Щастлив съм, че получих повиквателна за националния отбор и вярвам, че това ще ми даде повече увереност. С националната фланелка винаги се играе с огромен хъс и на 100 %.
Това сподели специално за Novsport.com младежкият национал Иван Цачев, който в момента е на лагер в Ловеч. Момчетата на Иван Колев се събраха в понеделник, и ще останат в града на люляците до петък, когато ще се играе квалификационната среща с Казахстан.
Нападателят на Левски, който е преотстъпен в Благоевград за една година, даде обширно интервю, в което говори за младежкия национален отбор, за Пирин и Левски, както и за самия себе си.
- Повикаха те в националния отбор за пръв път от една година насам. По-голяма ли е отговорността и какво е усещането?
- Много съм щастлив, че получих повиквателна за националния отбор. Естествено, отговорността е много голяма – това е младежкия национален отбор на България. С националната фланелка винаги се играе с огромен хъс и даваш всичко от себе си.
- Играл си в младежкия национален отбор и преди, защо се получи тази пауза от една година?
- Не мога да ви кажа. Има си треньор, който преценява и взима решенията. Преди време той каза, че ми е дал шанс, от който аз така и не съм се възползвал. Смятам, че наистина беше прав. На последния лагер действително не бях в най-добрата си форма и съм съгласен с неговото решение.
- Това ще ти даде ли повече увереност в клубния ти отбор?
- Разбира се. Това, че отново съм повикан в националния отбор ще ми даде повече увереност в цялостното ми представяне. Както в моя отбор, така и в националния, давам всичко от себе си и играя на 100 %. Надявам се тези мачове да ми дадат повече самочувствие и сили да се представям още по-добре занапред.
- След загубите, които записа тимът досега, оптимист ли си за предстоящите два мача?
- Ние играем мач за мач. Естествено, положението ни не е много добро, но ако победим в тези два мача, имаме абсолютните шансове да се класираме напред.
.jpg)
- Какво ще кажеш за твоите съотборници – разбирате ли се и имаш ли приятели сред тях?
- Имам доста приятели в този отбор и с всички имам чудесни отношения. Имам приятели и съотборници от Варна и Лвсеки, с другите също се разбирам прекрасно. Нямам проблеми с никого.
- От този сезон играеш като преотстръпен в Пирин. За 4 мача предизвика фурор, как се чувстваш в този отбор?
- Не смятам, че съм направил кой знае, какъв фурор. Отбелязах два гола, с които успяхме да победим, но както съм казвал и друг път – тези победи са резултат от работата на целия колектив. Иначе ме приеха много добре в отбора – както мен, така и момчето, с което дойдох от Левски – Стефан Станчев. Дадоха ни всички предпоставки за нормална работа и всички условия да се чувстваме добре.
- Пирин е един доста интересен отбор, който буди протеворечиви емоции. Може да победи отбори като Левски, ЦСКА и Литекс, но същевременно невинаги показва тази силна игра, макар че играе с много хъс и желание... Смяташ ли, че може да се окаже добър трамплин за твоето развитие като футболист?
- Действително има и силни, и слаби мачове. Но основната сила на Пирин е здравият и стабилен колектив, сплотеността, силната мотивация и огромният хъс. Ако тези предпоставки се запазят, със сигурност ще можем да победим всеки един отбор.
.jpg)
- В Левски се усеща липсата на ефективен нападател, а ти се доказа като такъв – първо в дублиращия тим, после и при мъжете. Как позволиха от Левски да те изпуснат – макар и само за една година?
- Не знам. До този трансфер се стигна след като моят мениджър ми се обади и ме попита, дали искам да отида в Благоевгдар като преотстъпен за една година. Дори не се наложи да мисля дълго, защото осъзнах, че при наличието на такива класни нападатели в Левски, няма да ми е лесно да се преборя за титулярното място. Ето защо прецених, че ще е по-добре да отида в Пирин. Там ще имам по-голям шанс за изява и ще бъде трамплин за моето развитие като футболист.
- Как ще коментираш положението в Левски? Отпаднаха от Дебрецен, въпреки това ще играят в Лига Европа, смяташ ли, че имат някакви шансове?
- Вече не съм запознат с положението вътре в отбора, но както казах, Левски е един страхотен тим, който притежава невероятни футболисти и колектив като цяло. Мисля, че въпреки тежката група, в която се паднаха, имат реални шансове да продължат напред.
.jpg)
- Като всеки футболист, предполагам си се замислял и за трансфер в чужбина. Кой ти е любимият европейски гранд и в кой отбор мечтаеш да играеш един ден?
- За момента не мисля толкова за излизане в чужбина. В момента искам да се развия като футболист в България, а по-нататък – ако има някакви предложения, ще седна и ще го обмисля. Иначе любимият ми отбор е Манчестър Юнайтед, макар че осъзнавам, колко е трудно да се стигне дотам, затова и амбициите ми засега не са толкова големи.
.jpg)
- Спомняш ли си, как започна с футбола?
- Кариерата ми започна в Спартак (Варна), но там съм бил не повече от две години и не съм се занимавал много с футбол. Тогава бях на около 11 години. След около две години Альоша Димитров, който беше треньор на юношите, ме хареса на един турнир в Албена и ме привлече в Левски, където съм вече шест години.
- С кои треньори ти е било най-лесно и полезно да работиш?
- С Владко Шаламанов, който в момента е помощник на Ратко Достанич и с Бисер Хаздай. От тях съм научил много и искам да им благодаря.
- Доколкото знам си студент в НСА, треньорски факултет. Успяваш ли да съчетаваш учението и футбола?
- Да, успях да завърша първата година и започвам борбата за втората. Уча на индивидуален план, ходя колкото мога и преподавателите също проявяват разбиране. Трудно е, но донякъде се справям.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време?
- Имам лаптоп и почти не ставам от него. Обичам да се ровя из интернет, както и да се срещам с приятели, но общо взето си стоя вкъщи.
