Юлиан Ненов ще играе от новия сезон в Берое. Крилото се загуби за малко в екзотично Мароко, но отново се връща в българския Футбол, за да покаже какво е научил. „Меридиан мач” се срещна с футболиста, който говори за очакванията и амбициите си за новия сезон в български клуб.
- Юли, колко бързо се случиха нещата с Берое?
- Всичко стана светкавично. Когато ми се обадиха, даже още бях в Мароко и чаках да си получа самолетния билет. Много се зарадвах, че ми се обадиха от клуба и ме поканиха. На Берое не се отказва.
- Имаше ли намерение да си тръгваш от Мароко?
- В началото - не. Чувствах се добре, исках да играя повече време. Когато отидох, треньорът ни беше французин, (б. а. - Юбер Велю). Той разчиташе на мен. През февруари обаче го смениха или той сам си тръгна, не можах да разбера. Дойде мароканец, който е голямо име - Баду Заки. Даже е бил национален треньор. Пусна ме в първите два мача и аз играх много добре, подадох две асистенции. Успокоих се. След това започна да ме оставя резерва и в началото реших, че е нормално. Не съм Кристияно Роналдо все пак. (Смее се). Много мачове обаче ми се събраха без игра и в един момент отидох да говоря с него, защото все пак съм чужденец и съм на 24 години. Да си направя сметката, защото имах още година договор с клуба, но не искам да губя част от най-хубавото ми време като футболист. След този разговор треньорът като че ли ми се разсърди и дори не ме взимаше в групата. А аз бях съвсем добронамерен. Говорих с президента, който е много разбран човек, и се уточнихме, че ще ме пуснат. Въобще в Мароко срещнах много топли хора, добре се отнасяха с мен.
- Какви са амбициите ти с Берое?
- Отборът е много силен. Мисля, че ще се бори за Купата на България и за място в тройката. Аз винаги съм следял Берое. В края на миналата година играха много силно. Бяха загубили много точки през сезона, много от тях заради липса на концентрация, но в края определено надиграха Левски. Можеше да са по-напред.
- Какво мислиш за треньора Александър Томаш?
- Познавам го от едва 3-4 дни и е рано да му давам оценки. От това, което виждам обаче, нивото е много високо. Томаш е работохолик. Има изключително високи изисквания.
- Ще играеш редом до легендата Мартин Камбуров. Какво означава това за теб?
- Дори седя до него в съблекалнята. Всичко, което каже, го попивам като гъба. Мога да кажа, че съм късметлия, защото в Ботев (Враца) играх заедно с Божинов и Домовчийски, а сега с Камбуров. Това е страхотно за развитието ми.
- Какви спомени пазиш от Ботев (Враца)?
- Много дължа на отбора и града. Аз съм си наполовина оттам, но наистина беше вълнуващо за мен да играя във Враца. Един ден с удоволствие бих се върнал в Ботев.
- Игра и в Дунав преди това. Там как се чувстваше?
- О, и от Дунав имам само хубави спомени. Три хубави години изкарах в отбора - една в „Б" група и после две в елита. Постигнахме успехи. Бяхме страхотен колектив. Момчетата бяха заедно още от „В" група, в „Б" и аз се присъединих към тях. Дори преди малко говорих по телефона с Веско Великов. Още поддържаме връзка.
- Разкажи нещо за Мароко?
- Градът, в който аз живях, не е нищо особено в интерес на истината. Но успях да видя Агадир и Танжер при гостуванията и наистина невероятно красиви градове са, направо ти спира дъхът. И то като имаш предвид, че въобще не стигнах до Маракеш и Казабланка, за които се говори, че са още по-красиви.
- Има ли хубава атмосфера по стадионите?
- Абсолютно. Почти на всички мачове трибуните са пълни. Хората обичат футбола и най-вече националния си отбор, който е много силен.
- Какъв е футболът там?
- Не толкова техничен, повече на физиката се набляга. Мароканците са бързи, високи. Има много единоборства.
- Какво научи ти за себе си?
- Разбрах, че трябва да работя повече за физика. Много ценен опит бе за мен. Като скорост бях добре, но понякога отстъпвах в единоборствата. Ще се опитам да подобря това.
- Ти си юноша на ЦСКА, имаш ли все още чувства към този отбор?
- Наистина съм юноша, но мина много време. Не бих казал, че имам чувства към отбора. Аз си обичам българския футбол и следя всичко, но съм професионалист и се вълнувам само от моя настоящ отбор.