Мениджърът на Брайтън Роберто Де Дзерби, който се радва на успешно начало на престоя си в отбора, разказа за решението си да се впусне в треньорството, както и за избора си да поеме “чайките”.
“Реших да стана треньор, след като осъзнах, че съм пропилял кариерата си като футболист. Мисля, че за 14 години като играч съм се забавлявал само в две-три от тях. Когато се захванах с треньорството, това беше като втори живот за мен, като знаех грешките, които бях допуснал. Харесва ми да ръководя футболисти, които изглеждат трудни. Бях същият като играч и помня, че бях по-ефективен, когато имах треньори, които знаеха как да се справят с мен. Похвалите от Пеп Гуардиола? Треньор съм от 10 години и постигам добри резултати, така че отвсякъде получавам похвали. Не искам нищо да променям. Правя това, което мога - да оставя моята следя в отбора. Мисля, че го постигнах тук, но играчите са тези, които заслужават похвалите. Искам да се забавлявам и да правя нещата по моя начин.
"В Шахтьор (Донецк) не успях да си довърша работата във футболно отношение, но на човешко ниво бях изумен. Не знаех нищо за войните и какво означава да избягаш от страната си за един ден. Човек приема това, защото е длъжен да го направи, но не можеш да разбереш дали това е истина, или кошмар. Гледайки го по телевизията, знаеш, че това е истина. Мисля, че късметът ти се връща, ако се държиш добре в живота. Нещата не се получиха добре в Украйна, но се държах добре и получих толкова важно и престижно обаждане от Брайтън. Приех по две причини: първо, проучих отбора и го харесах, въпреки че беше малко далеч от моите идеи, и второ, първата ми среща с президента и спортния директор в Лондон продължи пет часа, което ме накара да разбера много неща.
Подхождам си най-много именно с този състав на Брайтън, с който съм в най-голям синхрон. Какво ме впечатли най-много в клуба? Няма голяма бъркотия и ми дадоха свободата да работя по начина, по който искам и от който имам нужда. Заедно с асистентите ми Андреа Малдера и Марсело Кинто изгледахме по четири-пет мача на Брайтън преди да дойдем. Изброихме предимствата и недостатъците, след което взехме решението. Преди да пристигна, Висшата лига не беше привлекателна за мен, но когато дойдох, това беше любов от пръв поглед. Имам късмет да бъда в толкова силен тим в Премиър лийг. За щастие, смених треньор, който беше свършил чудесна работа. С времето промених всичко, но отборът знаеше как да продължи с работата си на терена.
Истинската тайна са опитните играчи, с които разполагаме тук. За мен Люис Дънк е сред най-добрите централни бранители в света. Паскал Грос, Джоел Велтман, Адам Уебстър, Адам Лалана, Соли Марч, Джейсън Стийл. Брайтън не бива да се притеснява, когато си тръгна, а когато тези играчи напуснат или се оттеглят. Обичам града, въпреки че е излизам много. Бих искал да подобря моя английски език. Това, което учиш в Италия, е напълно различно от това, което заварваш тук, което ми се отразява. Имам преводач, така че играчите ме разбират на терена, но все още нямам взаимоотношенията, които бих искал заради езиковата бариера. Бих се радвал да разгледам града, но нямам никакво време”, заяви Де Дзерби в интервю за “Гадзета дело спорт”.
В Шахтьор (Донецк) не успях да си довърша работата във футболно отношение, но на човешко ниво бях изумен. Не знаех нищо за войните и какво означава да избягаш от страната си за един ден. Човек приема това, защото е длъжен да го направи, но не можеш да разбереш дали това е истина, или кошмар. Гледайки го по телевизията, знаеш, че това е истина. Мисля, че късметът ти се връща, ако се държиш добре в живота. Нещата не се получиха добре в Украйна, но се държах добре и получих толкова важно и престижно обаждане от Брайтън. Приех по две причини: първо, проучих отбора и го харесах, въпреки че беше малко далеч от моите идеи, и второ, първата ми среща с президента и спортния директор в Лондон продължи пет часа, което ме накара да разбера много неща.
