Рекордьорът по спечелени колоездачни обиколки на България Ивайло Габровски, който през май месец се завърна от САЩ, завари в България пълен хаос в родното ни колоездене. 32-годишният състезател в момента всъщност е безработен, а поради разочарованието, което понесе в Българския Колоездачен съюз, той напусна Управителния съвет. Пред Novsport.com Габровски беше любезен да сподели мнението си за състоянието на този спорт в България, изрази огромното си недоволство от ръководителите на съюза, и добави, че неразбориите в управлението му могат да доведат до фатален край за Федерацията по колоездене.
- Ивайло, здравей! Как си в момента, с какво се занимаваш, скоро беше в САЩ, би ли ни разяснил какво ново има около теб?
- Да, бях в Щатите, върнах се преждевременно - през май месец. В момента обмислям вариантите да продължа кариерата си на състезател. Доста от възможностите пред мен се затвориха, а пък и скоро навършвам 33 години. Става все по-трудно да бъда професионалист. В момента съм безработен и нямам никаква опция в спорта.
- Как се стигна до този абсурд – четирикратният победител в колоездачната обиколка на България да е безработен.
- Получи се така, защото в момента хората, които управляват колоезденето в България, в частност – президента на колоездачния съюз – Венелин Хубенов, не проявяват желание да работят за съвременния спорт. Затова аз напуснах управителния съвет. Аз влязох в ръководството с много идеи и желание да предам натрупания си опит на клубовете, исках да бъда полезен на Българския колоездачен съюз, на клубовете и на себе си. След близо година на поста си, аз реших да подам оставка, защото виждам, че нищо от това, което бих искал да бъде заложено в развитието на колоезденето в България, не се получава. Това е така, защото хората, които в момента дърпат конците са с остаряло мислене и са доста ограничени. Моето безпокойство идва от там, че няма яснота, няма визия за бъдещето. Национален отбор нямаме, а по Евроспорт дават интервю с треньора на националния отбор. Не знам защо има такава длъжност като нямаме национален отбор. Втора година не ходим по световни първенства. Отчитам тези неща като грешки и смятам, че средства за национален отбор има, но те не стигат до тази структура, нея просто я няма. И друго, което ме учуди – аз, като член на Управителния съвет, не можах да разбера на нито едно заседание къде и как се харчат парите от бюджета на колоездачния съюз. Реших да напусна, защото не искам да съм част от това, което се случва.
- Ти помогна на г-н Хубенов да бъде преизбран начело на Федерацията по колоездене, почувства ли се използван от някого за нещо, и ако да – от кого?
- Честно да си призная – гласувах доверие на Хубенов и ръководството, но бях подведен и буквално излъган от тях. Това беше причината за оставката ми. Не може при бюджет от 400 хиляди лева на година да нямаме национален отбор, да сме с 20-годишни коли, с които не можем да отидем на големи форуми като световни и европейски първенства. Изобщо, в момента нашият спорт няма никаква тежест в обществото и спортните среди. Изгубихме много позиции и според мен това не е добре, трябва да има промяна.
- Как виждаш развитието на спорта в България, и в частност – колоезденето, умира ли този спорт? Знам, че си се срещнал с министър Нейков, какво е неговото мнение по въпроса?
- В момента няма мъжко колоездене, има един действащ отбор – този на Пловдив. Отборът на Бургас е закрит, на практика в България вече не съществува мъжко колоездене. Всичко се върти около Обиколката на България. Аз съм свидетел как тя се дава под наем, продава и т.н. Дейността на БКС се върти около тази обиколка, предполагам че за нея се усвояват доста средства. Все пак колоезденето в страната не се изчерпва с Обиколката на България. Не мога да обясня каква е идеята на ръководството на съюза, но за една година в УС видях, че за колоездене никой не мисли. Никой не мисли за състезателите, които искат да се развиват и да печелят състезания. Според мен до 2-3 години и тези резултати, които са останали досега ще отидат на заден план и ще бъдем изхвърлени от Международния Колоездачен Съюз.
- Последен въпрос – каква е перспективата за теб?
- Аз многократно обявих, че искам да се занимавам със спорт и колоездене, защото съм израснал с него и цял живот се занимавам с това. Нямам опит в абсолютно нищо друго и често си задавам въпроса, дали ако можех да започна всичко отначало, щях да го направя в България.
- Благодаря ти, Ивайло, за откровените думи, и ти пожелаваме светлина в тунела!
Интервю на Кирил Евтимов