Новоназначеният треньор на Царско село Велислав Вуцов говори за предстоящия днес финал за Купата на България между любимците му Левски и Славия, като даде и своето мнение за състояниято на двата клуба. Наставникът не подмина и темата за поста, който пое. Ето какво още каза Вуцов пред "Меридиан мач".
- Вили, нека първо да ти честитя назначението в Царско село. Все пак мина доста време откакто, за последно работеше това, което обичаш...
- Благодаря. Понякога има и такива периоди. Не само при мен. Такава ни е професията.
- Шоуто, което носиш със себе си, липсваше на Първа лига. Защо според теб се удължи толкова паузата в кариерата ти?
- Такива са били обстоятелствата няма смисъл да се коментират. Сигурно има причини хиляда, но аз смятам, че имам някакви изисквания към работата. Сега започвам, защото чувствам собственика на този клуб Стойне Манолов като личен приятел. Не знам за кръгове, квадрати, триъгълници, тъпоъгълници „Царско село" и други, но аз наистина съм в близки отношения с тези хора. Следя обстановката в този клуб. Детето ми играе в него. Неслучайно го преместих от Левски в Царско село... Тук нещата са много повече на личностна и приятелска основа, отколкото на кой знае каква професионална. Нито ще забогатея, нито нещо...
- Уверен ли си, че след лятото отново ще си част от елита?
- Не знам. Не сме коментирали. В момента ситуацията наистина е извънредна. Да, познавам отбора, но до преди 20 дни нещата бяха 90 процента шанс да влезем в Първа лига и 10 процента шанс да останем във Втора. Сега ситуацията е точно обратната. Не мога да обещая нищо. Ще дам всичко от себе си. В такива мачове мога да се амбицирам и да дам най-нужното, но то трябва да стане и с футболистите, и с целия клуб. Всички искат. Ако успея да им помогна, ще съм не по-малко щастлив от тях. Оттам-нататък ще говорим. Трябва да има стратегия „А група" и стратегия „Б група". Аз виждам, че и самият собственик е притеснен и разочарован от последните резултати и не знае какво го чака. На 99 процента сме се разбрали, че ако не ми излезе хубаво предложение за чужбина, аз в България ще остана в този клуб. Естествено, че и той трябва да прецени, че мога. По принцип знаеш, че треньори три кръга преди края не се сменят, но тук прецениха, че трябва да има шокова терапия, гласуваха ми доверие и аз се хващам. Ситуацията на баража ще е 50:50. Дай Боже да влезе Царско село.
- За кого ще си във финала довечера?
- Е, как?! Аз никога не съм бил на друго мнение, освен да съм левскар в червата си. Да, уважавам Славия, работил съм, бил съм професионалист, имал съм към тоя клуб много добри неща, но моята душа винаги е била синя и ще остане синя. Няма да почервенее, побелее, пожълтее, порозовее или каквото и да е.
- Какво се промени в Левски само за няколко седмици, за да видим тази диаметрална промяна на настроението на левскарите?
- Когато има перспектива за един финал и за спечелване на една купа след деветгодишен период без трофеи, е нормално да има някакво въодушевление. Само че, веднага ти казвам, дори с риск всичките да ме обвинят пак, че съм негативен и черноглед... Когато си на 30 точки оттам, където си тръгнал да се бориш за титлата, не може да кажеш, че нещо много голямо се е случило. И на 15 зад ЦСКА, които смениха треньора си за лоши резултати. Преди 20 години или даже преди 15, ако Левски вземеше купата, а не станеше шампион, на другия ден уволняваха треньора. На секундата, вечерта...
- Какво ти е мнението за Делио Роси и търпението, което бе проявено към него?
- Аз мисля, че тука всичко е изкривено. В нашето общество, в медиите, при феновете - всичко е изкривено. Не мога да си го обясня. Да се говорят сега такива кой знае какви неща. Не мога да си го обясня. Дай Боже да празнуваме купата, но аз ще задам следващия въпрос. Ако не празнуваме Купата, какво правим?
- Сигурно ще сменим треньора...
- Не само треньора. Какво правим с цялата стратегия за Левски? С тия розови сънища, които сега сънуваме. Розови сънища. Защото аз ти казвам, когато обявяваш, че целта ти е титлата и тръгваш да се бориш за нея, а завършваш на 30 точки... Не мисля някога да сме били по-далеч от титлата, а бюджетът се увеличи почти двойно в сравнение с миналата година и се харчеха не малко пари.
- Има ли нещо, което никой все още не е признал за онзи мач, в който със Славия отнехте титлата от ръцете на Левски преди 5 години?
- Сигурно много неща, които са в кухнята и на единия, и на другия клуб, не са казани. Но всичко, което имаше да се случи, се случи на терена. Какво повече да кажем? Мачът се игра, Левски загуби титлата, Славия спечели реноме... Тогава му казах на Венци Стефанов, че сигурно още 200 години в България няма да се случи два отбора да играят и трети да спечели. Трудно ще се случи. Оня ден се случи или сигурно ще се случи, ако няма някаква изненада. Царско село и Локомотив играха, а накрая Ботев (Враца) може да се окаже най-печеливш. Преди пет години обаче бе последен кръг и нямаше никакъв шанс за реакции. Но така се случи. Като професионалисти всички, които работихме тогава в Славия, няма от какво да се притесняваме. Тогава в щаба бяхме аз, Букарев, Воин Войнов и Вальо Захариев... Все хора с потекло от Левски, но това ни е професията и нямаме право да бягаме. Длъжни сме да бъдем професионалисти.
- Георги Петков способен ли е отново да запечата вратата си за нападателите на Левски, макар че вече е на 42 години?
- Той се превърна в главно действащо лице в оня мач, защото спаси в много важни моменти и беше феноменален, но аз мисля, че всички от Славия бяхме в основата този мач да не свърши в полза на Левски.
