Стоичков: Останах в Литекс заради диамантите ни

 

- Сега... Имало ли е такива пари? Аз никога не съм ги видял при мен.

 

- Може би грешката беше, че трябваше да ги взема - така и така паднахме (смее се). Но сърцето ми нямаше да позво­ли, очите ми нямаше да се зат­ворят, ако аз бях направил то­ва. Никога през живота си не бих посегнал към такова нещо -да предам името на Христо Стоичков, да предам момчетaтa, които бяха с мен, да предам нацията. Ако трябва да ме сложат на бесилото, то­ва ще е последното нещо, кое­то ще им кажа - няма да взема.

 

- Да откажеш пари в днеш­но време е трудна работа. Но като имаш истински приятел, а те са малко, в лицето на Гриша Ганчев, мен парите не ме интересуват. Мен ме интере­суваше обстановката около отбора, личността Гриша Ган­чев, какво ще стане с тези момчета, ако мен ме няма, Гри­ша Ганчев го няма или Литекс го няма. Значи ние нашите ди­аманти щяхме да ги хвърлим на боклука. Защо? Защото на някакъв си му хрумнало на акъ­ла да прави нещо... Впоследствие се видя какво е. Реших да остана. Той сигурно много добре знае, че ще дойде някак­ва оферта, и няма да ме спре. Останах, защото с тези млади момчета се работи най-лесно. Защото не са корумпирани, искат да се научат да играят футбол, да израстват, да се сформират като личности. А дали ще станат суперзвезди - само времето ще покаже. Уличния футбол го няма вече, а татуировките и гела ги има

бол.

 

- И?! Ще можеш ли да сед­неш на една маса с този човек и да кажеш - "Аз оставям тук тази работа и отивам там". Аз съм си спечелил парите, имам си, мога да живея. Но при­ятелството не се купува.

 

- Когато видиш насълзени очите на един замогнал, успял и преуспял човек - дотам спира всичко. Нататък вече не е нуж­но да говориш - очите му каз­ват всичко. Аз не го предадох.

 

- Е защо да не застана? Само че после... Едно извинявай къща не храни, нали знаеш. А много бяха такива. Един-два месеца, 8 месеца, 2 години проверки, а не успяхме да открием нищо. И "извинявай".

 

- Да изработиш... Трябва да знаеш как да го изработиш.

 

- Махни ги тези. Флоров (б.р. - Станимир Флоров е шеф на ГДБОП) ме е изработил или Цецо ме е изработил? Виж, че и двамата нямат хал хабер от спорт. Нито Цецо, нито Флоров знаят за какво става въпрос. Но да опетниш името на Христо Стоичков не е току-така. Аз им казах и на срещата - "Една евтина пиар акция не може да я направите така. Си­гурно не знаете къде живея, къ­де играя голф или къде трени­рам? Спокойно можеше да дой­дете и да ми кажете - "Абе, ей, става това, това и онова. Дай да видим какво?". А като се събраха 200 журналисти, как­во? И? Аз съм много чист. За разлика от някои, които се пъ­чат.

 

- Досега да си чул нещо? To­ва, което стана в Бургас, да има нещо

 

- Арестуваха ги не за два дни, а за два часа, но камерите бяха там. Тези неща са несери­озни. Сериозни са там в Ита­лия, Испания, в Гърция. Там, къ­дето ги хващат. 

 

- Как да ти кажа - нямат та­кова (поглежда към слабините си).

 

- Само той така може да си мисли. За мен той е затворена страница и никога повече няма да застане до мен, да бъде мой приятел. Защото аз му пода­дох ръка, 30 години сме били ръ­ка за ръка, а той ме предаде. Той не съществува. Когато предадеш най-добрия си прия­тел, обърнеш се в обратна по­сока и забравиш какъв си бил... От това мен много ме боли.

 

- Защо бяга от тези дебати? Нека да дойде и да седне -това искам. И да му задам три въпроса, повече нищо не ис­кам.

 

Да го попитам, но защо бяга? Аз ли съм най-черната овца в българския футбол? Аз съм пре­дал държавата, аз съм предал отбора, аз това, аз онова. Но аз при­ятелите не си ги предавам. Предпола­гам гледа филма (б.р. - "Стоич­ков, исти­ната за легендата"). Там Чики Бегиристайн казва в една реч... Те­зи, които говорят във филма - тoва са приятелите,ми.

 

- Първо бил съм голям прия­тел на Тодор Живков, лека му пръст. Той беше за мен като ба­ща. Много пъти съм ходил в резиденцията му, много пъти ме е приемал. Защото е народен човек. Аз симпатизирам, защото мисля, че с всеки изми­нал ход, с всеки изминал ден, месец или година народът ще живее по-добре. Но се видя как­во стана. Проблемът е, че тук когато народът избра Борисов в един светъл ден - улиците бяха чисти. Отидоха хората да гласуват по съвест и симпа­тия, мислеха, че ще стане не­що. Смятам, че постъпката на Бойко Борисов е правилна. За­щото когато той прие манда­та, на улиците нямаше кръв. А когато даде оставка, не беше така. Ако нямаше кръв на улицата, може би щеше да стои. 

 

- За г-н Росен Плевнелиев се казаха много неща. Доста хуба­ви, но в последно време и мно­го лоши. Оттук нататък му предстоят много тежки дни. Първо - защото е честен. Вто­ро - целият народ чака той да бъде обединител. Той трябва да направи така и да избере правилните хора в следващите 2 месеца. Ако не го стори, ще бъде тегаво. Трябва да избере, без да се води от никого, а да слуша сърцето какво говори и главата какво мисли. Считам, че той е умен човек, човек, който е напреднал много от старите политици. Нека не му цапаме още името. Ние сме много крайни - бързо обичаме и много бързо мразим. 

 

- Естествено. Не може един дошъл от майната си и да де­ре кожата на хората. Знаете ли какви сметки съм получавал, без да живея там? Имам смет­ка по 300 лева за ток и 220 за вода, а от 5 години не живея там. Аз няма да ги платя, не съм ги и плащал. Имало теч? Като има теч - ходи и си го оп­рави. Тук е моментът г-н Плев­нелиев да намери механизъм. С такъв ход може да стане обе­динител на нацията, пожелавам му го.

 

- На кой се слагам? 

 

- Не ги бъркай двете неща. Не сме минали още на другия бряг. Не го харесвам, че не мо­же да играе голф (усмихва се). За футбол не знам. Не сме игра­ли още и не знам как ще я под­ритва. И на лов не може да хо­ди (смее се). Но има време да се научи. Това е в кръга на майта­па, естествено.

 

- Нали е 45 килограма мокър (смее се). Много е лесно да кри­тикуваш, но в този труден момент е важно да протег­неш ръка. Да кажеш - "С какво можем да ти бъдем полезни, как да помогнем?".