1. Novsport
  2. Други спортове
  3. Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди

Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди

"Сигурно ще ходя на юбилея, но предпочитам да гледам един голям мач на Левски на стадиона както преди"

Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди
Александър Томов е роден на 3 април 1949 година в село Склаве близо до Сандански. Част е от залата на славата на световната борба, която се намира в щата Оклахома. Пет пъти е бил световен шампион (София'71, Техеран'73, Катовице'74, Минск'75 и Сан Диего'79), а при дебюта си в Едмънтън през 1970 г. заема шесто място. Печелил е 5 златни медала от европейски първенства (Катовице'72, Хелзинки'73, Ленинград'76, Букурещ'79 и Йонкьопинг'84), има среб­ро от Мадрид'74 и Осло'78 и бронз от Берлин'70. Три пъти завършва втори на олимпийски игри - в Мюнхен'70, Монреал'76 и Москва'80. Първата му титла е от балканиадата в Констанца през 1968 г. Бил е и све­товен студентски шампион. Носител е на пояса на тур­нира "Никола Петров" за 1972 г. В момента е прези­дент на борцов клуб Левски.

Г-н Томов, как попад­нахте в "Левски"?
- Започнах в "Спартак", беше едно от добрите дру­жества по борба. После се обединихме с Левски и така повече от 40 години останах верен на този ве­лик клуб. Бях избран и за президент. С днешна да­та се стараем да го разви­ваме във всички възрас­тови групи, да печелим медали. Гордеем се със Станка Златева.

В годините, когато бяхте състезател, какво означаваше за вас да но­сите синия екип?
- В индивидуалните спортове страстите не са чак толкова разгореще­ни както в отборните. Националите бяхме пос­тоянно по лагери. И там не сме се карали за клубна принадлежност Били сме приятели помежду си. На тепиха по-добрият побеждава. Важното бе да има конкуренция в отбора, за­щото само така се вър­ви напред. В онези го­дини повечето бяхме военизирани. Кой стар­шина, кой офицер. Всички бяхме назначе­ни на работа и нямаше проблеми. Дори и да не участваш на голямо първенство, си обезпе­чен и се готвиш целогодишно, а и помагаш на останалите борци в тима. Сега, ако е въз­можно, назначаваш в клуба един-двама. На­мираш някаква мини­мална заплата. Минис­терството на вътреш­ните работи пак пома­га много, за което бла­годарим.

Каква беше конку­ренцията в Левски някога?
- Залите бяха пълни, в училищата имаше за­дължителни часове по борба. Клубовете имаха военни отбори и в казар­мите се тренираше. Клубният календар бе­ше доста по-наситен. Ка­то излезеш от лагер с на­ционалния отбор, ведна­га влизаш в лагер с клу­ба. Сега сме далеч от та­зи програма. В Левски не връщаме деца. Смя­там, че не сме на грешен път, защото не всички имат пари, за да си пла­щат да тренират. Няма такси, готвим ги, пома­гаме им да израстват.
 
Кой беше вашият най-голям съперник на тепиха?
- Старозагорецът Никола Динев ми беше голям дразнител. Емил Иванов от ЦСКА. Пос­ле Рангел Геровски. След като се оттеглих, един по един и те се от­казаха.

От спаринг парт­ньорите си в Левски кои имена може да из­редите?
- В близките катего­рии Иван Цолов, Венко Цинцаров, после и Бо­ян Радев ми помагаше много. Не са ми липс­вали партньори.

Какво ви мотиви­раше и стимулираше в онези години? Бяха ли важни толкова парите?
- Имаше бюджет. Със­тезанията бяха обезпече­ни. Сега с всяка полити- ческа промяна се променя и системата. Водещо­то беше да се класираш и да вървиш напред. Ако побеждаваш получаваш и награда. От олимпиадите съм взимал коли -"Москвич", "Жигула" Сега за олимпийска и световна титла пре­миите са доста големи. Може да се каже даже, че в днешно време е по-доб­ре. Пари­те са по­вече. Ед­но време, ако си добър състеза­тел, ти дават жилище, а сега с тези хубави пре­мии можеш да си го ку­пиш. Различни време­на.. (Смее се.)
Имало ли е ситуация в живота ви, в която то­ва, че сте от "Левски" ви е отваряло врати?
- Хората ме знаят главно с успехите ми за България. Не е като във футбола, където привързаността е съвсем друга.

А вие как гледате футбол?
- Като бях млад, ходех на мачове. Сега главно следя срещите по телеви­зията, макар че на стадиона емоцията и атмосфе­рата е съвсем друга. В се­мейството ми също няма фенски разногласия.

Разкажете ни някоя случка от състезателни­те ви години.
- Отивахме на Евро­пейска купа във Финлан­дия с Левски, станахме тогава и европейски шампиони. Бяхме взели по някоя и друга бутил­ка. С нас пътуваше и един генерал. Аргиров се каз­ваше. И той също си бе­ше взел бутилка. Обича­ше мастиката. Настаних­ме се и излязохме из гра­да. Генералът си остави шишето на прозореца. Връща се и гледа - бутил­ката я няма. Търси - ня­ма я. И тогава избухна "Мама му стара, тук по­вече крадат и от Бълга­рия". Убеди се, че трябвало да си вземе повече, като нас. (Смее се.)

Какво си спомняте от лагерите на Белме­кен?
- С радост ходех там. За мен подготовката в базата винаги дава со­лидно предимство. Като че ли сега малко Белме­кен го пренебрегват. Из­качвахме върха. Зъбчето го използвахме за физзарядка. Имаше случаи, когато ни казваха от хи­жата, че има закъсали хора със замръзнали крака Треньорът ни караше да се обличаме и да се качваме да помагаме. На мен не ми се наложи то­гава да отида, но пък много други пъти сме по­магали на изгубили се в поход състезатели. И то през зимата, когато пад­не и мъглата.

Ще ходите ли на празненствата по случай 100-годишнината на "си­ния" клуб, на Левски -Лацио?
- Сигурно. Макар че бих предпочел да отида на един хубав мач как­то на времето, когато играеше Гунди. Той беше голям майстор. Удо­волствие да го гледаш. Тогава ходех на двубо­ите с трепет и много се въл­нувах. Да наб­людавам също Сашо Костов, Соколов, по-къс­но Гиби Искренов.

Как изглежда Левс­ки през вашите очи от дистанцията на времето?
- Клубовете не са дос­татъчно обезпечени и самата организация на спорта не е същата. Но пак ви казвам, стараем се да поддържаме "синия" клуб, както е било преди, а Левски винаги е носил и ще носи медали.
Чепаринов завърши на пето място на европейското първенство

В заключителния 11-и кръг на турнира 38-годишният ни шахматист направи реми

Иван Чепаринов запази реални шансове за медал от Европейското

Българинът спечели партията си от предпоследния кръг на форума

Риболовците от Япония обраха купите на световното във Велико Търново

Вижте как премина състезанието в старата столица

Завърши спортният празник посветен на Деня на християнското семейство

При голям интерес в Спортен комплекс „Локомотив“ във Варна се проведе поредното издание на спортния празник

Габриела Стоева и Евгени Панев станаха шампиони в Бахрейн

След победа над представители на ОАЕ

България със сребро на сабя за Световната купа

Турнирът се проведе в Ташкент

Алберт Попов в топ 20 на слалома в Леви

Френски триумф във Финландия

Новият шеф на щангите: Спортното министерство осигури участието ни на Световното

Новоизбраният президент на Българската федерация по вдигане на тежести уверява, че централата ще започне да работи, както не е работила досега

Алберт Попов се класира за втория манш на слалома от Световната купа в Леви

Калин Златков отпадна в Лапландия