След края на футболния сезон старши треньорът на „Берое“ Петър Хубчев даде обзорно интервю за клубния сайт
Г-н Хубчев, каква е оценката ви за представянето на тима през изминалия сезон?
- Като цяло бих казал, че е добра. Единственото ми възражение е, че моето желание, а и това на футболисти, e всички ние да играем в първата седмица. С оглед на това разделение, което бе предварително планувано, но по една или друга причина вината е предимно в нас самите. Не се получи, но във втория полусезон смея да кажа, че изиграхме много сериозно мачовете.
Изпращаме един от най-дългите сезони за Берое – чисто игрово. Доста мачове, сезонът започна с двубой от евротурнирите срещу Апоел и завърши след изиграването на 50 мача във всички турнири, като не броим контролните срещи. Това добре ли бе за отбора според вас или програма с толкова много мачове не е подходяща за България?
- Аз мисля, че футболистите, които израстват в България не са готови за толкова дълъг период от време. Знаем, че в годината, в един нормален годишен цикъл има по-малко мачове. С оглед обаче на участието ни в европейските турнири, ние трябваше по-рано да започнем, повече мачове да изиграем. При всички положения това се отрази чисто физически на футболистите, но чистосърдечно го казвам, че те издържаха на това натоварване.
„Берое“ игра във втората седмица и в публичното пространство – медийно, из града, а и сред някои от феновете витаеше мнението, че има и добра страна в това, тъй като отборът имаше шанса да се сработи по-добре в мачове без такова голямо напрежение и да бъде по-силен догодина. Вие споделяте ли това мнение?
- Не, това са мнения, които витаят в публичното пространство, но за мен бяха мачове, които са достатъчно отговорни. Ако трябва да се радвам за нещо е, че момчетата изиграха всички мачове достатъчно отговорно и достатъчно сериозно. Аз лично не видях да има чак толкова протоколни мачове, с изключение на един-два. Обиграване – да, но до толкова, че да дадем шанс в определени мачове на някои по-млади футболисти да влязат. Но като цяло мачовете бяха достатъчно сериозни. Особено първите мачове. Трудно е тези мачове да се използват за едно истинско обиграване, тъй като във футбола това са нормални процеси – след края на първенството да се търсят промени, нови футболисти. Ние също ги търсим тези нови футболисти и за мен е два пъти по-важно как ще премине подготовката – от първата до последната тренировка. Смятам, че имаме организация, дано всичко се получи така, както сме планирали се получи още от първия ден.
Берое попадна в тази седмица след бих ги нарекъл нелепи загуби от отборите, които бяха в долната част на класирането. В последствие победихме всички тези тимове при това категорично. На какво отдавате това?
- Ако знаех нямаше да го допуснем това да се случи. Шампион също се става като се вземат всички мачове. Трудно ще дадем обяснение като се вземат два мача като пример. В сряда побеждаваме „Ботев“ (Пловдив) – един от най-стойностните отбори в България и след три дни губим в Гоце Делчев. Без да подценявам футболистите на „Пирин“ не можем да ги сравняваме с този отбор на „Ботев“. Ако знаем точната рецепта нямаше да допуснем тази загуба, но това е спорт и за това е много интересен и за това стадионите се пълнят. Заради такива изненади. Аз не обвинявам никой. Ако съм видял или съм почувствал някой, че умишлено или просто несериозно подхожда към мачовете и тренировката щях да съм направил забележка или този човек нямаше да е в „Берое“. Но има го това. Да не говорим и за други фактори, които за съжаление в българския футбол са доста силни.
Мнението на много фенове е че отборът играе много добър футбол, може да победи абсолютно всеки, нещо което се доказа, но просто липсва самочувствие понякога или по-точно вяра в собствените сили. Вие също понякога коментирате така даден мач. Примерно след двубоя в Ловеч от редовния сезон, а и не само. Работите ли в тази насока с играчите и доколко е важна психиката за футболистите?
- Доколкото е възможно работим, но това в голяма степен е въпрос на самоизграждане на такова самочувствие или самопсихика. Разбира се, че можем да помогнем в изграждането на тази психика, но аз съм твърдо убеден, че това е въпрос на характер и ние на тази база се опитваме, на база на нашите възможности да търсим такива характери. Момчета да не се притесняват, че виждат табелката на София или че отиваме да играем на „Герена“, „Българска армия“ и терени, които се играе трудно – в това число и Ловеч и Разград. Просто трябва да опитаме да играем това, което ние можем и имаме повече вяра в силите си. Вярно, че има примери и в едната и другата посока. Като положителен пример бих дал мача в Разград за Купата. Решихме да отидем, да опитаме със самочувствие според нашите сили. Смея да кажа, че се получи много добре и това трябва да е един пример за по-нататъшната работа. Но точно тук искам да вмъкна мое верую, че самочувствие, психика и шанс идват в подготвения човек. В основата на всичко е добрата подготовка. Без добра подготовка няма да имаме шанс и психика и желание за победа.
От психиката да преминем към физиката. Вие се славите като треньор, който провежда едни от най-тежките предсезонни подготовки и тренировки за футболистите. Из фолклора дори се носи за припаднали играчи. Самите футболисти обаче твърдят, че това е добре за тях и са най-добре подготвените физически в България. Вие сте казвали нееднократно, че гарантирате за издържливостта на отбора в сгъстен цикъл. Това ли е разковничето за успех – добре подготвени физически за дългите футболни сезони?
- Това са по-скоро митове и легенди. На пръв поглед като се каже какво сме изтренирали и какво сме избягали едва ли не главата го заболява един човек. Но самите футболисти, които са го преживяли това в една подготовка, трета, четвърта – те споделят, че се чувстват много по-добре и се развиват още повече. Моята по-голяма цел е не да бягаме колкото се може повече. Аз, според моите разбирания, знам колко да тренираме. Въпросът е да ги убедим тези момчета, че трябва това да го избягат, за тяхно добро е. Че те могат да станат по-добри в тази професия, ако са по-подготвени. Мисля, че се получава. Има някои футболисти, с които сме работили дълго и в „Берое“ и другаде и те са убедени в това и аз нямам никакви проблеми в тази насока.
В последните мачове се наблюдава промяна в стила на игра – с повече пасове в средата на терена, образцови атаки видяхме не в един и два мача. До скоро силата ни бе в контраатаката. Какво игрово лице за Берое искате да виждате?
- Лицето се изгражда на базата на това какви футболисти имаме в клуба. Тук наблюденията са съвсем правилни. През първия полусезон разполагахме с по-бързи футболисти, които предразполагаха към изповядване на този стил с контраатака. Имам предвид и Каядо, и Ронкато, и Крумов, който е човек, който може от втора позиция да атакува. Вторият полусезон обаче събрахме такива момчета, които могат по-технично да играят, с повече пасове, както казахте. Опитахме се да им внушим, че ще използваме точно това. Точно за това сме ги привлекли в отбора на „Берое“ и се получи. И то не лошо. Смятам, че втория стил е доста по-привлекателен за хората и за публиката. Аз съм чувал такива суперлативи не само в Стара Загора, а и на друго място, но трудно ще ме заблудят мен, че сме изградили стила, защото това във футбола се получава много трудно. Въпрос е на малко повече време и на много работа. Но наистина това са двете неща, които се опитахме да променим и то не защото са наша приумица, а на базата на това какви момчета избрахме. А относно това какъв стил ще изповядваме през следващия сезон е малко трудно да кажа, тъй като все още не знаем с какви футболисти ще разполагаме и може би най-доброто е нещо средно между двата стила, но нека първо да видим кои футболисти ще успеем да привлечем и още веднъж ще го кажа – за мен най-важна е подготовката.
Да погледнем и към предстоящото. Темата, която безспорно вълнува най-много феновете винаги са трансферите. Каква селекция предвиждате?
- Не бих казал селекция, подчинена на това да търсим само български футболисти, или само чужди, или само португалци или французи. Ние, четири или пет човека, преценяваме какъв човек ни трябва без значение цвят на кожа, народност, вяра и т.н. Първо и най-важно е този човек да се чувства добре в клуба, в града и да пасне добре в колектива. Това се опитваме в предварителните разговори да си изясним за нас. Ако футболистът на 100% е убеден, че град като Стара Загора и клуб като „Берое“ са крачка в неговото развитие е добре дошъл. Има обаче много примери, не бих си позволил да обявя имена, в които не сме стигнали до разбиране точно поради тази причина. Просто други са били интересите на тези момчета и не сме ги привлекли. Затова гледаме по тези критерии да изберем и правилните хора. дали ще успеем или не времето ще покаже. все пак това са живи хора, а не роботи, машини, играчки. Трудно е да гарантираме, но до колкото е възможно се стремим да преценим за нас дали този човек идва със желание и със сърце. Това много пъти е казвано и ще продължаваме да го казваме докато работим тук. В споменатата среща с феновете може би най-много време се отдели точно на тези тема. Точно това искаха хората да виждат и на това са доволни, макар и срещу противници от втората седмица. доволни са, че във всеки един мач виждаха любимия си отбор и любимите футболисти да излязат с желание за победа. Лично за мен и за колегите помощник треньори е доста голям успех, защото успяхме да ги мотивираме тези момчета да изиграят на пръв поглед за много хора и за „големи специалисти“ ненужни или несериозни мачове. Но за мен всички бяха сериозни.
През миналия трансферен прозорец доста от играчите на Берое бяха желани от други клубове. Имаше и трансферна сага така да се каже. Как е сега? Има ли интерес към наши играчи?
- Нито го крием, нито искаме да го крием, нито да заблуждаваме някой – има интерес. Ако споменем в детайли последния трансферен прозорец четирима, може би доста добри футболисти си заминаха точно поради тази причина – бяха преценили, че са надхвърлили рамките на „Берое“ в развитието си и продължават да се развиват в други клубове. Това бе едно от първите неща, които се договорихме с ръководството на „Берое“ – на сила няма да задържаме никой. Разбира се, има определени правила, които всеки трябва да съобрази, но ако той няма желание да бъде футболист на „Берое“ по една или друга причина просто си заминава. И така си заминаха много важни са нас хора, но смея да кажа, че намерихме други момчета, които дойдоха с по-голямо желание. Сега момента е същия – не е изключено доста познати имена за феновете на „Берое“ да напуснат тима поради същата причина – след като те така са преценили и за мен е по-добре така. Да знам, че той е недоволен от нещо и смята, че с нещо е по-добър от другия аз ще се чувствам некомфортно на тренировката и да го карам да тренира това, което трябва да тренира. Така че напълно е нормално това да се случи и аз лично нямам притеснения и бих желал колкото се може по-бързо да изчистим тези неща.
Има ли играчи, които, така да се каже, „не се продават“, за да запазите основното ядро футболисти?
- Не, няма такива футболисти. Има много важни футболисти. Казвал съм го на момчетата поне 100 пъти през годината, че най-малкия юноша, който тренира с нас ми е точно толкова важен колкото капитана на отбора примерно или най-опитния футболист. Това е наистина така. Трябва да ми повярват и аз мисля, че в това отношение ми вярват. Тежко ще ми бъде, ако някой от най-важните ни футболисти тръгне да напуска клуба, но аз няма да се разсърдя, а точно обратно – бих съдействал за такъв трансфер или решаването на такъв проблем. За мен е важно обаче на негово място да намерим точно такъв мотивиран или гладен за успехи футболист.
Как виждате бъдещето на отбора и клуба?
- Условията в Стара Загора са едни от малкото в България, където може да се работи така и по такъв начин. Като чисто материална база. За вмешателство на ръководството просто нямам думи. Това са страшно коректни хора, които са се заели с този проект и изпълняват набелязаните от тях стъпки без да се съобразяват с никой и почти съм сигурен, че това на друго място го няма. Бихме искали да продължаваме да се развиваме. Бихме искали и материалната база да става още по-добра. Както знаете, първата ми длъжност бе спортен директор и винаги съм казвал, че болната ми тема е школата – да я доразвием или дозавършим цялата тази база с още един или два терена и най-важното, дано се случи, изграждането на интернат за ДЮШ. Това ще е развитие. Пределно ми е ясно, че лицето на един клуб е първия отбор и в това отношение ние трябва да се опитваме да подобряваме както играта, така и класирането. Защото в крайна сметка с грозни победи се броят само купите. Но това е един процес, който изисква много време, много търпение и разбиране. Аз съм страшно благодарен на хората, които ръководят клуба в момента, че са ми дали тази възможност. Едно е сигурно – доколкото ние можем и доколкото ние разбираме тази материя на 100% ще опитаме това да се случи. Разбира се, работим с живи хора и няма как да се даде гаранция за конкретни резултати, но ще дадем всичко от себе си, дано и момчетата са убедени, че наистина можем да се развиваме още по-добре.
В края може би да съобщите плана за подготовка за новия сезон. Какво предвижда той?
- В 90% е готов. Знаят се датите на започване на подготовката. Остават едни малки детайли, които предстои да уточним – за 10-дневен лагер, за който не знаем в момента мястото, но като цяло всичко е наред. Започваме на 10 юни. Подготовката ще премине изцяло тук в Стара Загора с изключение на този лагер, който ще бъде пак в България. Не искаме да се крием. Тук има хора, които всички знаят и го казват колко футболен град е Стара Загора, колко много хора идват. На тренировките идват толкова хора, които понякога са повече от официалните мачове на някои отбори. Така че ние не искаме да се крием – какво тренираме, какво бягаме – може всеки да види. А и при положение, че разполагаме с такива терени не е нужно да се ходи на друго място. 10 дни ще опитаме да отидем на лагер, в който за нас най-важно е терен да намерим, за да тренираме малко повече тактически упражнения. Може да изиграем три контроли. Иначе по предварителна информация на БФС първенството ще започне на 19 юли и в тази връзка започваме с тренировките на 10 юни.
Г-н Хубчев, много ви благодарим за този разговор. Той задоволи и най-претенциозните ни фенове. В самия финал може би пожеланията ви към тях?
- Толкова много приказки изговорихме за феновете от две години, че вече не знам какво трябва да се каже. В последната година хората така са застанали зад отбора, че каквото и да кажем е малко. От друга страна ако тръгна да правя изявление, ще кажат заигравка с феновете. За мен е пределно ясно, защото съм видял и едното и другото на места, че резултатите и отношенията на хората към треньорите и футболистите към клуба и професията определя и мнението, настроението на тези фенове. Отборът е поддържан по невероятен начин. Просто няма какво да кажа на тези хора. Чувствам, че сме задължени като отбор и като треньори все повече и повече да им даваме поводи за радост.
