Трети месец националът Станислав Генчев носи екипа на румънския Васлуй. Що за отбор е това? Какво е нивото на футбола в северната ни съседка? Къде халфът иска да завърши кариерата си? Зададохме тези въпроси на Генчев, който бе на лагер преди гостуването на Пандури.
- Г-н Генчев, свикнахте ли с румънския футбол?
- Естествено. Няма почти никаква разлика между манталитета на българи и румънци. По тази причина не ми трябваше време за т.нар климатизация. В крайна сметка не играя на друг континент. Васлуй е само на 500 километра от Велико Търново.
- Що за отбор е Васлуй?
- Няма големи успехи, но президентът е много амбициозен. Тази година играхме в турнира за Купата на УЕФА. Започнахме от Интертото. Тепърва ще трябва да пишем историята.
- Как се развиха мачовете с грандовете в Румъния?
- Повече от добре. Победихме шампиона Клуж и Стяуа. Загубихме нещастно от Динамо Букурещ в последната минута. Предстои ни мач с Рапид, който се надявам да спечелим. Започнахме първенството много добре, но след това загубихме точки и поизостанахме. Но продължаваме да сме в първата половина на таблицата.
- Какво е нивото на румънския футбол?
- Много високо. За съжаление румънският футбол в момента е много пред българския. И не само по отношение на играта. Базите им също за далеч по-добри от нашите. Тук, в Румъния, и най-лошият терен е по-добър от “Българска армия”. Какво да ви говоря повече. В България много изоставаме с инфраструктурата. Румънското първенство прилича на големите западно-европейски шампионати. Последният може да бие първия като гост. Получават се всякакви резултати. Грандовете губят точки. Интересно е. В България не е така. Съперниците на Левски и ЦСКА играят с по десет човека в защита. Излизат не с мисълта да победят или поне да се пробват да го направят, а да загубят с по-малко.
- Какво мислите за представянето на бившия ви тим Литекс?
- Намери най-добрият треньор. Това е безспорно. Просто трябва време. Резултатите не могат да дойдат за два, три месеца. Още повече, че в тима има доста нови, доста млади футболисти. Важното е, че Литекс е на прав път. Работил съм със Станимир Стоилов и знам, че с каквото се е захванал, го свършил по най-добрия начин. Необходимо е само малко търпение от страна на ръководството и феновете и отборът ще заиграе, както трябва.
- Имаше ли вариант да останете в Литекс?
- Девет години играх в България и ми беше време да изляза малко навън. Било то и в Румъния. Имаше и финансова страна на нещата. Все пак ние сме професионални футболисти и играем за пари. Те са важни, колкото някои да го отричат. Нямаше как да не приема офертата на Васлуй. Заплатата е много добра. Условията като цяло ме удовлетворяват на сто процента.
- Има ли шанс някога да се върнете в Литекс?
- Разбира се. Надявам се някой ден отново да играя за Литекс. Въпросът е дали отборът ще има нужда от мен.
- Да поговорим за националния отбор. Дадоха ли ви обяснение защо отпадате от групата за мачовете с Италия и Грузия?
- Не, защо да ми дават? В националния отбор бяхме 22 добри футболисти. Все някои трябваше да отпаднат. Случи се на мен.
- Сърдите ли се на Пламен Марков?
- В никакъв случай. Нямам право да го правя. Още повече, че Пламен Марков е треньорът, при когото за пръв път бях повикан в националния отбор.
