В днешна България няма личност, партия, организация или държавен орган, зад който 95 години да стоят милиони български граждани, както феномена "Левски". Създаден в царска България, преживял комунизма и цъфтящ в демокрацията, синият клуб е наистина непреходна институция. Неговите изяви вече близо един век определят настроението на над половин България. Не бе случаен вицът навремето, че от седем милиона българи осем милиона са левскари. Макар и столичен, тимът е обичан из цялата страна, а след падане на Берлинската стена, фенклубове осеяха целия Стар континент.
Народът го създаде
"Левски" не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас. Той е рожба на българските граждани, затова с право се нарича "отборът на народа". На 24 май 1914 година в местността "Могилката" (понастоящем градинката пред 22-о училище до НДК) е основан софийският футболен спортен клуб "Левски". Идеята назрява и се осъществява от група гимназисти от Втора мъжка гимназия, живеещи около бул. "Витоша", бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Парчевич", ул. "Цар Асен" и съседните преки.
В Деня на славянската писменост и култура се провежда учредителното събрание, на което 17-годишния тогава Борис Василев-Боркиша (по-късно отличен юрист) възкликва: "Левски" ще го кръстим!" Предложението е прието с овации и скандиране името на Апостола на свободата. На същия форум е избрано и първото ръководство на клуба - Владимир Григориев (Владиса) - председател; Георги Манолев Манолев (Манолето) - подпредседател; Крум Динков - секретар, Борис Василев (Боркиша) - касиер; Стефан Тошков и Атанас Янков - членове.
Целите на организацията са визирани в приетия устав: Да работи за здравето, физическото и интелектуално развитие на младежта чрез всички видове спорт и да популяризира и насажда истинския спорт.
Без скъпи екипи, луксозен автобус, мениджъри и офис, дори без стадион, но със скъпоценната футболна топка се формира и първият представителен отбор, в който играе целият управителен съвет. Единодушно е избран и първият капитан на отбора - художникът Спас Стоянов (Папа Люро).
Първият химн на клуба е сътворен през 1921 г. от големия български композитор (тогава 16-годишен) - Любомир Пипков.
Успехите
В своята славна история "Левски" става 25 пъти шампион на страната, а 26 пъти вдига националната купа.
Сините достигат няколко пъти до четвъртфинали за европейската купа на носителите на национални купи и купата на УЕФА. Отстранявани по пътя им са били отбори от ранга на "Аякс", "Глазгоу Рейнджърс", "Щутгарт". Нанизани са пет гола във вратата на знаменития отбор на "Барселона".
В годините на демокрация и първите 20 години на професионален футбол у нас "Левски" сътвори уникален европейски поход, който едва ли скоро ще повтори друг български отбор. От лятото на 2005 г. до края на 2006 г. за 17 месеца отборът изигра 21 мача в европейските турнири. Класира се сред осемте най-силни отбора за купата на УЕФА, а стартираха над 100. Влезе в историята като първия български тим, влязъл и играл в Шампионска лига. Успехът е грандиозен, като се има предвид разширеният формат на евротурнирите, което ги прави стократно по-силни от тези преди 1989 г.
Сред многото носители на националната фланелка, за чиито имена не би стигнал цял вестник, следва да отбележим медалистите от незабравимото американско лято - Наско Сираков, Боби Михайлов, Даниел Боримиров, Златко Янков, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Ники Илиев.
"Левски" даде на света Георги Аспарухов (Гунди), по който тогавашните грандове "Милан" и "Бенфика" се захласваха и даваха колосални за това време суми. Голът му на "Уембли" срещу националния отбор на Англия влезе в учебниците по футбол.
"Левски" не е само футбол. В неговата история ще останат европейските шампионки по волейбол на треньора Прохоров и незабравимата капитанка Берковска, както и най-красивите и добри баскетболистки в Европа на треньора Славчо Бояджиев, станали еврошампионки в Будапеща през 1984 г. Преди това сините баскетболистки печелят и две купи "Ронкети".
Тук е мястото да се поклоним и на 14-те олимпийски и над стоте световни шампиони, които клубът даде на България.
Публиката
След 9 септември, 1944 г. "народната власт" започва да "реорганизира" отбора на народа. Изключени от редовете на спортното движение по политически причини са ръководители на отбора като Ст. Реджов и д-р П. Стоянович, треньори и състезатели като Ас. Панчев и Ас. Пешев, Л. Стамболиев, Р. Мазников и др. Отборът е квалифициран като "реакционен", "буржоазен" и "фашистки". (За сведение през 1931 г. например членове на "Левски" са Адолф Таджер, Алберт Арие, Али Месхар, Едмон Кеворкян).
През лятото на 1949 г. с решение на ЦК на БКП отборът на "Левски" е покръстен по съветски образец в "Динамо". След победата над ЦСКА със 7:2 през ноември 1968 г. и станалите в Чехословакия събития през януари 1969 г., отново с партийно решение, "Левски" принудително е обединен с отбора на МВР - "Спартак" под името "Левски-Спартак", за да бъде по-късно отново покръстен с партийно решение на "Витоша" - 1985 г. След политическите промени през 1989 г. тимът връща името и гражданския си статут.
През всичките тези години препълнените стадиони и зали не приеха преименуванията и скандираха единствено и само: "Левски". Това бе и единственото през комунизма публично несъгласие на толкова много български граждани с партията - държава. Именно тази публика съхрани "Левски". Тя бе прекалено голяма, за да могат да унищожат клуба. Със своя труд и пари сините привърженици изградиха и на два пъти стадиони за клуба - един през 1934 г. за 10 000 души, съборен незаконно от тоталитарната държава без обезщетение, и сегашния стадион "Георги Аспарухов" през 1964 г. В годините на демокрацията новото поколение сини фенове вече има задгранични паспорти и по неповторим начин следваше отбора в европейския му поход. Сините изпяха повече песни в Европа от прочутите ни хорове.
Публиката е най-големият капитал на "Левски" и най-сигурният гарант, че вековният вече отбор ще пребъде във вековете!