Лявото крило на Берое Дончо Атанасов е новият герой на Берое. Той донесе Купата на България под Аязмото с гол в 91-ата мин на финала срещу Поморие. Така Берое постигна втория по значимост успех в историята си след шампионската титла през 1986 г. Дончо вкара не само във финала, той е голмайстор в турнира този сезон с 4 гола. Седмица след голямата еуфория крилото даде интервю за "7 дни спорт".
- Дончо, да ви върна на мача. Герой ли сте?
- Не можах да асимилирам веднага какво точно се е случило. В първия момент, веднага след гола, ме обзе радост. Но истината е, че трябваше да минат 2-3 дни, за да осъзная какво наистина сме постигнали.
- Можете ли да пресъздадете гола срещу Поморие?
- Четох много приказки, че е случаен. Няма такова нещо. Това е отиграна ситуация, указание на треньора. Когато топката е отправена към централния нападател, ние, външните халфове, трябва да го подсигуряваме, да търсим топката. Точно това се получи във въпросната ситуация. Георги Андонов чукна топката, тя прескочи футболист на Поморие и попадна в мен .
- След мача всички ви се радваха, но през 90-те минути имаше и такива, които недоволстваха от играта на Берое?
- Така е във футбола - всичко се случва много бързо.В един момент всичко може да се срине. Имаше напрежение, защото влязохме като фаворити във финала. Наистина не играхме по най-добрия начин, но гледахме да владеем топката продължително. Трудно пробивахме защитата на Черноморец, бяха се затворили много добре.
- Станахте голмайстор в турнира за Купата на България, но нямате попадение в първенството.
- Всичко си има обяснение. Пропуснах доста мачове от "А" група заради контузии. Влязох във форма точно в мачовете за купата. Така бе през есента, така бе и през пролетта.
- В кой момент повярвахте, че можете да спечелите Купата на България ?
- След като отстранихме ЦСКА и на полуфинала останахме ние и още три отбора от "Б" група. Бихме ЦСКА не с мъка, а съвсем нормално, без притеснение. Пропуснах мача, но до последно вярвах, че ще продължим напред.
- След като стигнахте до полуфинала, не загърбихте ли първенството?
- Получи се нещо такова, но ние сме млади момчета и все още нямаме голям опит.Помислихме си, че ще спечелим лесно мача със Сливен, но не се получи . Не че съперникът имаше положения, но все пак вкара един гол.
- Еуфорията отмина, какво предстои конкретно за вас?
- Засега съм в Стара Загора. Анексът към договора ми изтича. Предстоят разговори с ръководството след мача със Славия. Това се отнася не само за мен, а и за останалите, на които договорите изтичат. Все пак трябва да има и яснота за бъдещето на клуба и финансирането.
- А какво е желанието ви?
- Първо ще изслушам офератата на Берое. Бих останал в Стара Загора, все пак това е родният ми клуб. Целият отбор живее с надеждата, че нещата ще се разрешат благополучно.
- Има ли оферти от други клубове?
- Само чувам оттук-оттам по нещо, но до този момент никой не е разговарял с мен.Дори дочух, че ме спрягат за Левски, но засега няма нищо такова.
- Треньорът на Берое Илиан Илиев също намекна, че не всичко е наред. Коментирали ли сте този въпрос в съблекалнята?
- Публична тайна е, че имаме проблеми с финансирането. Преди мача с Поморие не сме говорили за пари и забавени плащания, тъй като искахме да се съсредоточим само върху финала. Въпросът беше ние, футболистите, да си свършим работата и да чакаме някакво развитие.
- Откъде дойде това Марадончо, както ви наричат напоследък?
- От феновете. Те започнаха да ми викат така след една контрола със Сливен, в която вкарах два гола за осем минути. След това видях, че Марадончо се появи в клубния сайт, и ми стана смешно, но пък е по-интересно.
- Как протече кариерата ви до момента?
- Започнах в Берое, когато бях на 9 години, взеха ме в мъжкия отбор на 17. Тогава президент беше Станислав Танев, дебютирах срещу Литекс. Докато бях в казармата, играех за Армеец. Треньор там ми бе Кольо Иванов, той много помогна за израстването ми, станах голмайстор във военната група.След това се върнах в Берое, шеф вече беше Николай Банев. Останах само половин година и ме претиха под наем в Миньор (Раднево). Един гол не ми стигна да изпреваря Георги Христов и да стана голмайстор на Източната "Б" група. Получих две оферти - от Черноморец и от Берое. Ясно е какво избрах.
- Къде се чувстваш най-добре на терена?
- Силният ми крак е левият и затова играя отляво на атаката. Преди съм бил и зад нападателя. Схемата на Берое в момента е такава, че мястото ми е точно там - като ляв външен халф.
- Феновете са раздвоени. Любимец сте на много от тях, но други определено не ви харесват.
- Няма как всички да ме харесват, не може да си симпатичен на всички. Най-важното е чувствата да не вредят на отбора. Аз винаги съм се раздавал, когато съм на терена.