Боксовият специалист Михаил Таков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той сподели очакванията си за водещото спортно събитие този месец - битката за световната титла в тежка категория при професионалистите между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Таков е осемкратен републикански шампион. Печелил е бронзов медал в категория до 71 кг на световното първенство в Мюнхен през 1982 г. Три пъти е бил трети на шампионати на Европа. Носител е на сребърно отличие от турнира “Дружба” през 1984 година, организиран за страните, бойкотиращи олимпийските игри в Лос Анджелис. Световен шампион за военнослужещи и дългогодишен капитан на националния отбор на България по бокс. Два пъти е определян за треньор номер 1 на България. В момента е координатор на всички национални отбори във федерацията по бокс.
- Мишо, 20 дни остават до битката за световната титла в тежка категория между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Ти си бил треньор на Кобрата и си един от малкото хора, които го познават изключително добре. Какви са шансовете на Кубрат?
- Смятам, че подготовката върви нормално. Здрав е, има добри спаринг партньори, подбрани от Ули Вегнер. Спокойно върви подготовката за мача. Беше на стадиона в Кардиф, за да види каква е обстановката. Ще има 75 хиляди на арената. И „Зауерланд“, и домакините от английска страна, имат много добър опит в професионалния бокс и в тежка категория. Ще направят един голям спектакъл и лично аз се надявам победата да е наша, въпреки че има много скептици, които не го очакват. Ние сме българи и мечтаем. Очаквам една хубава победа на Кубрат.
- Като българи очаквали ли сме някога наш представител да се бие пред 75 хиляди души за световна титла?
- Аз съм един от основателите на професионалния бокс в България. Когато започнахме с титлите на Мартин Кръстев, Тончо Тончев и другите, никога не съм си и помислял, че ще имаме даден боксьор на толкова високо ниво. Имали сме втори и трети в ранглиста – Тончо, Мартин и Киркор Киркоров. Това бяха пионерите в професионалния бокс, но за тежка категория никога не съм си помислял, че ще имаме официален претендент. А Кубрат е в тази позиция за втори път! Спечели европейската титла, след това я освободи, след това пак я спечели. Отделно взе и различните интерконтинентални титли наWBC, WBA, IBF. Това е „златна“ страница в професионалния бокс.
- Какви изводи си направи Кубрат след загубата от Кличко? Научи ли си домашното?
- Грешките не бяха толкова на Кубрат, а бяха взаимни – на целия екип и на „Зауерланд“. Тогава изтичаше петгодишният му договор. Отделно Кличко в това време открадна мениджъра му – куп неща, които психологически повлияха за този негативен резултат в първата битка на Кубрат за световната титла.
- Ще му стигне ли времето за подготовка и защо се стигна до разминаване между него и мениджърите му от “Зауерланд”?
- От една година Кубрат очаква този мач. Фирмата също го очаква. Нормално е преговорите да се водят от мениджъра, от шефовете на фирмата и да има координация с боксьора, който играе. Те договарят условията. Той има договор, в който може да види къде е сгрешил той и къде са сгрешили от фирмата. Не мога да коментирам нещо, което не знам.
- Как гледаш на жеста му, че ще дари половината хонорар за благотворителност при победа?
- Това е много хубаво нещо, при положение, че няма толкова средства от страна на държавата и на хората. Един голям жест! Смятам, че и други хора трябва да поемат в тази посока и да помагат.
- Разкажи историята на двамата братя – Кубрат и Тервел. Кой ги доведе в залата и вярваше ли, че ще стигнат дотук?
- Много отдавна техният баща, Бог да го прости, Венко Пулев, ги доведе в ЦСКА. Той е играл заедно с баща ми в Спартак, както и с друг известен боксьор - първият майстор на спорта по бокс Йордан Гюлев. Записахме Кубрат и Тервел в спортното училище. Не знаехме какво ще излезе – дали ще е попова лъжичка, дали ще е рибка, дали ще е жаба. След дълги години упорит труд и на двамата, имат десетки медали от световни и европейски първенства, както и от олимпийски игри. В професионалния бокс и двамата братя продължават нагоре.
- Имаше ли реална опасност да ги загубим някъде по пътя за спорта?
- Разбира се. Тервел беше в Италия и в един момент работеше нещо съвсем различно от бокса. Ако не беше Гриша Ганчев да ни помогне, за което му благодаря... От 2001 година той започна да дава пари на Кубрат. След това и клубът се казваше ЦСКА-Литекс. И Кубрат, и Борето Георгиев, които участваха на олимпиадата през 2008 г., получиха помощ от хора, които мислят за спорта и виждат във времето, че трябва да им се обърне внимание и да ги запазим за спорта.
- Кога разбра, че треньорската професия е твоето призвание?
- Много пъти съм питал баща ми защо не е станал треньор, въпреки че е имал възможност. Той ми каза: „Не ми харесва. Обичах си моята професия като литограф и не ми се занимаваше.“ А аз в един момент бях много уморен от многото състезания около 1986 г. До септември имах 45 мача, непрекъснато ще играеш на тази Балканиада, ще играеш еди къде си... И аз навсякъде играех и правех най-малко по три-четири мача. Все бях втори-трети-първи на различните състезания. Беше ми омръзнало от тренировките и казах, че ставам треньор. Не исках да погледна залата, не ми се тренираше въобще. Може би точно в този период, ако треньорите бяха усетили преумората от всички тези тренировки и участието във всички състезания, въпреки че имахме всичко, което може един треньор и един състезател да си помисли...
- Поне като треньор ти дават принудителна почивка. През 1991 г. спечелихме пет медала от световното първенство в Австралия, а ти стана треньор номер 1 на България. Но година по-късно след олимпиадата в Барселона бе сменен...
- Това е нормална практика още от първия ми треньор, който е постигнал успехи в бокса – Аспарух Ангелов. При него е първият олимпийски медал, първият европейски шампион, участие на три олимпиади. Но и той е по същия начин. Успехи, махат го, след това пак идва - пак успехи, пак го махат. Традиции, които продължават.
- Започнахме разговора с двубоя между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Да завършим с него –ще имаш ли възможност да се видиш с Кобрата? Какъв съвет би му дал?
- Надявам се в този двубой Кубрат да се сети за най-добрите неща, които може да прави с предната ръка, да подобри защитата, през цялото време ръцете да бъдат на ниво. Много внимателно да огледа всеки един елемент от играта – какво прави Джошуа в атака и назад. Успешно да го използва в дадения момент, защото се открива ситуация, но в следващия момент човекът е мръднал от това положение, в което може да го намериш. Да използва всичко и да вярва в себе си!
