1. Novsport
  2. Интервю
  3. Илиан Илиев: Докато бях в Бенфика ме искаха от Германия и Испания

Илиан Илиев: Докато бях в Бенфика ме искаха от Германия и Испания

Треньорът на Черно море се върна назад към кариерата си на футболист

Илиан Илиев: Докато бях в Бенфика ме искаха от Германия и Испания

Христо Милетов :  На гости при нас е един от най-емблематичните треньори в България и един от моите любими футболисти. Един човек, който може да даде много на българския футбол и вече го дава дълги години. При мен на гости е Илиян Илиев!

Здравейте, г-н Илиев, ще започна от там, че Вие сте кадър на варненския “Черно море”, тук започва Вашата кариера и сте възпитаник на Спортно училище “Георги Бенковски”, като в момента на кандидатстването Ви сте били 200 деца за 12 места по Ваши думи. Защо тогава е имало толкова много интерес към футбола и изобщо към спорта, а сега трудно вкарваме децата в залите и по стадионите?

Илиан Илиев : Благодаря за поканата преди всичко! Така беше, в спортно училище тогава не само кандидатствахме много хора, но и беше задължително да кандидатстваме по два спорта. Искаха всички по онова време да сме всестранно развити личности и трябваше да покажеш, че си способен. Аз кандидатствах и борба и там искаха да ме приемат, но избрах футбола. Този въпрос, който ми задавате, знаете и сам отговора. В момента има още изключително много други забавления и децата имат много приоритети, а преди трябваше да си научиш и да бягаш да играеш на улицата. Докато сега самото слизане на някои от децата пред блока или пред къщата да играят е трудно, пък какво остава да отделят един или два часа да спортуват. Знаем че и много родители искат децата им да се развиват в други насоки, да ходят на езици, на цигулка, на пияно, на много неща. Което не е лошо също, има много неща, с които децата могат да се занимават, но тогава на улицата един играеше футбол, другия хандбал, трети волейбол и затова имаше такъв наплив към спортни училища и не само. Тогава имаше спортни паралелки. Ако нямаше паралелка за Черно море от един набор в Спортното, защото тогава се редуваха - две години влизаха деца от Черно море, две години - от Спартак. И както при мен - `68 и `69 набор бяхме от Черно море и бяхме в спортно училище, то момчетата от Спартак бяха в специални спортни паралелки в други училища. 

Христо Милетов : Вече доста години, детско- юношеската школа на Черно море е една от най-добрите в България, да не казвам най-добрата. През последните години имена като Мартин Минчев, Виктор Попов, Николай Златев произлязоха от тази школа и бяха или все още са част от мъжкия отбор на ПФК “Черно море”(б.а. Мартин Минчев премина от Черно море в Спарта Прага), както и от националните отбори на България в различните възрасти. Това са все деца, завършили елитни гимназии във Варна. По-лесно ли се работи с такива деца?

Илиан Илиев : Не само те - тук споменаваме и Илиян Илиев младши, Иван Дюлгеров, Марто Дичев, Денислав Ангелов, Мартин Милушев, Вили Василев. И още доста деца излязоха от нашата школа, тъй като при нас се работи добре с подрастващите, нищо че все още нямаме перфектните условия за работа. И излизат от Школата, но е и много важно да им се даде шанс. И преди години е имало доста талантливи деца, но не е било такава цел на клуба и затова не са вкарвали деца в мъжкия отбор. Сега, откакто се върнахме във Варна с Петьо Костадинов преди пет години, ще станат пет години другия месец, една от идеите ни е тази - че ще дадем шанс да играят в мъжкия отбор, дай Боже да има таланти. Тъй като ние двамата, а и всички родители знаят какво е детето ти да учи до един 13ч, трябва после да е 15ч да е на тренировъчната база в другия край на града. Навръщане да хванеш най-голямото задръстване на Аспарухов мост и как всеки ден тези деца пътуват през целия град с автобусите. Всички тези усилия не че трябва да бъдат възнаградени, а по-скоро по-малките в школата да видят, че целият този труд извън училище си заслужава, всички лишения, на които се подлагат си заслужават. Затова не само че са ни качествени децата, а и ще даваме повече шансове на момчетата от школата. И го правим! Добре е, че някои от тях успяха да се възползват от това нещо, други не толкова. Надяваме се тези, които идват от долу да последват примера на успешно реализиралите се. 

Христо Милетов : Вашата спортна кариера преминава през Левски, където играете в един невероятно силен отбор, с много запомнящи се имена. Част сте от едни от най-славните мачове на Вечното дебри. Ако не се лъжа, първият Ви гол за Левски е в мач с ЦСКА, в който мач побеждавате със 7-1. Каква е атмосферата по това време? 

Илиан Илиев : Да Ви кажа, като атмосфера не беше много по-различна. Идваха доста хора на стадиона и сега е така. Първият ми гол беше когато ги победихме с 2-1. Ставаха хубави мачове, но мисля че преди напрежението от евентуална загуба беше по-малко. Тъй като сега има много медийно внимание, много средства за масова информация. Сега футболистите четат из сайтовете и социалните мрежи очакванията на феновете и понякога това им изиграва лоша шега и Дербитата стават много нервни. Не само в София, а в цяла България. При нас преди нямаше такова напрежение, имаше естествено огромно желание да се победи и го правихме за момента.  

Христо Милетов : Вие сте първият и единствен българин играл в португалския гранд Бенфика. Как се справихте с това преминаване и заминаване от България към Португалия? 

Илиан Илиев : Тогава беше една идея по-трудно. Имаше Желязната завеса до едно време, после се отвориха малко нещата, но пак нямахме такива възможности за комуникация със западния футбол. И в началото имаше един период не на стъписване, а по- скоро на адаптация, на оглеждане. Но след време, като видиш че нещата не са толкова различни от България всичко си идва на място. 

Христо Милетов : След Бенфика се завръщате и играете в България, Турция, Гърция. След няколко години се завръщате отново в Поргугалия, като от предстоят Ви в Маритино са най-ясните ми спомени за Вас. За Вас това ли са най-добрите ви години като футболист?

Илиан Илиев : Като се прибрах от Бенфика, 6 месеца бях в Славия, след това АЕК, Бурса, като след АЕК и  Световното първенство през 1998 година заминах за Маритимо. Да, може да се каже, че на Мадейра бяха най-спокойните години, тъй като и вече бях на 31 години. Бях по-спокоен, по-улегнал, вече баща и на две деца и нещата минаха много гладно. Но наистина може би сте прав, че бяха най-постоянните три години и дали заради опита, дали заради нещо друго, показах най-доброто от това, което съм учил през годините като футболист. 

Христо Милетов : Смятате ли, че можехте да играете на още по-високо европейско ниво? В разговор с наши общи познати, хората смятат, че Вие сте имали капацитета да играете и в отбори от Испания, дори и в тогава най-силното първенство - Италия. 

Илиан Илиев : На първо място - не трябва да се съжалява за нищо. Второ - в периода ми в Бенфика, имах предложения от германски и испански отбори, просто тогава ръководството не ги прие. Преди беше много трудно да излезеш в чужбина и да играеш в отбори, където има ограничения за играчи извън Европейския съюз. В Бенфика бяхме 9 играча извън ЕС, а имаха право да играят само 3. Преминаването в Англия онези години беше много по-трудно от сега, не че сега е лесно. Така че със сигурност сме имали качествата да играем за чужди отбори. Но не трябва да съжаляваме за нищо. Трябва с младите хора покрай нас и с нашите съвети да помогнем те да не допуснат грешките на растежа. Спомням си, че от Бенфика аз си тръгнах след като сам си платих за да мога да го направя. Исках да съм част от националния отбор и трябваше да играя в клуба. Тогавашният треньор на Бенфика Мануел Жозе не ни вземаше трима-четирима човека в тренировъчния процес, трябваше да тренираме отделно. Така се получи, че три седмици след като си разтрогнах договора, всички играчи извън отбора ги върнаха. Може би тези три седмици можеха да наклонят кариерата ми в друга посока. Аз бях пред преподписване с Бенфика - от три, щеше да стане шест годишен. Но тези неща никой не може да каже какво е можело да се случи. Казвам го, че тогава нямаше кой да ми даде съвет “Изчакай, не бързай”. Но това са неща, които сме допуснали и сега ги отчитаме като грешки с това, което съм направил. Но пък съм спечелил други неща - приятелства или опит в други отбори - неща, които са ми останали за цял живот. 


Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев

Александър Тунчев: Много лесно се пада отвисоко!

„Крушарски не заслужава това отношение“

Звездата на Монтана: Интересът от елита не ме разсейва

Филип Ежике вече има 9 гола във Втора лига този сезон