След последния съдийски сигнал на мача между Португалия и Исландия вчера вечерта, първият кръг на Евро 2016 завърши.
18 часа футбол и 22 гола по-късно, можем да изразим първите впечатления от шампионата на Стария континент във Франция. Какво научихме от изминалите четири дни? А какво да очакваме?
1. Домакинството на Франция тежи
Да, французите взеха трите точки при откриването на турнира, но как? С изключително индивидуално изпълнение на Димитри Пайе в заключителните минути. 5 сантиметра по-наляво или по-нагоре и ударът на халфа щеше да е само интересна ситуация от злополучно реми още на старта. Видя се, че французите често действат първично, грабнали вълната на подкрепата от трибуните, вместо да развиват тактически своята игра. Днес ще видим дали Дешан е изпълнил своята задача в този аспект.
2. Англия си е Англия
Големи очаквания, скъпи футболисти, вилнеещи фенове и изгубени точки на старта. Англия си е Англия. Не стана ясно дали Рой Ходжсън действително има тактически замисъл в решението си да постави голмайсторът на Премиър Лийг до флагчето при корнер, а не пред вратата. Възможно е това да е просто блъф на мениджъра на „трите лъва“, с който да се опита да обърка съперниците си. Всъщност, сякаш единственият „подхлъзнат“ от това бе самият той. Не можем да зачеркнем промененият стил на игра при англичаните със скорост, бързи подавания и остри центрирания, но това, че отбелязаха само един гол срещу немощна Русия и то от спряна игра, си е червена лампа.
3. Хърватска имат силите, но шансът им обръща гръб
Разбира се, това може да е бил просто малшанс в първия им мач срещу Турция, но е факт, че шахматистите създадоха достатъчен брой положения и победата с 1:0 може да е леко разочароваща за тях. Отново индивидуален проблясък на лидера им в центъра Лука Модрич реши двубоя и ако иска да прати момчетата си на 1/8 финалите, то Анте Чачич ще трябва да поработи в подобряването на играта в последните четири паса.
4. Испания е подмладена, но не и подобрена
След шестгодишната си доминация в световния футбол, е нормално Ла Роха да бъде смятана като един от фаворитите за трофея „Анри Делоне“. След фиаското преди две години в Бразилия, Висенте дел Боске обеща подмладяване на състава, виждайки, че златното поколение от 2008-2010 вече се е изчерпало. Първата среща на испанците във Франция обаче не показа нищо обнадеждаващо. И преди виждахме отбори да играят затворено срещу европейските шампиони (всъщност, това си беше практика), но рядко можехме да отбележим нулево равенство до 85-та минута и включвания на Пике и Рамос като нападатели. Този път геният на Иниеста и ръстът на Пике (едни от малкото останали мохикани) спасиха положението. Но дали това ще бъде достатъчно и срещу Турция?
5. Конят на шведската каруца е само един
Преди години Димитър Берабтов стана известен с изказването си, че каруцата на родния национален отбор я теглят само три коня (той, Мартин и Стилиян Петров). При Швеция ситуацията е още по-сложна и там Златан Ибрахимович безспорно е сам войн. Не може да се отрече, че всички съотборници на Ибра се стараят да поддържат ниво, но е факт, че вече бившият нападател на ПСЖ се връщаше много често дори зад централната линия, за да се опита да гради някаква игра. Първи мач срещу Северна Ирландия беше чудесна възможност за кошмара ни от Португалия 2004 да започне оптимистично, но липсата дори на един удар в очертанията на вратата и щастлив автогол (отново благодарение на Златан) подсказва, че „трите корони“ трудно ще спечелят още точки в оставащите им два мача.
6. Никога не отписвайте италианците
Антонио Конте меко казано не беше късметлия през първите пет месеца на годината. Последователно се контузиха Марко Верати, Клаудио Маркизио и Рикардо Монтоливо, а Тиаго Мота и Даниеле Де Роси бяха и остават под голяма въпросителна дали са в оптимална физическа форма. За канонизираното от Конте 3-5-2, именно гореспоменатите бяха ключови за играта на „скуадра адзура“ по пътя им към Франция. Медиите на Апенините подходиха пораженчески към проблемите на националите си и едва ли не им купиха обратните билети още преди да ги изпратят. Конте обаче показа, че може да не разполага с най-доброто, но може да извлече това от наличните си футболисти. Създаде колектив, който успя в синхрон и желязна тактика да победи не кой да е, а втория в класирането на ФИФА отбор на Белгия. Гладиаторите се борят до вдигането на ръката на императора. Или последния сигнал на съдията. Едно и също е.
7. Най-ценната победа бе за Унгария
До този момент, 2016 година е една от най-романтичните във футболната история. Унгария стана част от това, след като в края на 2015-та се класира на голям футболен форум за първи път от 30 години. Жребият пък им отреди много благоприятна група, в която има един изявен лидер в лицето на Португалия (която също не е много стабилна, доказвайки го и снощи) и още два отбора, които са на нивото на маджарите. Историческата победа на унгарците срещу Австрия написа още една глава в приказката на тези златни момчета, водени от Бернд Щорк. Още в следващия си мач при победа над Исландия, те могат да си гарантират място на 18/финалите, а последната среща срещу Португалия би могла да ни предложи всичко.
8. Пайе може да се превърне в играчът с главно И
Димитри Пайе е един от малкото френски футболисти, които не идват от голям клуб и въпреки перфектния си сезон в Уест Хям, дори и да не се представи по същия начин по родните си стадиони, никой не би го съдил. За разлика от хора като Жиру, Погба, Евра или Гризман, от които се очаква да поведат „петлите“. Именно това сякаш освобождава играта на полузащитника и фактът, че почти сам донесе победата на Франция срещу Румъния с гол и асистенция (гарнирани с безпогрешно представяне през цялото време), може да е намек, че той ще се превърне в ключовият играч на този турнир.
9. Словакия няма нужния нападател
Словаците в никакъв случай не са с най-лошия състав на това европейско. Играчи като Мартин Шкъртел, Марек Хамшик, Юрай Куцка и Владимир Вайс могат да бъдат много полезни, но в мача им срещу Уелс се видя, че им липсва завършекът на атаките. Вайс е поврътлив, но в никакъв случай не е голмайстор. Роберт Мак на теория дори не е за върха на схемата, тъй като е полузащитник, а Михал Дуриш просто не впечатли с нищо. В събота им беше показано на живо какво означава да имаш играч от световна величина в нападението си. Именно той им отбеляза първия гол.
10.Португалия страда заради Кристиано
Още около финала в Шампионска лига, Роналдо заявил пред съотборниците си в Реал: „Мъртъв съм! Не ме държат краката.“. Историята отпреди две години в Бразилия се повтаря. Тогава той беше с тежка контузия в коляното, но на инат игра, с което повече пречеше, вместо да помага. Снощи това отново си пролича. Роналдо рядко се връщаше за топката, опитвайки се да гради играта на португалците. По-скоро чакаше на лявото крило и на тепсия в наказателното поле. За сметка на това, всяко едно грешно отиграване на негов съотборник беше посрещано с гримаси и ръце на хълбоците. От 1996г. Португалия не пада под 1/4 финал на европейско, а сега е много възможно дори да не прескочат групите.
Виктор Петков, novsport.com