Тервел Пулев: Кубрат си научи урока, Кличко вече няма какво да спечели срещу него

- Подготовката върви с пълна пара. Правим доста изтощителни тренировки.

- Как би определил противника на брат ти Кубрат – Кевин Джонсън?

- Доста труден съперник. Ще му е доста неудобен. Чисто технически ще го измъчи. Вярвам, че ще победи, но няма да е лесно.

- Кое ще бъде трудното за него?

- Кевин Джонсън е много различен боксьор. Много е нестандартен за Кубрат.

- Как си представяш мача?

- Труден за Кубрат – така си го представям.

- Очакваш ли ситуацията така да се развие, че в крайна сметка брат ти да получи голям реванш срещу победителя от мача Джошуа – Кличко?

- Коментира се тази тема за евентуална развръзка от този мач, но това е доста далеч в бъдещето и зависи от много обстоятелства. Мисля, че Кличко няма да иска да повтори мач с Кубрат.

- Заради страх ли?

- Защото Кубрат вече си е научил урока. Кличко вече няма какво да спечели срещу Кубрат.

- Какво е усещането да играеш пред пълните трибуни на "Арена Армеец"?

- Усещането е невероятно. За миг дори се чудиш дали е реално в цялата тази еуфория. Спомням си, че в някоя от почивките питах треньора кой рунд е. Тогава ми каза, че е разбрал, че еуфорията е много сериозна. Мачът ми с хърватина Томислав Рудан е единствен за мен, в който съм играл пред пълни трибуни в "Арена Армеец".

- Нямаш ли притеснения, когато играеш пред родна публика, точно заради тази атмосфера?

- Не веднъж съм казвал, че това е нож с две остриета, защото от желанието да се представиш добре и всичко да мине перфектно, понякога стават и грешки.

- Влияе ли ти това, че публиката непрекъснато скандира твоето име или си толкова концентриран, че не ги чуваш?

- Ако обърнеш внимание и не си концентриран върху конкретните задачи, които имаш да изпълниш, може и да повлияе.

- В бокса се шегуват – "миг невнимание, цял живот в нокаут"…

- Не цял живот, но един удар променя целия мач и може да го разреши.

- Усещаш ли положителното отношение на хората, любовта им към теб и брат ти?

- О, разбира се! Как мога да не го усещам! Абсолютно навсякъде е. Ето, получавам някаква пратка, обаждам се по телефона и ме питат как се казвам. Отговарям - Тервел Пулев. Жената за момент мълчи, мълчи и казва: "А, добре." Хората винаги ни съдействат, много са любезни и са ни благодарни за това, което правим. Вижда се, дори да не ти го кажат, то се усеща.

- Лесно ли успя да излезеш от сянката на Кубрат?

- Не е никак лесно да се излезе от сянката на Кубрат. Брат съм му и той се представя доста добре. Светът разбра за него покрай мача с Кличко. Не ми беше лесно да изляза от неговата сянка, но моето мнение е, че олимпийският медал ме легитимира като един доказан спортист.

- След този медал ли разбра, че не си брата на Кобрата, а Тервел Пулев? Имаш и други отличия – медали от европейски първенства.

- В никакъв случай не омаловажавам тези постижения. Просто казвам как хората ме възприемаха дотогава. Иначе за себе си съм си аз. Аз не искам да приличам на Кобрата, независимо, че ми е брат и много го обичам и му се възхищавам за много негови качества, които не ги виждам в други хора. Но мисля, че за хората тогава излязох от неговата сянка.

- На 11 години влизаш в залата. Имаше ли алтернатива да се занимаваш с друг спорт или при баща ти всичко беше ясно?

- При него беше ясно с насоката, която ни даде. Интересното е, че ние с Кобрата отидохме на една тренировка в ЦСКА по футбол. Не знам защо не се задържахме, нямам представа. Кобрата имаше невероятни качества за вратар. Беше като котка. Гол не можеше да му се вкара.

- А на какъв пост те пробваха теб?

- Нещо около центъра, да давам хубави пасове.

- В крайна сметка баща ти ли е причината да се занимавате с бокс?

- Определено. Не знам дали бихме разбрали за този спорт и то толкова детайлно. За нас това беше даденост. Рано сутрин се става, отива се в гората, правят се 5-6 обиколки, показват се детайли от бокса и тогава се прибираме и закусваме. Това си е направо вкарване в системата.

- Спомняш ли си кога спечели първия си медал и на какво състезание беше?

- Да, разбира се, че си спомням. Това са ми най-милите моменти, а и най-важните. Когато едно дете спортува и вече се сблъсква с успеха, този успех го кара да е пристрастен към това, което прави. Когато вижда, че положеният труд през цялата година се възнаграждава, на следващото състезание иска пак да постигне това нещо. Спомням си, че беше едно състезание за пионерчета. Бях болен от шарка, имаше квалификации и финали. Треньорите от ЦСКА ме пратиха да играя в друга категория, защото някакво друго дете се беше класирало в някаква друга зона, в която е била по-малка конкуренцията и нямаше да успее на финала. Важното бе, че бях на доста по-висока категория. А както знаем - при децата малко повече килограми и става проблем. По-трудно може да се адаптираш. Тогава играх финал, загубих равностойно и станах втори. Това бе първото ми състезание в една по-висока категория.

- Майката на братята Кличко ги е заклела да не се бият един срещу друг. При вас има ли нещо подобно?

- Братята Кличко са в една категория, а ние не сме.

- Някога излизали ли сте един срещу друг на тренировка?

- Редовно от деца се боксираме помежду си. Не се получават добре тези спаринги, защото влагаме и емоция.

- Никой не иска да губи.

- Да, аз съм по-малкият, но се опивам да го ударя. На него пък не му е приятно, че го удрям и накрая се получава грозна сцена.

- Най-тежкият ти период? Може би контузиите...

- Имал съм много тежки периоди. Например е имало периоди, в които съм бил извън националния отбор, защото примерно казвам някакви истини. Казват, че съм безперспективен. Имаше нападки към мен, а аз говорех каквото мисля. 

- Беше доста мизерен период за бокса, а и въобще за спорта.

- Да, така е. Мисля, че този период ми се отрази, но в крайна сметка съм благодарен, защото тогава ми се наложи да се трудя много усърдно и да дам всичко от себе си, за да постигна последвалите успехи.

- Спомням си, че тогава се правеха опити да ти отнемат титулярното място в националния отбор, правеха се разни спаринги...

- Мисля, че стана без спаринги (смее се). Хубаво е да се създава конкуренция, дори и изкуствена.

- В бокса, особено на последната олимпиада, много се говори за съдийски комбини, за ощетявания. Ти имаш ли такъв драстичен случай, в който да ти е "открадната" победа?

- Няма да говоря за мен. Винаги, където има човешки фактор и субективен елемент, ще го има това нещо. Няма как.

- Не прекалиха ли в Рио арбитрите?

- Да, някои моменти бяха излишни. Това не помага на спорта, не дава хубаво "лице" за публиката. Човек като гледа спорт, иска да види кой е победител, а не на кого са решили да вдигнат ръката. Нали заради това се прави състезание.

- Смениха се доста регламенти – в рундовете, в отчитането, със светлинни табла, тайно гласуване. Кога бе най-справедливата система?

- Всяка една система си има "вратичка". Въпросът е до желание.

- В моменти, в които чувстваш, че арбитрите не са прави, не съжаляваш ли, че си хвърлил толкова много усилия, а трудът ти не бива оценен? Как си сдържаш нервите?

- Какво да направиш, когато съдията е зависим от нещо или си гони неговите цели – примерно пак да му дадат наряд, да му напишат хубава оценка? Няма как.

- Преди олимпиадата в Лондон се подложи на две операции на носа. Имаше ли момент, в който участието беше реално подложено под въпрос?

- О, разбира се. Бяха доста тежки моменти. Подсещате ме за един от трудните периоди в моята кариера. През 2011 г. не знаех дали ще замина на европейско първенство. Подложих се на манипулации – изгаряне на конхите в носа. Буквално докторите си правеха експерименти с мен. Радвам се, че въпреки всички тези неща, успях да взема медал в Анкара през 2011 г. и на олимпийските игри през 2012 г.

- Много силни аматьорски години.

- Да, десет дни преди европейското ми правеха някакви работи на носа. Аз въобще не можех да дишам. Господ ми е помогнал, друго обяснение нямам.

- Накъде върви аматьорският бокс в България в момента?

- В момента има подмладяване на състава и боксът търси своите лидери. Засега няма изявени лица. Има момчета от юношеския отбор, които успяват да играят добре мъжки бокс. Даниел Асенов е един от тях. Добре играе, взима медали при мъжете и на младежките европейски първенства. Талантливо момче.

- Доколко повлия вашето участие на профи ринга и успехите ви в клуба, който с брат ти управлявате, да се посещава от повече деца? 

- Не само за нашия спортен център, това влияе за повечето подрастващи, които се интересуват от този спорт или по един или друг начин научават за тези успехи. Няма как да не обърнат внимание.

- Колко време ти беше нужно, за да станеш профи боксьор?

- Труден въпрос, защото действително гледаш профи бокса – какво се случва, как се развива, също и опита на брат ми. Трябваше ми време да се настроя и да се мотивирам, че това е моето поприще.

- С какво е по-различен от аматьорския бокс?

- Горе-долу са различни спортове. Нямат нищо общо помежду си, независимо, че и в двете се играе бокс с боксови ръкавици. Все едно да сравняваме спринт с маратон. В едното има време за развитие, а в другото няма никакво време. Три рунда по три минути е прекалено кратко време. Ако изпуснеш един-два момента, целият мач е заминал.

- На олимиадата в Лондон решителният мач за медала бе с аржентинеца Пералта. Беше ли на живот и смърт или гледаше да запазиш концентрация и да не се поддаваш на емоциите?

- В интерес на истината гледах мачовете от олимпиадата преди два дни. Бях забравил колко ми е било трудно. Сега пак видях какво нещо е било. Можеше да се "реже с нож", толкова се усещаше напрежението. 

- Или влизаш в историята, или никой не си спомня.

- Точно така. Или стъпваш на стълбичката, или се прибираш като турист.

- След тази победа кой първи ти се обади да ти честити вече сигурния медал?

- Забравил съм. Радостта беше голяма. Много хора ми благодариха по един или друг начин, но наистина не си спомням кой първи ми се обади.

- Помниш ли какво ти каза Кубрат?

- Беше един от първите, които ми се обадиха. Честити ми.

- Досега говорехме за хубавите неща, но не усещаш ли как тези медали стават все по-малко на олимпийските игри? Защо спортът ни затъва?

- Статистиката е цифри. Няма какво да усещаме, всичко се вижда. От 1988 г. насам въвим в низходящ ред по медали. Причините са комплексни, не е една конкретна. Това е една отделна тема, по която може да се говори много, а може и да се спори. Има много гледни точки. Като цяло системата е променена и държавната политика в спорта я няма. Вече всеки гледа поединично да се оправя – дали ще ходи в Германия да се подготвя, дали в Америка. Всеки си търси някакви варианти. Има много такива примери.

- Имаш ли някакви амбиции за управление на спорта след края на кариерата ти?

- Чак амбиции е силно казано. Идвали са и са ме питали хора, предлагат ми някакви идеи. Нямам такива амбиции, но чувствам, че имам какво да дам.

- Брат ти се интересува от политика, а ти?

- Разбира се. Мисля, че всеки човек трябва да се интересува, защото нашият живот зависи от политиката. Ситуацията в държавата е пряко зависима от политиката. Това означава да не се интересуваш от себе си.

- Доволен ли си от нашите политици? Мислят ли за хората?

- Да, преди избори мислят.

- Най-големият боксьор за теб за всички времена?

- Има много големи легенди и големи имена, които не може да бъдат пропуснати за сметка на друг. Не мога да изтъкна само един. Някои казват Мохамед Али. Всеки си има мнение. Тежката категория е най-атрактивна и най-гледаема, има зрелище.

- Защо най-богатият боксьор не е от тежка категория – Флойд Мейуедър?

- Това вече е бизнес. Питате ме не кой е най-богат, а кой е най-добър за всички времена. Парите са бизнес. Не е задължително най-добрият да е най-богат. 

- Как влияят мениджърските игри в бокса?

- Те са част от бокса, няма как да не вилияят. Доста важен фактор са. В бокса без тях не може. Няма как един мач да бъде уреден и организиран без да има мениджърски игри.

- Съпругата ти е волейболистка – Диана Ненова. Как приемаш забивките ѝ вкъщи? Успяваш ли да хванеш на блок?

- Трудно е. Диана много ме изненадва. Изключително много се грижи за децата и цялата енергия е насочена натам. Дори една нейна приятелка ми каза: "Моля те, помогни да я изкараш навън да излезем." Много е отдадена на нас и сме много благодарни за това.

- А ти включваш ли се в отглеждането на Калоян и Аспарух?

- За Калоян съм помагал в доста голям процент. Сега за Аспарух почти нямам време. Диана изцяло си го гледа.

- Кога ги виждаш с ръкавици?

- А, не ги виждам! Особено Калоян няма никакъв афинитет към боен спорт, тренира футбол. Но Аспарух ми се вижда по-боен.

- Каква е приликата между бокса и правото? Дипломира ли се вече?

- Не съм се дипломирал. Преди предния мач имах държавен изпит и го пропуснах, защото трябваше веднага да замина за Германия, но има и други дати, ще се явявам септември. Приликата между бокса и правото е, че има железни закони. Правото е навсякъде в живота. Дори не осъзнаваме, но всяко едно нещо е регулирано от правото.

- В бокса юмручното право е регламентирано?

- Има си закони. Ако подцениш бокса, може да бъдеш наказан много лошо.