Най-добрата българска плувкиня Нина Рангелова вече няколко месеца е в САЩ. Талантливата спортистка получи пълна стипендия за Southern Methodist University в Далас, където учи от лятото насам. Ето и първите й впечатления:
- Как се чувстваш в Далас?
- Пристигнах в края на август миналата година. Чувствам се прекрасно и не съжалявам, че взех това трудно решение да тренирам и уча тук.
- Къде живееш, имаш ли вече приятели там?
- Всички студенти трябва да живеем в общежитие първата година. За следващата мисля да се местя в апартамент. Аз и преди да дойда тук се познавах с някои от момичетата в отбора, понеже сме били заедно на европейски и световни първенства. Сближихме се още повече, когато дойдох тук и смятам, че ще останем приятелки за цял живот, независимо къде сме.
- Как се чувстваш в Далас?
- Пристигнах в края на август миналата година. Чувствам се прекрасно и не съжалявам, че взех това трудно решение да тренирам и уча тук.
- Къде живееш, имаш ли вече приятели там?
- Всички студенти трябва да живеем в общежитие първата година. За следващата мисля да се местя в апартамент. Аз и преди да дойда тук се познавах с някои от момичетата в отбора, понеже сме били заедно на европейски и световни първенства. Сближихме се още повече, когато дойдох тук и смятам, че ще останем приятелки за цял живот, независимо къде сме.
- Как преминават тренировките ти, има ли място за сравнение с условията в България?
- Няма място за сравнение между базите. Най-малкото, което е, че имаме фитнес, в който можем да тренираме през цялата година. Също така имаме подводни камери в басейна и още много неща, които в България все още не можем да си позволим. За съжаление разликата не е само в базата, но и в самото отношение на състезателя и треньора към тренировката. Атмосферата в отбора те предразполага да дадеш 100% от себе си винаги. Също така университетът вярва страшно много в нас и прави всичко възможно, за да постигнем целите поставени за годината. Мога да Ви дам един много прост пример за това - миналата седмица имахме дуелна среща с University of Texas, които са 4-ти в ранглистата на САЩ. Трябваше да отидем до Остин, което е на 3 часа път с кола, тогава обаче условията за шофиране бяха лоши понеже имаше доста лед по пътищата. Всички си мислихме, че няма да ходим, но тогава дойде треньорът и ни каза, че от университета са ни закупили самолетни билети, за всичките 20 момичета от отбора, за да може да отидем до Остин и да участваме на състезанието. Това беше един страшно голям жест.
А в България, след като се върнахме от световното в Дубай на летището нямаше нито един журналист, който да ни посрещне. Какво да говорим за цветя или какъвто и да било друг жест от страна на федерацията, с който да ни покажат, че оценяват успешното ни представяне. Да не говорим, че дори не се отпускат пари за масажист, който да идва с нас по състезания. Мога да говоря безкрайно по тази тема, но няма смисъл от това, то се вижда - най-добрите ни плувци тренират в чужбина. Някои от тях дори не се състезават вече за родината си. Нека хората сами да си направят изводи.
- Има ли и други известни плувци в твоя университет?
- Тук са предимно плувкини от Европа и всяка една от нас е сред най-добрите за нейната страна. Може би най-яркото постижение на плувната система в SMU е Мартина Моравцова, която има голям брой световни и олимпийски медали, също така и няколко световни рекорда. Флавия Ригамонти, която до преди няколко години беше начело в европейските ранглисти в дългите дистанции, също тренираше в SMU.
- Какво бе първото нещо, което си купи в Щатите?
- Четка за зъби, понеже багажът ми беше закъснял (смее се).
- С езика как се оправяш?
- Разбира се в началото беше трудно, да бъдеш на място, където всеки говори на чужд език, но постепенно нещата се оправиха.
- В какви състезания ще участваш през 2011-та?
- Тук в Щатите имам още 3 състезания: турнира между университетите в югозападните щати, след това е университетското първенство между всички колежи в Америка и после имам Гран при в Охайо, на което ще имам право да покривам олимпийските нормативи. След като ми свърши семестърът се прибирам и имам да участвам на Шампионата на Германия в началото на юни, след това и на нашия шампионат и в края на юли ми предстои най-важното състезание за годината - световното първенство на голям басейн в Шанхай.
- В края на миналата година направихте подписка в защита на Веселин Суров, какво против имахте промените, замислени от федерацията?
- Писмото казва всичко, което имахме да кажем. Аз смятам, че се изписа и се изговори достатъчно по тази тема. Имаше преувеличени изказвания в медиите и недоволство от страна на федерацията. Дори искаха да ме наказват, а уж живеем в демократична държава, където хората имат свобода на словото. Разбира се, няма да крия, че аз бях главния инициатор на тази идея и мога да гарантирам, че абсолютно всички от подписалите се плувци бяха на 100% зад мен.
- Чуваш ли се в Мишо Александров, как е той?
- С Мишо се чуваме често. Той е в Аризона. Тренира и работи като фитнес инструктор. Подготвя се усилено за световното и се надява на поне още една титла със САЩ.
- Има ли шанс да те видим и теб да плуваш под американския флаг?
- Засега не съм го обмисляла този вариант, но винаги съм се чудила защо ме питат точно за американския флаг? Има достатъчно държави в Европа между които да се избира, тогава дори няма да има и наказание от ФИНА за една година без състезателни права...