Това е Берое (Стара Загора)

 

Първите стъпки на футбола в Стара Загора датират от 1916 г., когато се създава спортен клуб Верея. Само няколко месеца по-късно обаче, дейността му е преустановена. В следващите 41 години в града изникват редица клубове. Те постоянно се обединяват и разпадат, като по-голямата част от тях не оставят трайна следа на футболната карта на България.

През 1918 г. в кв. Акарджа е основан спортен клуб Борислав. Негови основатели са Никола Тимев, братята Васил и Филип Пулеви и други. Те избират отборът да играе с черни фланелки и гащета, а емблемата представлява черен триъгълник с бели кантове и бяла буква "Б" в средата. Борислав бързо набира скорост и до 1940 г., когато се саморазпуска, е един от най-силните клубове в града. Печели градското първенство през 1924, 1926, 1930 и 1933 г. Като областен първенец през 1926 и 1933 г. играе в турнира за държавно първенство, но е елиминиран още в първия кръг. През 1918 г. почти едновеременно възникват и клубовете Бенковски и Рекорд (продължител на Верея). През 1924 г. Рекорд и Борислав се обединяват под името Бероя, но година по-късно Борислав отново се отделя и продължава съществуването си самостоятелно.

Друг емблематичен клуб за тези ранни години на футбола в Стара Загора е Траяна. Той е основан на 3 март 1920 г. в кв. Губран. Основатели са П. Попдонев (първи председател), братя Касабови, Тр. Митев и други. Екипът с който играе отборът е бели фланелки и бели гащета. Печели градското първенство през 1928 и 1935 г., а през 1928 г. става областен първенец. През 1935 г. губи на финала за областно първенство след двубой с ДВФ-Казанлък. Траяна се разформирова след 9 септември 1944 г.

На 14 януари 1925 г., играчи от Рекорд основават клуб Светослав. Те избират отборът да играе със сини фланелки с бели яки и сини гащета. Светослав става градски шампион през 1925, 1931, 1932, 1934, 1936 и 1938 г., а през 1932, 1934, 1936 и 1938 г. печели областния шампионат. В турнирите за държавно първенство участва през 1934 г., като достига полуфинал, където е елиминиран от Славия София с 0:4. Това е най-големият успех на старозагорски клуб до 1944 г. Въпреки успехите си обаче, клубът се разпада през 1940 г.

През 1935 г. се създава нов клуб - ЖСК. След 1940 г. всички старозагорски клубове се саморазпускат с изключение на ЖСК, който през 1945 г. получава името Локомотив. През 1947 г. е създанен Левски, който пък би трябвало да обединява всички останали клубове в Стара Загора, разпуснати 7 години по-рано. През април 1949 г. Локомотив и Левски са обединени под името Шипка. В края на годината обаче следват нови реформи - създадени са няколко доброволни спортни организации (ДСО) на производствен принцип, най-голямата от които е Ударник. През 1957 г. три ДСО-та - Ударник, СКНА и Спартак образуват ДФС Ботев. През 1958 г. Ботев става част от новооснованата „А“ група, но изпада още в първия сезон, завършвайки на предпоследното 11 място с 18 точки.

 

На 19 март 1959 г. Ботев се обединява с Локомотив. Новият отбор е наречен Берое и още на следващия сезон се завръща в елитната дивизия на България. В следващите 10 години Берое неизменно е сред най-добрите клубове у нас, като завършва предимно в средата на таблицата. Най-доброто класиране от този период е пето място през сезон 1964/65. През 1970 г. обаче, отборът административно е изхвърлен в "Б" група. Това се случва след една домакинска среща с отбора на Левски-Спартак. В 90-ата минута на двубоя гостите успяват да изравнят след нарушение на Александър Костов срещу вратаря на домакините. Съдията обаче признава попадението и това вбесява многобройната публика на Берое, която според различни сведения е между 42 000 и 55 000 зрители. Те започват да хвърлят бутилки по терена, провокирани от неприличен жест на Сашо Костов, а впоследствие опитват саморазправа с вътрешния министър Ангел Солаков, който е известен привърженик на сините. В крайна сметка след скандалите Берое е изваден от групата.

 

Воден от легендарния си нападател Петко Петков, още на следващия сезон Берое отново е сред майсторите. Това е началото на едни от най-славните години за клуба. През сезон 1971/72 заралии завършват на трето място в първенството след ЦСКА „Септемврийско знаме“ и Левски-Спартак и получават за първи път правото да представят родината ни в Купата на УЕФА. Дебютното участие на Берое в турнирите на стария континент е повече от запомнящо се. На 13 септември 1972 г. Берое приема австрийския гранд Аустрия (Виена). Старозагорци разгромяват съперника си със 7:0, с 5 гола на Петко Петков. На реванша в Австрия нападателят бележи нови 2 попадения за успеха с 3:1. В следващия кръг от турнира Берое отстранява и унгарския Хонвед с победа 3:0 у дома и загуба с 0:1 като гост. Походът на заралии обаче е спрян от сръбския ОФК Београд на осминафиналите. Първият мач в Белград завършва 0:0 и беройци вече се виждат в следващата фаза. На 13 декември 1972 г. на стадиона в Стара Загора се стичат 25 500 зрители, които в 43-ата минута ликуват - 1:0 за Берое. В последните 20 минути на срещата обаче, сърбите бележат три гола и печелят с 3:1.

През същият сезон 1972/73, на родна сцена Берое достига до финала за Купата на България и въпреки, че го губи, се класира за КНК. Първото участие на отбора в този евротурнир също е доста успешно. В първия кръг заралии нямат никакви проблеми срещу Фола (Еш) от Люксембург и продължават напред след две победи със 7:0 и 4:1. В следващия етап обаче ги чака Атлетик (Билбао). Имената в състава на противника са направо зашеметяващи. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света по онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, по-късно президент на Испанската футболна федерация. На 24 октомври 1973 г. Берое изнася истинска лекция на Атлетик - 3:0 пред 30 000 зрители на стадиона в Стара Загора. В реванша на "Сан Мамес" испанците бият само с 1:0 и отпадат за сметка на българите. В следващия кръг обаче старозагорци са спрени от австрийския Магдебург - загуба с 0:2 като гост и 1:1 у дома.

Сезон 1973/74 е кошмарен за Берое във вътрешното първенство. Отборът остава на предпоследното 15 място и изпада в "Б" група. Кампанията обаче, остава паметна с два факта - Берое става единственият отбор, изпадал някога от "А" група с положителна голова разлика и голмайстор на шампионата, записвайки победи с резултат от 8:0, 8:1, 6:2, 4:0! Петко Петков взема голмайсторския приз с 21 попадения, а головата разлика в края на сезона е 50:46. Само сезон по-късно Берое отново е в елита, след като вкарва цели 113 гола на противниците си във втория ешелон. Петко Петков пък става голмайстор на "Б" група с внушителните 53 гола.

През 1979/80 Берое за втори път участва в КНК и отново прави паметни мачове. В първия кръг заралии елиминират полския Арка Гдиня (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). На следващия етап от турнира съперник е Ювентус (Торино) с Дино Дзоф, Клаудио Джентиле и Марко Тардели. На 24 октомври 1979 г. гостите са посрещнати с огромен 30-метров транспарант - "Бог прощава, Берое не!". И Берое наистина не прощава на "старата госпожа" - 1:0 с гол на Георги Стоянов от дузпа. В реванша Ювентус все пак успява да елиминира българите, но това се случва едва след продължения.

Краят на тази знаменита генерация на Берое идва през 1982 г., когато отборът изпада във втория ешелон.

 

През 1986 г. Берое достига своя връх ставайки шампион на България.

Купата на България /2009-2010/


Успехи

 

1968 г. — Финалист за Купата на Съветската армия

1972 г. — Трето място в първенството на България

1973 г. — Финалист за Купата на Съветската армия

1979 г. — Финалист за Купата на Съветската армия

1980 г. — Финалист за Купата на Съветската армия

1986 г. — Шампион на България

2010 г. – Носител на Купата на България

 

1968 г. — Носител на Балканската купа

1969 г. — Носител на Балканската купа

1973 г. — Осминафиналист за Купата на УЕФА.

1974 г. — Четвъртфиналист за КНК.

1980 г. — Осминафиналист за КНК.

1982 г. — Носител на Балканската купа

1984 г. — Носител на Балканската купа

 

Най-много мачове за клуба в А Група: Евгени Янчовски - 341

Най-много голове за клуба в А група: Петко Петков - 144

Най-голяма победа: 8:0 срещу Миньор (Перник) (1973/1974), 8:0 като гост срещу Черноморец Бургас (София) (2006/2007)

Най-голяма загуба: 2:10 срещу ЦСКА (1991/1992)

Най-много вкарани голове в "Б" ПФГ: 113

Голмайстор на "Б" ПФГ за всички времена: Петко Петков - 53