Усмихната, сладкодумна и много позитивна. Така изглежда една от най-успелите българки Антоанета Стефанова при срещата ни. По нищо не личи, че преодолява пихологически шок. Поколеба се дали за говори за това. Ети става световна шампионка при жените през 2004 г. Една от малцината успели да покорят шахматния Олимп.
- Промениха ли се времената в шаха от годината, в която станахте световна шампионка?
- Вероятно има промяна, макар че когато човек е вътре в нещата, по-трудно я усеща. Специално в женския шах смятам, че тя е за добро, тъй като се появяват все повече силни състезателки. Това Гран при в Доха беше първото по рода си. Има развитие при нас, макар и не с темповете, с които ние бихме искали като наградни фондове и медиен интерес.
- Женският шах не остава ли в сянката на мъжкия?
- Винаги е било така, но през последните години започнаха да обръщат повече внимание и на нас. Традиционно шахът е мъжка игра. Организаторите и федерациите първо са свикнали да мислят за мъжете, но това е исторически оправдано. Хванат ли се с женски турнир обаче, повече не се прехвърлят на мъжки. Важното е да го направят първия път и после състезанията стават традиционни. Глобалната криза обаче се отразява и на нашия спорт. Тази година няма да има доста от най-силните мъжки състезания. Има проблеми, но аз се надявам нещата да се оправят, тъй като много държави вкарват шахмата в училище и осъзнават, че има полза от тази игра. Тя не събира само хора, които просто местят някакви фигури.
- Звучи ли ви сериозно у нас шахът да стане учебна дисциплина?
- Защо не! Ние, за разлика от много други държави, имаме традиции. Всеки знае как се играе. В страни като Испания и Франция масово се изучава. Не виждам защо при тях да е нормално, пък при нас не. Всички изследвания сочат, че децата, особено до 12 г., повишават оценките си в училище. Шахът подобрява концентрацията, комбинативното и логическо мислене в пъти.
- При вас нещата как се промениха от световната титла досега?
- При мен винаги всичко се движи на приливи и отливи. Година след титлата имаше голямо напрежение. Това се наблюдава при всеки в нашия спорт, тъй като много малко хора успяват да станат световни шампиони. При всички се регистрира някакъв спад веднага след успеха. Преминах го и този период. Първата една година след титлата всички очакваха да съм най-щастлива, а аз бях напрегната. Нищо всъщност чак толкова не се промени. Аз получих една държавна награда от 4000 лв. Дори в Узбекистан дадоха 100 000 евро на Рустам Касимджанов, но биха наградили с толкова и жена. Да, получавах по-добри покани, с по-добри условия за турнирите навън. В България няма промяна за съжаление. Освен, че имаше силен медиен интерес. Периодично намирам спонсори. Миналата година имах договор с Албена, които осигуриха подготовката ми. Тази започваме пак от нулата. Трети месец съм без треньор. При нас винаги е така. Една година има пари, следващата няма.
- Толкова години сте в шаха. Защо не си взехте мениджър като Силвио Данаилов?
- Мениджърите като него не са много при нас. Да не кажем, че е само той. Един мениджър е полезен за турнири и контакти, когато шахматистът е в детска и юношеска възраст. В тази насока сега аз нямам нужда, тъй като познавам всички организатори по цял свят. Говоря достатъчно езици. Може да ми е помогнало в търсенето на спонсори. В крайна сметка така се стекоха нещата. Силвио е доста зает. В последните години не сме водили разговори специално на тази тема. С него поддържаме отлични отношения. Когато имаме възможност, си помагаме взаимно. Сега отчитам, че вероятно е било грешка, че не съм прибягнала до услугите на мениджър. Ако трябва да се върна 10 години назад, бих сключила договор с някого, за да избегна допълнителното напрежение. Парите в женския шах не са достатъчни да се поддържа екип с мениджър, треньор, доктор. Това могат да си го позволят единици, и то при мъжете.
- Мотивирана ли сте да гоните още една световна титла?
- Никога не съм си поставяла конкретни цели. Винаги съм била мотивирана, тъй като обичам да играя шах и искам да го правя все по-добре.
- Да разбирам ли, че имате сили за втори световен трофей?
- Така смятам. Още повече че почти винаги съм била без треньори. Когато бях малка, баща ми ме тренираше. Започнах да работя с други хора едва след 22 години.
- Как тогава спечелихте короната в Елиста?
- На всяко световно има поне 15 състезателки, от които всяка може да стане първа. Въпросът е коя е в най-добра форма в момента. Късметът, особено в нокаут системите, също е важен фактор. Аз имах късмет, че Владко Георгиев беше с мен, въпреки че ние се подготвяхме точно една седмица преди първенството. Той работеше денонощно и не беше спал един месец. Бях в добра форма, използвах всякакви шансове. Не смятам, че моята кариера е приключила с това световно. Още не съм печелила Гран при. Това е път към световната титла, тъй като победителят в Гран при играе мач със световния шампион за короната. Турнирите са общо шест. Всяка състезателка играе по четири, като трите най-добри резултата се броят за крайното класиране.
- Подсигурена ли сте финансово за тези турнири?
- В последните години федерацията доста ми помага и се надявам, че всичко ще е наред. Проблемът е главно с подготовката, тъй като, за да работи човек с най-добрите треньори, трябват доста пари.
- Как поддържате тялото си? Ходите ли на фитнес?
- Правя упражнения вкъщи. Отскоро ходя на йога и съм много доволна. Обичам да плувам. Предпочитам моретата и океаните, а не басейните. Влизам доста навътре. Безстрашно се отнасям, въпреки че не ми се е налагало да тествам възможностите си. От миналата година започнах да играя тенис.
- В Доха видяхме ваша снимка с Лотар Матеус...
- С Матеус се засякохме в един ресторант, в който организаторите на турнира ни заведоха в почивния ден. Голям фен на шаха е Боре Милутинович. Играе от 8-годишен. Разказа истории, когато е тренирал отбора на Ирак. Как е замръквал в тяхното посолство от любов към древната игра.
- Обиколили сте почти цял свят. Изкушавате ли се като турист да разглеждате забележителности?
- Да, но невинаги имам възможност. В Европа съм била много пъти и я познавам. В Монголия например отидох специално по-рано, не само за аклиматизацията, но и да поразгледам. Богатство е да имаш късмета да се докоснеш до културата на различни нации. Обикновено от всяко място си взимам нещо за спомен, което да ме връща отново там, като го погледна. Колекцията ми от сувенири е доста хаотична, но аз си знам повода за покупката.
- Кое е любимото ви място?
- Всяка държава си носи своето очарование и не правя сравнения. Когато трябва да избирам къде да почивам, гледам винаги да е на море и да има слънце. Обичам да ми е топло и да плувам. Спомням си, че бях много впечатлена от Рейкявик - място, противоположно на моите предпочитания. Кътче, толкова негостоприемно откъм природа, превърнато в рай за живеене.
- На едно място четох, че учите икономика, на друго психология. Кое е вярно?
- Учих психология само няколко месеца в Нов български университет. Имаше практически занимания, които аз поради моята ангажираност нямаше как да посещавам редовно и прекъснах. Завърших магистратура по финанси, така че съм икономист.
- Фен ли сте на социалните мрежи?
- Не. Ползвам единствено скайп, тъй като улеснява разговорите по цял свят. Не съм от хората, които си чатят непрекъснато. Предпочитам личното общуване. Най-добрите ми приятелки в шаха са от Венецуела и Еквадор, така че ми е удобно за приказки.
- Началото на годината ви поднесе неприятен инцидент. Ще споделите ли какво ви се случи?
- Както си спях през нощта, се събудих и видях един маскиран на метър от мен, който най-спокойно си изнасяше неща от апартамента ми. В първи момент не знаех как да реагирам. Правех се на заспала, но в следващия миг усетих, че той изобщо не се притеснява. Спаси ме телефонът ми, който се оказа до мен и набрах веднага 112. Той, когато ме чу, че започвам да говоря, си тръгна. Но ме шокира фактът, че за секунда не се паникьоса. Напусна с най-спокойна стъпка. Бях в шок, защото можете да си представите как се чувства сама жена в такава ситуация. Нямах представа колко човека са в дома ми. Не вярвам изобщо да го хванат. При затворени две врати е успял да влезе и дори не могат да ми кажат с какво точно ги е отключил. Задигна достатъчно неща. Пари се изкарват, но открадна бижута, часовници, които са ми били подарък и скъп спомен за мен. Това се случи преди турнира в Гибралтар. Психологически за мен беше голям шок и още не мога да кажа, че съм го преодоляла. Разбира се, отрази се и на резултатите ми.
Мария, Димитрова, в. "Стандарт"