Сашо и Александър Везенкови говориха ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Фамилията Везенков е неизменна част от родния баскетбол вече над 40 години. Бащата Сашо и синът Алекс поддържат във времето нейната актуалност на авансцената, независимо от политическа, икономическа или каквато и да било обстановка в държавата. Алекс, който гостува в „Код Спорт“, още когато играеше за Барселона, е повече от актуален след великолепния сезон в гръцкия гранд Олимпиакос. През тази година Алекс записа върхови в кариерата си показатели в 31 мача от Евролигата.
- Казваме „добре дошли“ на терена на „Код Спорт“ на мъжката част на фамилия Везенкови, която над 40 години присъства в елита на българския баскетбол. Алекс, ти направи впечатляващ сезон в Евролигата, но ние в „Код Спорт“ уважаваме йерархията и откриващият въпрос ще е към твоя баща Сашо Везенков. Поддържате ли връзка с Олимпиакос, ще има ли нов договор, ще има ли награда за добрия сезон? Някакви новини от извора?
Сашо Везенков: Това, което се знае е, че Сашко има още една година договор с Олимпиакос. Чувства се прекрасно и той го показва. Олимпиакос е Олимпиакос, това е едно от най-добрите имена в европейския баскетбол. Чул съм от неговия мениджър, че има интерес от Олимпиакос за подновяване на договора. Все още сме в ранен етап, защото той има договор и от септември евентуално нататък ще започнат преговорите за удължаване на договора. Но да си част от този отбор, наред със Спанулис, Принтезис, Папаниколау и другите момчета е наистина чест и привилегия, и той го показа.
- Алекс, ти доволен ли си от развоя на събитията? Върви ли всичко по твоя план в кариерата ти?
Алекс Везенков: И да, и не. В отборен план не успяхме да влезем в осмицата тази година, което беше много важно за нас, защото като не играем в гръцко първенство, ни оставаше само една цел да гоним. Като отборът не върви чак толкова добре, каквото и да направиш ти, минава малко на заден план. Но мисля, че показах това, което тренирах през лятото и през целия сезон. Искам да продължавам да се развивам и дано дойдат успехите с отбора, защото все пак баскетболът е отборен спорт. Колкото и един човек да играе добре, ако няма успехи, не се потвърждава целият труд.
- Сашо, не се ли изкушавате от НБА? Колко трудно е да се бърза бавно към изява на Алекс в „меката на баскетбола“?
Сашо Везенков: Сашо попадна много, много рано в големия баскетбол с трансфера в Барселона. Други ни бяха плановете тогава, но все пак на Барселона не се отказва. Нашата цел е наистина някога да стигне до НБА. Аз съм убеден, че той стигне ли до НБА, ще се задържи за повече години. Гледайки и НБА, и европейския баскетбол, за мен в Евролигата доста по-трудно се играе и това е доказано. Той е готов, всичко е въпрос на както казваш „бързай бавно“, защото това е баскетбол и не може отведнъж. Едно е да искаш… Но съм убеден, че рано или късно това ще се случи!
- Алекс, прави впечатление, че стоиш здраво на земята, нямаш отклонение от петолинието – колко трудно е това? Коства ли ти нещо или е въпрос на манталитет и мотивация?
Алекс Везенков: Трудно е, защото за да стигнеш до това, за което си мечтал и до много високо ниво, трябва да спазваш програми, не мога да кажа да правиш жертви, защото това, което правим всички, които играем баскетбол или футбол, или тенис, ние това обичаме. Господ ни е дал талант и просто го развиваш. Не мога да кажа, че са жертви, но трябва да спазваш програма, всичко е написано на хартия и просто трябва да следваш твоята цел. Може би някой път е много по-трудно да се задържиш на високо ниво, отколкото да стигнеш до него. Нашата кариера е кратка – 10-15 години, така че трябва много внимателно с режим, с абсолютно всичко, за да се задържиш на това ниво.
- Преди пет години се срещнахме в Барселона за първото ти интервю за „Код Спорт“. Как се промени оттогава играчът Алекс Везенков? Ще помоля за отговор и двама ви…
Алекс Везенков: Аз изживях тези последни пет години. Имаше много трудни и много хубави моменти. Но гледайки трудните моменти, през които минах – да не играя, да съм извън състава, да играя добре, но в следващия мач да не играя, развих си търпението, психиката, нищо вече да не ме смачква. Трудните моменти да се забравят много бързо, защото с работа и търпение, ще дойдат и хубави моменти, както се показа последните месеци. Като играч се чувствам тотално различен. Всяка година един играч става по-добър, работи върху елементите. И от психологическа гледна точка се чувствам много по-добре от това, което беше преди пет години.
- Уроците от Барселона – така ли можем да ги наречем?
Сашо Везенков: Може да се каже за уроците от Барселона, но много по-различно. Пет години са си пет години за баскетбола. Сега влиза в една възраст, сега е времето, в което да покаже на какво е способен и оттук натам, както каза и той, няма място за притеснение. Може да върви само нагоре!
- От кое сте най-доволни като изяви в изминалия сезон и къде останаха резерви като изява? Ще помоля за поглед отвън на Сашо и отвътре на Алекс.
Алекс Везенков: Отвътре резерви останаха, защото както казах в началото, когато един отбор не си изпълни целта, винаги гледаш първо себе си, къде е можело да помогнеш повече. Мисля, че може би важните месеци – декември, януари, както аз, така и целият отбор можеше да направим една стъпка повече. Имаше един период от пет-шест-седем мача подред, които загубихме. А всеки един, ако беше дал малко повече от себе си или да беше направил нещо повече, може би нещата щяха да са различни. Доволен съм, че всеки един мач, добър или лош, просто го забравях и гледах следващия като нещо по-различно. Не оставах на това, че примерно в предния мач съм играл добре, просто исках да се развивам, да помагам на отбора и това се получи да една степен, защото отборен спорт е все пак.
Сашо Везенков: Остава горчивината от некласирането за осмицата. Това беше целта и когато един баскетболен отбор не постига целите, тогава индивидуално не се гледат нещата. Имаше един период, за който каза и Алекс, който беше около два месеца, направиха седем подред загуби. Няма как някой да е играл добре и да си загубил, това е целият отбор. Може би там имаше малко резерви. Разболяха се, тази пандемия се отрази и на Олимпиакос. След това тръгването беше доста, доста тежко. Може би това бяха проблематичните месеци. Убеден съм, че догодина Олимпиакос ще изглежда много по-различно, отколкото сега.
- Как преживяхте в семейството невъзможността Алекс да играе за националния отбор?
Сашо Везенков: Доста сме говорили на тази тема с него и продължавам да се учудвам на неразбирателството между ФИБА и другата организация. Ако това не се реши в най-скоро време, ще губи целият световен баскетбол и най-вече европейският. Нищо не можем да направим. Да, тежко е. Отборът се класира за европейско първенство. Изключително тежко! Няма играч, който да не иска да играе за националния отбор, но такива са правилата, а както гледам и тази година нещата не отиват на добре.
- Как виждате шансовете на националния тим за еврофиналите? Имаме ли сили за изненада или твърдо ще бъдем в миманса?
Алекс Везенков: Не можем да се лъжем – ние сме пълен аутсайдер в тази група. Виждаме, че има много силни отбори – Испания, Турция, домакинът Грузия. Но от друга страна, ние трябва да се подготвим добре, да направим една добра подготовка. Надявам се всички да са здрави, всички момчета да могат да помогнат. Гледаме мач за мач, като дойде времето. Нищо не се знае, как ще са и другите отбори, как ще сме и ние, но трябва да си гледаме нашата си игра, ние да играем на 100% и защо не да вземем и няколко победи?
- Оценката ви за финалната фаза на родното първенство?
Сашо Везенков: Колкото и близо, толкова и малко се отдалечих от българския баскетбол. След като говорих с някои мои приятели, те ми казаха: „Чакай, чакай, Сашо, ти гледаш всяка седмица по два мача от Евролигата, след това идваш на българското първенство и критикуваш.“ Много е лесно да се критикува. Българският баскетбол не е различен от българската действителност и от всичко, което става. Баскетбол ще има, ще продължава да има. Мисля, че отборът на Левски тази година беше най-добре структуриран като български национали. Във времето не можа да го покаже. Отборът на Самоков, говорели сме си със Сашко, имаше доста добър тренировъчен процес. Отборът на Балкан също беше нелош, но не можа да го покаже. Много се промениха нещата в последната година, тази пандемия просто промени нещата.
- Шегуват се в баскетбола, че след като Везенков се завърна като шеф на спорта в Лукойл, адресът на титлата е станал ясен, по навик сякаш. За кой път ликуваш на върха като ръководител?
Сашо Везенков: Не съм. Искам да кажа, че нямам участие в тази титла. Да, върнах се при предишния директор до Нова година. Новият директор каза, че Лукойл няма нужда от спортната агенция, а тя беше създадена по времето на г-н Златев да участва пряко в управлението на клубовете. Сега при новия директор казаха, че те си дават директно на клубовете. Мога да заявя, че вече нямам никакво участие. Пък и искам да бъда ясен – с Тити Папазов и Тошко Стойков няма как да работя. Искам това да се изясни и да се знае. С единия сме били, но той беше състезател. След това работихме известно време, той като директор на Академик, а аз на агенцията, получаваха се нещата, но тук е моментът да кажа, че не е важно кой е директор и кой е генерален мениджър на отборите, важно е кой е президент. Искам да изтъкна, без да звучи в този момент нереално, но едно голямо „благодаря“, защото г-н Златев беше човекът, който в тези 20 години бе президент на клуба и осигуряваш парите, той даде възможност да се сблъскаме с европейския баскетбол. Продължавам да твърдя, че единственият познат отбор в последните години в Европа и който се коментира е Лукойл Академик, който беше до миналата година. Жалко, този отбор го няма, от което губи баскетболът. Българският баскетбол има нужда от Лукойл, от Балкан, може би има нужда от ЦСКА, от Левски… Президентите са тези, които намират парите и определят нещата, те слагат генералните мениджъри и е много по-лесно да се управлява след това. Убеден съм, че мога да дам още нещо за баскетбола, но нямам заслуга за титлата на Левски.
- В Гърция как се отрази на Олимпиакос неучастието в първенството? Само негативи или имаше някои положителни неща?
Алекс Везенков: Тази тема от 2019-а насам е много коментирана. Нашите собственици така са решили, феновете подкрепиха това. Ние като играчи се сблъскахме с тази действителност и си вършим нашата работа. Тази тема е много дълга. Има и позитиви, има и негативи. Да, всички искат да гледат Олимпиакос в гръцкото първенство. Преди имаше мачове с Панатинайкос по пет-шест-седем пъти, а сега има само два пъти в Евролигата. За феновете ще е по-интересно. От друга страна, имаме цяла седмица да подготвяме мачовете, да гледаме по-дълбоко в противника, но със сигурност на един играч му е по-приятно да играе повече мачове, отколкото да прави повече тренировки, това е факт. Но мисля, че от догодина всичко ще се върне на мястото. По мое мнение Олимпиакос ще се върне в гръцкото първенство, но да видим.
Сашо Везенков: Това си е решение на ръководството, което не се коментира.
- Заедно ли гледахте финала на Евролигата между новия шампион Анадолу Ефес и Барселона? Справедливо ли завърши надпреварата?
Алекс Везенков: Да, аз бях тук, тати беше долу в апартамента, всеки си го гледа сам. Според мен Ефес в последните две години е най-добрият отбор в Евролигата, най-постоянно играе, миналата година бяха безапелационно първи. Мисля, че това, което се случи за един отбор, който е същият от последните три години, изигра един финал, беше първи преди пандемията, мисля, че напълно заслужено спечели тази титла. Няма спор, че 100% я заслужаваше.
- Постигна куп лични рекорди – бяха ли ти цел или просто така се разви сезонът? С кой от личните ти резултати си най-горд?
Алекс Везенков: Не, не беше цел. Аз не играя за себе си, а за да печели отборът, защото накрая когато отборът печели, всеки гледа позитивно на нещата, всеки гледа какво си направил добре. Но като губи отборът, винаги нещо не си направил, както трябва. Ако ме питаш за един мач, може би не бих казал този с Алба, защото беше към края на сезона. Мисля за този с Макаби, в който още бяхме в играта за топ 8. Не играх много, много добре, но вкарах една важна тройка, помогнах на отбора и като победихме, имаше много голяма еуфория. Оттам нататък мачовете с Жалгирис, с Милано. Двата мача, в които бях контузен и не можах да играя, съжалявам най-много.
- Как преживяваш мачовете на Алекс? С времето сърцебиенето намалява или се увеличава, когато го гледаш на площадката?
Сашо Везенков: Да бъда точен и ясен, се увеличава, защото всеки един мач, който гледам, след това правим анализи. Почвам с лошите неща и свършвам с добрите. Това, което е проблем в България в момента, г-н Памуков, е че критики и самокритики няма. В България в момента е само „голям“, „легенда“, а то не са така нещата. Едно време си спомням, като загубихме квалификация с 56 точки от Сърбия през 1987 г., от министерството на спорта се събраха да ни изключат, да не участваме и да не ходим в Америка на подготвителните мачове, защото излагаме България. Защо веднъж не кажем на черното – черно и на бялото – бяло?
- Може би защото спортът ни вече не е такъв.
- Не, спорт ще има, баскетбол ще има.
- Но не е такава класа.
- Не знам, аз си казвам това, което съм видял. Имам един приятел борец от Етрополе, който казваше: „Когато се бореше синът ми, и аз правех суплекси, и аз лягах и ми беше много по-тежко, отколкото когато аз се борех.“
- Вие сте спортна фамилия не само по мъжка линия. Алекс има майка бивша национална състезателка по тенис на маса при девойките и сестра националка по баскетбол на Кипър. Доколко съпричастни са те с вашите вълнения?
Алекс Везенков: Няма как, макар и извън сцената, зад камерата, защото не се показват толкова много. Когато бяха на 15, взехме решението мама да спре да работи, за да дойде с мен в Солун. Жертва нейните желания, приоритети, всичко, само и само за да дойде с мен, да се развивам аз. От 2002-2003 г., когато тати дойде да работи за Лукойл Академик, ние останахме там. Така че макар и зад камерата, тя е най-важната карта, най-важният коз в тази фамилия. Помага на сестра ми, помага на мен, помага на баща ми. Опитва се всички да са добре и без нея много трудно, дори невъзможно, щяхме да се справим всеки да извърви неговия си път. Сестра ми вече е на 37, аз на 26. Вече тя просто балансира нещата и е малко по-лесно. Сестра ми винаги е била до мен, макар и да не се виждаме толкова често – един път в годината. Но знам, че е там, когато имам проблем, имам нужда. Чуваме се, вече технологията е на високо ниво – камери, едно, друго… Но няма как да живеем всички заедно. Имаме едно сплотяване, един респект към другия. Да, може да се караме много пъти за нещо или може всеки да мисли, че е прав, но в нашата фамилия, както знаем, винаги тати е малко по-прав от другите. Това ни е помогнало през годините да имаме респект един към друг, всеки да уважава мнението на другия и всеки да е горд за постигнатото от другия. Когато тати беше генерален мениджър, когато аз съм играч, за майка ми и за сестра ми е просто животът.
- Мишените пред фамилия Везенкови за новия сезон?
Алекс Везенков: Първо, ще говоря от професионална гледна точка, но и от лична, да съм здрав. Сега водя тук една подготовка, която водех и миналата година. Искам оптимално да съм на 100% за новия сезон, да постигнем с Олимпиакос целите, които не можахме и които последните две-три години е трудно да постигнем и оттам нататък да вървим само нагоре.
Сашо Везенков: Аз мисля, че мога да дам на баскетбола. Не знам по каква причина бях малко… Нямам обяснение. Сигурно да видя отстрани. Виждам ги нещата по мой си начин. Но този начин е този, по който го правят в Гърция, в Сърбия и в другите баскетболни страни. На Сашко винаги съм казвал и го повтарям и сега – за да постигнеш нещо, трябва да го изстрадаш. В зоната на комфорта не се получава нещо, което може да доведе до развитие. Винаги съм казвал, че когато постигнеш нещо, трябва да работиш много повече, за да постигнеш още нещо. Вече идваме на такава възраст, а и вдигнаха и пенсионните години, мисля, че мога да се върна в баскетбола. Другото – да кажа, че мога да се върна във волейбола, е да те излъжа. Това не е моят спорт. Прекрасен, български спорт, но не е моят. Бих се занимавал с баскетбол.
