "Олимпико". В Милано най-големите врагове Милан и Интер играят заедно на "Джузепе Меаца". В Мюнхен Байерн и Мюнхен 1860 играят на "Алианц Арена". Така че това са нормални неща.
- Какво ще се случи тогава с "Георги Аспарухов", с Българска армия", със стадионите на Славия и Локомотив?
- Тези клубни стадиони да останат клубна спортна база. А другият вариант е да се направят споразумения между клубовете и те да приемат да направят два модерни стадиона и другите два да останат като тренировъчни бази. В тия два стадиона да се инвестира пак на принципа на публично-частното партньорство.
- В началото се каза, че ще се продадат определени пустеещи спортни терени в София и с получените пари ще се изградят стадионите на Левски, ЦСКА, Славия, Локомотив.
- И това е вариант. Ние работим и по него.
- Беше казано, че ще се продадат пустеещите терени на стадионите "Септември", "Раковски", "Юнак" и "Академик". Какво стана?
- Засега работим само върху терена на "Юнак". Разработваме проект, който е свързан с парка, не е предназначен за стадион или зала.
- Не беше ли по-добре тази земя да се продаде, държавата да си получи парите, а който я купи, да си изгражда молове, хотели, жилища, каквото иска?
- Това е вторият възможен вариант.
- Защо се отказваме от това?
- Не, не се отказваме, това е единият вариант.
- Ако чуждестранният инвеститор поиска държавна гаранция или участие на държавата с пари, това приемливо ли е?
- Не е приемливо, защото държавата категорично, по мое мнение, няма в момента ресурс. Защото държавната гаранция се оформя като държавен дълг, т.е. тя влиза в регулацията на тези там проценти, дефицити, които се изискват от нас, така че няма как да стане.
- Което освен всичко друго ще бъде и държавна помощ.
- Точно така, не става.