Месец след като апелира за скоростно преструктуриране на българския футбол, председателят на Съвета на директорите на ПСфК Черноморец Митко Събев даде интервю по темата за RING.BG. Публикуваме го с незначителни съкращения.
- Г-н Събев, кое оправдава влагането на пари в българския футбол, заради кое си струва да инвестираш в един общо взето засега негенериращ печалба бизнес?
- Този Въпрос ме Връща 10 години назад. 1999-а бе най-успешна 8 бизнеса ни. Тогава завършихме приватизацията на "Петрол", нашият холдинг се включи 8 национално значимия бизнес в България и по тази причина взехме няколко кардинални решения. Едно от тях беше, че сме морално задължени да отделяме средства за благотворителност и за спорт. В частност преценихме, че най-популярната игра ще бъде тази, в която ще инвестираме, и тъй като бизнесът ни е свързан с региона, решихме това да бъде бургаският футбол.
- Защо се насочихте точно към футбола?
- Защото спортът е здравето на нацията. Мисля, че всички големи компании следва да имат отношение към най-масовия спорт. Освен това се създава алтернатива за децата. Сега всеки ден едно дете стои средно 3 часа и 17 минути пред компютъра. Решихме да създадем условия за младите да се развиват, да израстват като характери. На трето място - където и да съм пътувал, навсякъде съм чул да споменават имената на Балъков, Стоичков... Това няма как да не ми влияе. И не на последно място - защото футболът е спортът, който за кратко време може да организира хората в една обща цел - при това с положителни емоции. Три години подпомагахме нашия клуб от Бургас, а след като го закупихме, наложи се да направим анализ - какво представлява футболът, как се развива по света и как е у нас. Проучихме кои одиторски компании правят стратегически анализи и стигнахме до извода, че ще Възложим това проучване на Delloitte & Touche Sport. В края на 2003 г. Тази компания ни предостави две разработки. Първата -какво трябва да бъде променено 8 българския футбол, и другата -как трябва да изглежда идеалният футболен клуб.
- На какво се базират техните разработки?
- Това са анализи как се е развивал футболът в предишни години, 8 различни европейски държави, какви проблеми е имал, защо са се наложили промените и до какво са довели. През 2003 ггическите разработки, ги изпратих на всички отбори от А група. Както и до БфС, разбира се. Очаквах реакции, но за съжаление - никакъв отговор. Това ни доведе до извода, че тогава футболното общество не бе готово за промени, нямаше и разработено телевизионно отразяване. Сега това, което ни окуражи отново да поискаме промени, са стъпките на правителството, намерението да се извади на светло футболът, да се въведат финансови и ин-фраструктурни критерии. Казах си: сега е моментът да покажем, че ние не сме стоели със скръстени ръце през тези 6 години и че е време всички да се вместим в европейските изисквания. През този период ние изградихме стадиона, закупихме парцели за бъдещия кампус, сложихме изкуствена настилка, за да поемем повече деца за занимания, инвестирахме.
- Споменахте, че през 2003 г. не сте получили подкрепа, но каква е гаранцията, че сега посланието ви ще бъде разбрано?
- Ще се опитаме с примери да покажем на колегите. Когато цифрите говорят, предполагам всички ще се убедят, че промените са наложителни. В Англия например има 92 професионални отбора, като 20 от тях са Във Висшата лига, останалите - в по-долни дивизии. Държава с 61 милиона жители и професионална лига, разпределяща над 1,2 милиарда лири, не си позволява да има повече от 92 професионални клуба. Основният извод е, че в България - която е с почти 10 пъти по-малко население и с много пъти по-малък бюджет - не може да си позволи лукса да има 48 професионални клуба. Тоест -първият извод е редуциране на отборите в елита и изобщо 6 професионалния футбол. Ако се върнем към историята на английския футбол, ще видим, че промените там са се случили, когато ситуацията е била много сходна с нашата сега - окаяни стадиони, финансови проблеми в клубовете, хулиганство, което дори изважда страната от евротурни-рите... И през 1992 г. 20 клуба се събират и решават да създадат Професионалната футболна лига, която - забележете - да отговаря на строги правила, критерии и бизнес разчети, за да просъществува. И по-важното - да прави пари, за да се развиват клубовете.
- Но и ние в България имаме, и то отдавна, ПфЛ. Какво пречи тя да управлява процесите в първенството, както е в Англия?
- Нищо не пречи, но Виждате, че не се случва. Разликата между Европа и нас е, че професионалният футбол навсякъде се управлява от професионални футболни лиги. В Англия близо 50 души - служители в различните отдели на лигата - за 17 години са направили така, че днес разпределят принадена стойност от 1,2 милиарда лири на година. Това е големият извод - за да има професионален футбол, трябва да се изгради структура с професионалисти. Тези хора следва да отговарят на съответните критерии, избрани не чрез препоръка, а като им се поставят цели и се изпълняват, футболната лига на практика служи чрез действията си като застрахова тел, като гарант на футбола изобщо.
- В момента управлението на първенството, неговото администриране се извършва от БфС - в организационно, правно, маркетингово, комуникационно отношение - всичко...
- Това е проблемът. Има смесване на функции. Хората, които трябва да отговарят за професионалния футбол, отговарят и за аматьорския. Но защо да е така? Защо, след като навсякъде има унифициран работещ модел, у нас е друг? Тоест - второто важно условие за просперитет ецялостно администриране от специлиазиран орган- в случая Профилигата. В Англия например 8 структурата на Професионалната висша лига, местната футболна асоциация има само една златна акция и тя е с право на вето, но - забележете - само по отношение на футболните правила. За всички други въпроси решенията се взимат от клубовете, футболната асоциация изобщо не се меси в управлението на Професионалната лига. Ако искаме прогрес, качествен футбол и конкуренто способност на другите тимове в Европа - следва да въведем този принцип час по-скоро.
- Давате пример с Англия, където футболът е разработен продукт, както никъде по света. Но засегнати ли са в анализа държави, сходни по територия и население с България?
- Да - изследвахме Гърция, Австрия, Шотландия. Например шотландците са въвели едно важно решение в тяхната Висша лига: в края на сезона първият отбор от втората по сила дивизия влиза в елита само ако е покрил критериите. Те са стигнали до извода, че дори и да си се наредил последен в елита, по-добре е да останеш там и да не изпаднеш, отколкото един отбор, който не отговаря на условията и не притежава финанси, да влезе и да обърка професионалната структура на най-добрата дивизия. Защо това е важно? Защото всеки, който иска да премине в по-висша лига, ще знае, че това може да стане, само ако инвестира в своя клуб. Ето един голям стимул да се гради инфраструктура и да се отговори на лицензион-ните стандарти. Това не бива да се приема като ограничение, а като стимул клубовете да се развиват и да инвестират.
- Има ли разработен план как в България може да се постигне този устойчив и печеливш модел във футбола?
- Да, има го в най-малки подробности. Общо казано, специалистите препоръчват елитната ни футболна група да бъде с 10 отбора, които се срещат 4 пъти всеки срещу всеки през сезона. От нея отпада един тим. Б групата е с 20 отбора, хората препоръчват третата по сила дивизия да бъде полупрофеси-онална - тоест, в сегашните В групи да се позволява на отборите да държат правата на няколко професионални футболисти и така да генерират средства. Тетериториално разделение на 4 региона, за да не влизат в големи разходи по транспорта. Хората ни препоръчват повече плейофи. Не само за влизане в елита, но и за изпадане. В Холандия например има друго правило - ако до една седмица не се изплатят заплатите, първо отнемат точки и три седмици по-късно отборът се вади от групата. Вижте колко безкомпромисни са там. Защо да не бъде така и тук? Трябва да се разбере от всички собственици на клубове - това е пътят. Иначе можем да кажем, че като не вървим по печелившия модел, като правим непрестаннни компромиси, като не постигаме успехи в Европа - започваме да се самоунищожаваме
- Какво точно имате предвид?
- Нека погледнем как се финансира един футболен клуб в Европа: 35 % от бюджета се формират от телевизионни права, около 30 % - от реклама и спонсорство, следват билети, трансфери, клубни артикули и приходи от евротурнирите... И погледнете тук как е. Ние трябва да имаме обща цел. Въвеждането на феърплея, на спортсменството и ясните правила ще подпомогне финансирането и оттам - успехите. Клубът, който достига до евротурнирите, не трябва да се надява само бързо да си върне инвестициите, а да участва в Европа, за да допринесе за инвестиции в българския спорт. Този клуб например ще получи средства, с които ще "пазарува" от по-назад класиралите се у нас тимове, така пък те ще получават свежи пари и ще имат стимул да развиват таланти, които да им носят финанси.
- Да, по света тези проценти са така. Но у нас 8 момента как биха могли да се правят пари от футбола?
- За да функционира тази нова елитна група или Висша лига, общият бюджет на клубовете у нас не бива да бъде по-малък от 150 млн. лева. Европа много ясно ни показва как те могат да бъдат набавени.
- Как конкретно може да стане това?
- На практика в България телевизионни права реално няма. Или по-скоро има, но те не правят пари. Телевизиите, които инвестират и финансират предаването на футболното първенство, всъщност използват предимно собствени средства или донякъде средства от реклами. Според Закона за радио и телевизия СЕМ има право да изготви списък на мероприятията с обществена значимост. Тук е и футболът. Крайно време е да погледнем как са го направили в Европа. Там всички водещи национални футболни първенства са заключени по платени тв канали. Във всяка държава, когато се излъчва футбол на живо, той се заплаща Става дума за мачовете от вътрешните шампионати, не за срещите на националните отбори и турнирите.
- Разбирате, че това, което предлагате, ще предизвика бурна реакция - всички клубове да изискат кодиране на мачовете. Зрителите да плащат за тяхното гледане и от това да се натрупват приходи, с които отборите да развиват своята инфраструсктура, стадиони, школи, отбори, терени...
-Да, това е схемата.
- Но сигурно ще срещнате страхотна съпротива...
- Не виждам защо. Направени са изчисления. Тв пакетът с български футболни мачове би трябвало да струва на месец между 5 и 7 лева на домакинство. Пет лева е цената на една кутия цигари, която милиони българи плащат всеки ден. Какво излиза - ако на месец човек иска да гледа по телевизията 20 мача, то той трябва да се лиши на ден от една цигара. Една кутия цигари срещу 20 мача по телевизията.
- Смятате ли, че обществото ни е узряло да купува футбол?
- Не мисля, че това може да стане веднага. Но ако се направят промени, които предполагат българският футбол да стане атрактивен, непредсказуем, да участва с успех в Еворпа - тогава, убеден съм, че обществото ще съзрее и за такава стъпка.
Да не забравяме също, че стандартът у нас е най-нисък в ЕС, заплатите са мизерни.... Хората нямат пари за храна, камо
ли за футбол...
- Аз за това направих сравнение - 5 лева струва една кутия цигари.
20 цигари срещу 20 мача на месец. Разберете - няма как да се прави футбол без пари. Сега отборите мъждукат - без запалати, без бази, без средства за инвестиции - повечето живеят мач за мач. Това не е устойчив модел. Не е възможно така да продължава, това е работа на парче...
- Сондирахте ли с ваши колеги идеята за платените мачове?
- Не, не съм, защото преди години не видях реакция. За мен тази разработка е основополагаща, базисна за развитието на играта у нас. Ние б години работим по нея с убедеността, че ще й дойде времето и ние трябва да бъдем готови за това.
Очевидно е, че щом така го правят хората по цял свят, ще се случи и в България. Въпросът е кога?
- Мисля, че е настъпил моментът.
- Консултирали ли сте тази идея с Боби Михайлов и ръководството на БфС?
- Опитах се да провокирам дебат и реакция от БфС по време на заседанието на Комисията за борба с корупцията В Народното събрание. След това изпратих предложения за законодателни промени в Министерския съвет. До ден-днешен няма реакция. Не зная защо в България се страхуват да кажат истината каквато е. И защо се притесняваме да вземем пример от Европа. Естествено, не искаме драстични промени, но когато те на 90 % са доказали успех - няма защо дори да се обсъждат. Те просто трябва да се приложат.
- Споменахте, че сте внесли предложения за законодателни промени. Какви са те и какво целите с тях?
- В Парламента ни попитаха какви практики трябва да бъдат приложени, за да са избегне корупцията във футбола. Ние веднага предложихме 4 стъпки. Първата е за преотстъпването на Данък общ доход (ДОО), ако един клуб инвестира в инфраструктура. И днес много от клубовете не плащат този данък, ако го плащаме и ни го върнат обратно, това ще е за доброто на футбола. Може да е за 3-5 години. Но за да няма злоупотреби, следва това да става само при едно условие - ако парите се влагат в строителството на инфраструктура, на база за тима. Второто ни предложение е въпросните облекчения да важат и за корпоративния данък. Вместо държавата да прибира данъка от печалбата на клуба, тя може да отива за клуба. Предлагаме също и премахване таксите за охрана на мачовете. На сезон те натоварват отборите с по 150 000-200 000 лева. Това може да се спести и така държавата да помогне на футбола. И още -сега държавата на практика ни наказва за това, че инвестираме и е редно за футболните клубове ДДС да се възстановява изцяло
- Как бяха възприети предложенията ви и има ли някакво раздвижване?
- Бях при министър Нейков, готов съм да обсъдя въпроса и с финансовия министър. Държавата няма да загуби много от тези промени, но ще стимулира инвестициите във футбола и 8 развитието на спорта. Вижте, в Комисията за борба с корупцията с нас се държаха като с най-големите престъпници. А всъщност какво излиза - че държавата не си е вършила работата през последните 5 години. Защо не си е събирала данъците? Нас ни проверяваха непрекъснато, други - не. И сега не съм съгласен всички да ни слагат под един знаменател. Точно ние първи предложихме да отворим данъчната тайна и да извадим на светло заплати, осигуровки, данъци, премии - всичко.
- В тази връзка, смятате ли, че БфС е способен да осигури ясни правила, да извърши преструктуриране и да въведе европейските стандарти? Отговаря ли сегашната управа на севтовните тенденции в управлението на играта?
Трябва да вземе едно просто решение. Да предостави управлението на футболното първенство на професиналната лига.
- Но очевидно това не се случва вече 15 години...
- Най-вероятно и в Англия не се е случвало, докато не са са събрали 20 отбора, за да решат, че правата и администирането ще бъдат по този начин, ако се търси професионален футбол и качествен прогрес. Това също подсказва, че е време за промени. И още - в иял свят националната футболна асоциация - в случая БфС - урежда взамоотноше-нията с УЕфА, фИфА, администрира детско-юношеския футбол, дисциплинарни въпроси, национални отбори, Купа на България. При нас е обратното - ПфЛ организира Купата, а не първенството?! Проучването показва, че в професионалните лиги клубовете гласуват с 2/3 мнозинство важни решения. Дали ще бъдат 10 или 12 тима - това ще решат хората. Най-важното е, че ПфЛ трябва да развива търговската стойност на футбола, което в България днес не се прави. Не се разбира, че футболът може да върви напред и да вдига стойността си само ако се ръководи от професионалисти.
- И сега клубовете са в ПфЛ...
- Така е и аз вярвам, че ще се провокира дискусия и че няма как това да не бъде въведено. Не вярвам, че може да се продължава така. В разработката на Delloitte & Touche Sport са посочени и общите задължителни характеристики на един печеливш модел за футбола. Ето как изглеждат те:
1. Непредбидимост
2. Постоянен интерес
3. Да не се доминира от един-два отбора
4. Конкуренто способност
5. Момент на изненада, възможност за неочаквана слава
6. Да създава фенски и медиен интерес
7. Да прави пари за отборите
8. Да създава качество
9. Успех на участващите в ев-ротурните клубове
Но от всичко най-важното е едно футболно първенство да създава търговска стойност. И още - да поставя общи цели за Всички футболни клубове. Днес българските тимове нямат общи цели.
- Много хора днес ще си кажат: лесно им е в Черноморец - голяма фирма стои зад отбора, регионът е най-бързо развиващ се у нас, общината е мощна, имат изграден стадион, база. Вярно, всичко това сте го направили през годините и все пак - един отбор от Мездра или Своге няма толкова бизнес възможности, нещата там са съвсем други...
- Сигурно е така. Затова държавата, имайки предвид какви големи инфраструктурни проекти ще се реализират - Южен поток, АЕЦ Белене, магистрали -може да сложи критерии. Тези компании, които влизат в страната, да отделят средства за спорта. И още: ако се въведе европейския модел - приходите от права, финансите, да влизат в клубовете, ще стане така, че няма да си струва да продаваш мачове, да подкупваш рефери и т.н. Това е взаимно свързано. Ето кое следва да е водещо при преструктурирането на българския футбол.
Митко Събев: Без промени футболът ни е обречен
Месец след като апелира за скоростно преструктуриране на българския футбол, председателят на Съвета на директорите на ПСфК Черноморец Митко Събев даде интервю по темата за RING.BG. Публикуваме го с незначителни съкращения.
