Дългогодишната коментаторка на БНТ и бивша националка по художествена гимнастика Вера Маринова-Аткинсън е медия директор на световното първенство по спортна гимнастика в Лондон. Тя се грижи за комфорта на 450-те акредитирани журналисти и за съдържанието на сайта на първенство.Вера е омъжена за шефа на комисията по аеробика към ФИГ Джон Аткинсън и от години живее в английската столица. Помолихме я да коментира представянето на Йордан Йовчев, който спечели сребърен медал на халки.
- Как видяхте финала на халки, госпожо Маринова?
- Говорих с Данчо веднага след състезанието. Той самият смята, че това е едно от най-добрите му изпълнения на халки. Учуден е от себе си, защото твърди, че не се е чувствал много подготвен. При всичките задължения, които пое като президент на федерацията, с ремонта на новата зала (б.р. на стадион "Раковски") и с участието му в това танцово шоу (VIP Dance), той е безкрайно зает.Тренира късно по нощите или рано сутрин, но е понаваксал, откакто е в Лондон. Изпълнението му наистина беше безупречно, най-важното е, че той просто залепи отскока и не допусна никаква грешка, докато китаецът направи малък отскок. На пресконференцията главният редактор на най-авторитетното гимнастическо списание в света "Интернешънъл Джимнаст" Дуайт Нормайл, който е един безспорен авторитет, попита Ян дали не трябва да бъде наказан за очевидната грешка, но китаецът отвърна, че грешката е била малка, иначе изпълнението му било брилянтно, което е вярно. Йовчев изигра перфектно съчетание, с една десета по-леко от това на Минйон Ян, но за изпълнение му дадоха същата оценка. Важното е, че Данчо показа по възможно най-категоричния начин, че все още е сред най-големите в световната гимнастика. Няма спор, че мястото му е на стълбичката, спорът за нас е дали не заслужаваше злато. Според мен можеше да вземат между една и три десети на китаеца, но неточното приземяване изобщо не се отрази на оценката му. Самият Данчо не прави трагедии от това, толкова е свикнал, че за него критерий не са съдиите, а собствената му преценка дали е играл така, както може.С всичките си 36 години той продължава да побеждава момчета с 20 години по-млади от него и го прави така, сякаш е в реда на нещата. Според мен стойността на този медал може да се определи с израза "сребро с цената на злато".
- Кои са героите на това световно първенство?
- Румънецът Мариан Драгулеску спечели четвърта титла на земя, поклон на това момче. Той се отказва на два-три пъти от спорта, тъй като след Пекин имаше проблеми със стара травма в гърба. Това е професионализмът на това поколение състезатели - те имат брилянтна техническа база и ако се опазят от контузии и малшанс, класата им не може да остане незабелязана. За младите е много трудно да си проправят път напред, защото много малко от големите играчи се отказаха след Пекин.
- След Йовчев обаче не идва достойна смяна. Младият Еди Пенев е изграден в САЩ, той не е продукт на българския спорт. Защо според вас няма нови имена в гимнастиката, а най-добрият гимнастик в България вече 15 години е побелелият президент на федерацията? Може ли да се каже, че детско-юношеският спорт в България вече го няма?
- Ами откъде точно да дойде тази достойна смяна, след като системата за системна подготовка бе систематично разбита.Центровете намалиха броя си драстично; Националната база на стадион "Раковски" протече и се пропука, а треньорите се разбягаха из чужбина, за да не измрат от глад в България... Що се отнася до Еди Пенев, извинете! Той може да не е продукт на българския спорт, но е продукт на български родители. Така, както олимпийската шампионка Настя Люкин не е подукт изцяло на американската гимнастическа система, а преди всичко на родителите си - Валери Люкин (роден в Казахстан), олимпийски шампион на висилка от Сеул 1988, и рускинята Анна Кочнева, носителка на златен медал на бухалки от Варна'87. Семейството им се пресели в САЩ, когато Настя бе на 2 години. Така че генът и семейната среда са също много важни условия за изграждане на високи стандарти. Що се отнася до детско-юношеския спорт в България, с прискърбие ще призная, че сте прав. Това не е поражение само за спортната ни система, а за цялото ни общество. Ако не се вземат спешни мерки, ще си останем една разпусната и самосъжаляваща се нация, чиято физическа активност се свежда до движенията в дискотеките и сладките словоизлияния за туй "колко сме зле ние"...
- Как стои този проблем в Англия? Доколкото ни е известно, е приета и се изпълнява програма за развитие на детския и юношеския спорт като противоотрова на проблеми с детската престъпност, наркоманията и ранното забременяване. Може ли да се говори, че Англия сега се обръща към това, което България изостави след смяната на системата?
- Англия и Великобритания в нейната цялост тръгнаха с бодри крачки натам, откъдето България побягна презглава в суматохата. Спомнете си майсторски направения клип, с който Лондон спечели домакинството на игрите преди 6 години. Водещата нишка в него бе мечтата на децата по света да станат шампиони. Да, на Острова вече работят мащабни програми за въвличане на младото поколение в занимания с физическа активност и спорт, защото най-после бе прозряна социалната им, а не само пропагандната полза
- Как върви подготовката за Лондон 2012? Чува се, че бюджетът щял да бъде съкратен, а в английските медии се появиха мнения, че никой не е предполагал, че кандидатурата ще спечели, и сега организаторите са изненадани.
- В момент на глобална световна криза е логично всички бюджети, на всички нива и във всички страни, да бъдат свивани и олимпийските игри едва ли ще са изключение. Сега думата ефикасност излиза на преден план.През 1948 година Лондон организира първите следвоенни олимпийски игри в "купонно време" и оскъдица, но съхрани духа им. Защо да не се справи и сега?
- Как се отнасят англичаните към перспективата да приемат олимпиада? Преди време в "Таймс" писа, че за страната е много по-добре да приеме световно първенство по футбол, отколкото олимпийски игри. Как хората от Острова възприемат традиционните олимпийски спортове, които не са много популярни там? Не биха ли предпочели да гледат крикет и ръгби?
- Футболът тук е религия, той не е просто спорт, но и на игрите се гледа с уважение, въпреки че повечето жители на Острова не са и чували за някои олимпийски спортове. Ще ги научат скоро...
Емил Атанасов, 7 дни спорт.
Вера Маринова: Съдиите не са критерий за Данчо
Великобритания върви натам, откъдето ние бягаме вече 20 години, твърди журналистката
