Женският ни национален отбор по бокс вече десети ден е на лагер в Индия, където на 15 ноември започва световното първенство. Световната (от Джеджу 2014 г.) и двукратна европейска (от София 2016 г. и 2018 г.) шампионка в кат. до 54 кг Станимира Петрова разказа за първите си впечатления от страната, както и за подготовката за шампионата на планетата. Ето какво сподели за „Меридиан мач" от далечна Азия асеновградчанката.
- Станимира, как се чувствате вече няколко дни на индийски земя?
- Добре се чувстваме всички от отбора. Свикнахме с климата и обстановката.
- Къде сте настанени, какви са условията?
- В много хубав 5-звезден хотел сме. Условията са прекрасни, персоналът винаги е усмихнат и много учтив. Тренираме в боксова зала на около 20 минути път с автобус. В нея има всичко необходимо за провеждане на тренировките.
- Каква е храната, опитахте ли вече нещо странно?
- Всички хранения са на шведска маса. Има много и разнообразни ястия, повечето са доста пикантни, но вече сме се ориентирали към нещата, които са ни вкусни.
- Кои от забележителностите в Делхи успяхте да видите?
- Имахме почивен ден, в който си организирахме екскурзия до „Тадж Махал". Невероятно красиво място. По пътя успяхме да видим истинската същност на страната, защото в Делхи е цивилизовано. Най-интересното за мен са кравите, които свободно се разхождат и си лежат по пътя (смее се).
- Колко спаринга проведохте досега и с боксьорки от кои държави?
- Досега проведохме три, предстои още един. Има много състезателки, които вече са тук - от Индия, разбира се, Филипини, Тайланд, Мароко, Алжир, Украйна, Англия, Германия, Сомалия, Аржентина, Австралия, Полша, Уелс и Нова Зеландия.
- Разузнахте ли индийския и китайския отбор, считани за фаворити на това първенство?
- Индийския отбор да. Китайският не сме, защото не са тук.
- С какви екстри разполага залата, в която се готвите?
- Хубава е и голяма. Има 3 ринга, много чували и силов кът. Всичко, което ни е необходимо.
- Колко време ви минава в път на ден?
- Около 2 часа на ден за две тренировки.
- Сблъскахте ли се вече с индийската мизерия?
- Да, но най-много това се вижда извън Делхи. Движението тук е страшно натоварено. Основен начин за сигнализиране към другите на пътя е звуковият. На пешеходна пътека се пресича много внимателно и бързо, защото никой не спира. Ти сам трябва да прецениш разстоянието и дали имаш достатъчно време да преминеш на отсрещния тротоар.
- Има ли интерес към нашия отбор от страна на местните журналисти?
- Да, има. Вече взеха интервю от треньора ми Петър Лесов.
- Петър Лесов заедно с Мелис Йонузова бяха в Индия преди година, влиза ли в ролята на гидове?
- Те ни разказваха много неща за Индия, които сега ние на живо виждаме. Двамата също откриват разликата между столицата и провинцията.