Цветан Генков: Напълно по възможностите ни е да отстраним ЦСКА

Съперникът на ЦСКА в плейофния кръг за влизане в групите на Лига Европа Динамо (Москва) купи през лятото на 2007 г. от Локо (Сф) българския нападател Цветан Генков срещу 2,25 млн. евро. Бившият лекоатлет говори пред "24 часа" за сблъсъците с отбора от родината и положението си в руския гранд.

- Как прие новината, че твоят Динамо ще играе срещу българския ЦСКА?
- Като цяло нормално. Жребият си е жребий. Може да изглежда добър, но после да излезе лош, и обратното. След края на мачовете ще се направи преценка за него. Иначе се зарадвах, защото, макар и за кратко, ще се прибера в България заради гостуването на ЦСКА.

- Разпитваха ли те вече шефове или треньорът Андрей Кобелев за ЦСКА?
- Това стана съвсем случайно. Срещна ме на базата президентът Дмитрий Иванов и почна да ми задава нормалните въпроси за ЦСКА - какви са, що са. Обясних му, че отборът винаги е бил сред най-добрите в България и има традиции в европейските клубни турнира. Притежава качествени футболисти. Освен това изпусна титлата миналия сезон заради загуби в последните 3-4 кръга. Треньорът Кобелев досега не ме е питал нищо, може би като наближат двубоите и това ще стане. Виж съотборниците ми проявиха голям интерес.

- Сещаш ли се колко гола имаш срещу "червените" в "А" група и какви са ти спомените от мачовете с тях?
- Ще излъжа колко пъти съм им вкарвал, но поне за два гола се сещам. Аз по принцип гледам да помня само хубавото. Когато пристигнах в Локо (Сф), ЦСКА ни биеше, но към края на престоя ми там редовно им вземахме поне точка, а имаше и мачове, в които изпускахме победата.

- Според информации в руските медии бюджетът на Динамо е към 70 милиона долара, което е колосално за българските мащаби. Каква роля играе това?
- Има роля, но за 90 или 180 минути тя може и да няма значение. Имам предвид, че в ЦСКА няма ей така да се откажат да гонят успеха срещу нас просто защото имаме такъв бюджет. Ако почнем да се разхождаме по терена и се осланяме на това, "червените" може и да ни излъжат, ако дадат всичко от себе си. Такива ситуации във футбола има бая. Не сме ли концентрирани, ЦСКА има своите шансове. Само заради бюджета няма да ги бием.

- След като отпаднахте от Шампионската лига, изпускане на групите и на Лига Европа няма ли да е болезнено за клуб като Динамо?
- При всички случаи ще бъде много неприятно. Пред нас конкретни цели не са обявявани. Нямаме ултиматум да влезем непременно в групите. Задачата е да стигнем колкото се може по-далеч в Европа,, така че не можем да говорим за някаква трагедия. Ако отпаднем, всички ще ни заболи - играчи, треньори, ръководство и фенове. За тях ще е най-зле. Ние и да се тръшкаме, за промяна е късно. Хората по трибуните обаче страдат дълго и точно затова не трябва да им го причиняваме, като отстраним ЦСКА, което е напълно по възможностите на отбор като Динамо.

- В България положението с базите е катастрофално. Това се отнася и за ЦСКА, така че ще е интересно да разкажеш какво представлява тренировъчният център на Динамо.
- Той все още е почти нов. Клубът вложи в него към 60 милиона долара. В началото бях сащисан, защото тук има абсолютно всичко, за което можеш да се сетиш. Оставям настрана самите футболни терени и съблекални. В базата всеки един от нас има стая, в която може да си почива, въобще да се чувства като у дома си. Избираш дали да си сам, или с някого. Аз съм заедно с поляка Марчин Ковалчик. През свободното време можеш да плуваш в страхотен басейн, да играеш тенис, има и терен за минифутбол, както и библиотека. Възстановителният център пък разполага с всичко от вани за масажи до един уред, който струва 250 хиляди евро. Чрез лъчи той подобрява състоянието на травмирани места. Така е, като има пари, това е ясно. Затова в Русия ситуацията е корено различна от тази в България. Състоянието на базите ни обаче е като на държавата. Гледах контролата България - Латвия. Доста зле изглеждаше на фона на празните трибуни. Хората предпочитат да си дадат за друго парите.

- Какво е твоето състояние, доскоро бе контузен?
- Горе-долу един месец почивах и от миналата седмица започнах тренировки. Имах 10,5-сантиметрово разкъсване в бедрото. Лекуваха ме с микровълни. Вече отшумя.

- Започваш трета година в Динамо. Често те преследват контузии, заради които не играеш. През пролетта на 2008 г. започна добре, а след това отпадна от титулярния състав и сега най-често си резерва. Изнервя ли те тази ситуация?
- Наистина с контузиите ме гони голям карък. Динамо играе с един нападател и това е руският национал Александър Кержаков. Много е трудно да го изместя, когато съм здрав. Играя в руското първенство. Гледам да използвам всеки шанс. Миналата година тръгнах добре, но получих травма в глезена. Аз исках да се оперирам, но се реши да търпя. Близо 7 месеца играх на инжекции и после получих травма и в другия глезен. Ходих в Германия за операция и на двата. Последва рехабилитация и така не успях да направя нормална зимна подготовка. В началото се ядосвах от това, че не играя, и се чувствах зле. С времето обаче разбрах, че ще трябва да бъда търпелив. Имам договор с Динамо до края на 2011 г. Сигурен съм, че давам всичко от себе си в тренировките, няма какво друго да направя.

- Неприятно ли ти е да играеш за дублиращия състав?
- Не, в никакъв случай. Повечето от футболистите там са ми приятели, а по-добре да играя с тях, след като в мачовете влизам за няколко минути. Лошото е само, че техните мачове се провеждат на изкуствен терен, който е вреден за травмирани места. В последния мач влязох за 20 мин и след края му отново усетих болки в глезена.

- Миналия месец от Левски те искаха под наем. Беше ли съгласен да се върнеш в България?
- Не. От ръководството на Динамо - също. Имаше други варианти за мен, но вече няма смисъл да ги коментирам. Ако искаха да ме пратят някъде под наем, щяха да го направят. Щом треньорът е решил да ме остави, значи има защо.

- Сам ли живееш в Москва и как прекарваш свободното си време?
- Ерген съм. Обичам да се разхождам, да ходя по магазини и дискотеки. За последното напоследък не съм имал настроение и повод, защото ме бяха нападнали контузии. Иначе с момчетата от отбора ходим заедно да се веселим, както всички. Имам и приятели българи. Работят в ресторанта на посолството ни. Много свестни момчета са и често се отбивам при тях.

- Рускиня или българка?
- Българка. Рускините са много хубави жени, но не бих се обвързал с такава. Вече съм на 25 г. и смятам, че ми е време да открия момиче, с което да създам семейство.