Строителният предприемач и изпълнител на новия стадион „Христо Ботев“ Илиян Филипов се оттегля напълно от Ботев Пловдив и от футбола въобще. С болка в сърцето, бизнесменът не иска и да чуе повече за делата на "жълто-черните".
Предприемачът сподели дълбоките емоции, които го вълнуват в последните дни и се закле в децата си, че ще завърши Колежа, така, както е обещал на пловдивчани. Филипов даде и подробен график какво и кога ще се прави по съоръжението. „До Нова година ще са покрити и четирите трибуни, ще е готова и фасадата“, категоричен е строителят пред "ПловдивПрес".
„Хиляда пъти им казах: „Не се делете. Обединявайте се. Това, което правите, е пагубно за Вас. Сега Сдружението излиза с позиция, че съм бил казал на Антон Зингаревич да ми даде акциите. Такова чудо в моята декларация няма. Призовавам Зингаревич да върне акциите за 1 лев. Да ги върне, на който му ги е дал – на Сдружението да ги върне. Освен това, в договора по прехвърлянето им има точка, според която Антон не може да ги предостави на трето лице, без решение на Общото събрание на Сдружението. Как да ги даде на мен?!? А те излязоха с позиция, че съм искал акции. Винаги съм казвал, че акции няма да пипна нито една. Аз президент на Ботев няма да стана. Заставам до феновете, събирам финанси, разпределяме ги, определяме бюджет, следваме го. Но нашите фенове не желаят, може би това са интересите на някой. Не зная, нямам представа. Но не пожелаха да се случи промяната в отбора.“
Така започна – емоционално и извън микрофона, последното интервю на Илиян Филипов на тема Ботев и футбол. Бизнесменът е спокоен, но веднага се усеща, че в душата му бушуват силни чувства. На моменти едва успява да запази хладнокръвие и в очите му напира буря: „Боли! Фенското вътре в мен, ботевисткото, онова, което толкова обичам – боли!„. Въпреки това е категоричен, че се оттегля изцяло. „Повече не ме интересува. Аз бизнес по такъв начин не искам и няма да правя.“ Решението му е окончателно и завинаги.
Ето какви интересни факти сподели човекът, който се бръкна дълбоко в личния си джоб, за да има Ботев новия си стадион навреме.
– Г-н Филипов, след всичко, което се случва тези дни около Ботев, спите ли добре?
– Не, не спя добре. Снощи заспах някъде между 3.15 – 3.30. Всичко, което се случи през последните дни, ми коства страшно много усилия и много нерви. На срещата с феновете вчера (вторник, б.р.) получих тежко главоболие, вероятно вдигнах много високо кръвно, което отдавна не ми се е случвало. И до два и половина се борих с главоболието. Безсънието идва от огромната болка, че любимият ми отбор, покрай който съм израснал още от пет-шест годишен, баща ми ме водеше на мачове из цялата страна. И това ми е огромна болка. Никога нашият клуб не се е намирал в такова положение. И опитах по някакъв начин да помогна. Така, както аз разбирах и виждах нещата. Смятам, че все пак съм доказал, че мога да виждам напред, в бизнеса съм показал. Но хората явно не разбраха това послание. Надявам се, че от тази вечер ще спя добре.
– Скандалите станаха ежедневие в последните дни, а резултатите са пропорционални на това, което се случва в клуба. Като едно от действащите лица, кажете, защо се случва всичко това?
– Да уточня, бях действащо лице. От днес аз вече не съм никакво действащо лице в клуб Ботев Пловдив и единствената моя роля, която остава за Ботев, е довършването на Колежа, за което ще вложа цялото си време и средства. Ще го завърша, за да може това, което съм обещал на хората, да го има.
– Вие наистина ли казвате, че се оттегляте?
– Категорично се оттеглям не само от Ботев Пловдив. Изобщо темата футбол по никакъв начин повече аз нито ще засягам, нито искам да разговарям, дори няма да ходя на никакви мачове. Това съм си взел като решение.
– И в Крумовград ли?
– Какъв Крумовград? С Крумовград аз отдавна се разделих. Там е същото, като в Ботев. Може би във всички футболни среди е така. Но аз в такава помия и заблуда… Не искам и няма да правя бизнес. Може би хора, които са политици и им харесва това нещо, и го правят, и не им пречи на достойнството да го правят, но аз, по такъв начин не мога да правя бизнеси и няма да правя. А и не искам и да помагам на това нещо да се развива и да се случва.
– Тоест, от днес казваме, че Илиян Филипов се оттегля от…?
– Изобщо от футбола в България. Категорично и ясно го заявявам. Днес съм уведомил част от фенските организации, на които имам телефон. Абсолютно на всеки съм казал, че на когото мога да помогна, ще помогна. Но не на тема футбол и Ботев. Добре дошли са. Който дойде при мен и ми говори за футбол и Ботев, ще бъде блокиран. Предупредил съм ги. Никога повече. Уведомил съм и г-н Зингаревич за това. Разменихме си съобщения, че аз се оттеглям завинаги от Ботев.
– Какво му написахте?
-„Здравей, Антон. Аз се оттеглям от Ботев завинаги. Моят съвет към теб е да си контролираш по-добре бизнеса и да не лъжете хората. Дано успееш да радваш жълто-черната общност на Пловдив, въпреки всичко ти пожелавам успех и добро здраве“.
Той ми отговори: – „Здравей, Илиян. Имам едно единствено желание, да направя така, че Ботев да радва Пловдив. Друго никога не е било. Мисля, че твоите действия не бяха правилни, дори да идват от добри намерения. Аз се радвам, че ситуацията е изчерпана и мога да се концентрирам върху резултатите и развитието на клуба“.
Дано да се случи. Но аз не вярвам.
Писах и на Александър Ослан. Но не изчаках да ми отговори, просто го блокирах, защото не желая да говоря с този човек.
Написах му: – „Здравей, Саша. Аз се оттеглям завинаги от Ботев. Довършвам Колежа и никой от вас повече няма да ме види. Моят съвет към теб е да не работиш с „разделяй и владей“, а работи с обединяване и отдаденост от себе си за другите. Това е учил и Христо Ботев. Желая ви да успеете да върнете радостта на хората. Те изстрадаха много и го заслужават“.
Това написах на другия руски възпитаник и го блокирах, защото започна да ми пише, но не желая по никакъв начин да имам повече контакт с този човек.
– Как се стигна дотук, Вие бяхте рамо до рамо с ръководството, давахте общи пресконференции?
– Дъщеря ми има социални межи, аз нямам. Тя дойде много стресирана, че има много хора, които са агресивни, притеснена беше, тя е 20-годишна. Със сина ми онзи ден се скарахме на тема Ботев, той ме убеждава, че няма смисъл да правя всичко това, аз му затворих телефона. В един момент снощи се усещам, че ме боли главата и се опитвам да направя нещо добро, но получих хиляди обвинения. Бил съм фирма на ДПС, на кой ли не, както и да е, глупости, но видях, че искаш да направиш нещо добро без никакви користни цели… Никога през живота си, аз имам три деца и двама внука, мога да се закълна, никога не съм си и помислял да ставам президент на Ботев или да взимам акции. Аз не съм глупак. Има ли неоплют футболен президент в България? Клуб с фенове може да се управлява от разумни хора, от фенски маси, които ги насочват хора от бизнеса. За мен това е правилната формула на управление. За да може тези хора, които са от масата, да си уведомяват надолу групите и да се знае какво се случва в клуба. Затова всички искат български треньори. За да знаят хората какво става вътре в клуба.
– Какви задължения има Ботев в момента, излезе сумата от 10 милиона?
– О, не, над 10 милиона са. Над десет. Фирма от Монако превежда на Ботев заем, за да може да си плати Ботев заплатите и разходите. Когато Зингаревич дойде, клубът имаше нула лева дългове. Г-н Зингаревич взе Ботев с нула лева задължения. Поне уговорката, тук, в този офис беше, че ще вземе клуба с нула лева и го връща с нула лева задължения. За един лев го взимаш, за 1 лев го връщаш. Само тогава се наемам да ти помагам. И аз му събрах: 912 000 лева от ПИМК съм платил и 1 800 000 от мои приятелски фирми, мои доставчици. Тези пари му ги събра бизнеса, но не искам да говоря.
Аз видях, че разделят хората в Ботев.
А аз не искам да разделям, месец и половина повтарях на всички момчета, които познавам от феновете и фенските организации: „Момчета, обединявайте се. Не позволявайте да ви разделят. От това разделяне сме на този хал. Аз видях разделяне. Исках да обединя, но се получи обратното.
С моите изяви аз видях, че разделям момчетата. Не мога да го позволя това. Няма да го позволя. Затова е по-добре да се оттегля. Пожелавам им да се обединят наистина, да са живи и здрави. Дано да намерят по-стойностен човек, който наистина да милее за Ботев и да тръгне клубът нагоре.
– Какъв е месечният бюджет на Ботев?
– Това, което зная е, че само 1 милион на месец са заплатите. Клубът има и други разходи. Например храна. Това, което съм виждал, че около 40 000 лева на месец имаме продукти, защото на столовата на базата се хранят повече от 260 човека. И още има. Бюджетът на месец е около милион и двеста и милион и триста месечно. Това са около 15 милиона на година. Това е в момента Ботев Пловдив. Но със сигурност 1 милион са заплати и осигуровки.
– Сериозен бюджет, но срещу какви резултати?
– Да, всички виждаме резултатите. Аз мисля да се оттегля нормално, не искам да говоря, да обиждам, не искам да казвам истини, защото пак ще бъдат преекспонирани, пак ще се направи допълнително разделение сред хората. Моето желание е да се обединят всички. Никога не съм искал да разделям, напротив, ние сме силни, когато сме обединени. Казвам ние, защото се чувствам от Ботев.
– Казахте, че ще довършите стадиона. Декларирате ли тук, че това ще стане?
– Категорично ще довърша стадион „Христо Ботев“. Заявявам, в края на август започва монтаж на ферми на северната трибуна. Ферми на покрива. На 15 септември влиза друга фирма за фермите на Южната трибуна, на покрива. Където има положени ферми, веднага започва монтаж на ламарина. Фасадата също започва от септември – ще се монтират металните профили.
До Нова година нашият стадион ще бъде покрит с четири трибуни и фасада. Единственото, което ни остава до края на март са извивките на Сектор А, тъй като получихме документи от конструкторите миналия месец и материала го поръчахме по-късно. Материалът ще дойде към края на ноември и началото на декември. Понеже за тези извивки се пращат тръбите на огъване и е доста сложен процес, едва след това започват заварките, единствено Сектор А отстрани от фасадата наляво и надясно, където са извивките, които имаме, това ще остане до края на март да бъде монтирано. Но до края на декември ние ще имаме четири покрити трибуни и фасада.
Проблемът е друг. На първия мач бяхме 22 хиляди души, сега, на последния, бяхме 2 500. Върнахме се на цифрите на Коматево. Имаме стадион – празен. Това ме заболя най-много онзи ден. Всички знаем какви усилия и феновете, и хората, които бяха надъхани против мен, защото знаем, че бяха надъхани. Минаха вече три години откакто г-н Зингаревич е тук. Защо никой не се сети за тези три години да поиска договора за дарението на акциите. Не е ли странно?
Но днес ми е последният ден, в който говоря за футбол и за Ботев. Да знаете, че не искам по никакъв начин да разделям. Сдружението трябва да работи. Как ще работи не зная. Но то трябва да обедини феновете. Това е ролята на сдружението. То трябва да е легитимния представител на клуба. А не различни фракции. Това е начинът. Но вече нито ще се меся, нито ме интересува.
– Нормално ли е непрекъснато отборът да губи? И да се сменят треньори и директори?
– Всички знаем, че не е нормално и това е най-голямата болка.
– Не сте обнадежден?
– Не, не съм. Защото се правят промени, които връщат старото. Сега взимаме един нападател, който идва от Кипър. Испанец, който играе там. Взимаме го под наем. За краткото време, в което се занивах с футбол, научих доста неща. И успях, защото аз направих цялата селекция на Крумовград. Всеки един футболист е минал през този офис с мениджъра си. Успехите са защото направих добър отбор, добър екип, вкарах много добър дубъл в съблекалнята и виждате Крумовград какво прави в момента. Шест мача, три победи – Лудогорец, ЦСКА 1948 и Ботев. Порязаха ни на мача с Черно море. На мача с ЦСКА вкараха виртуозно попадение, с късмет, в Стара Загора и двата гола срещу нас бяха измислени. Но показахме, че с един бюджет от 200 000 на месец направихме добър отбор, доста по-добър от Ботев. Това е истината.
– Това е вашата рецепта за добър отбор. Искате ли да я чуят силните хора в Ботев?
– Те я видяха. Не можете да си представите на мача с Крумовград как съм се чувствал. От едната страна фенското в мен, ботевисткото, това, което обичам боли, от другата страна изпитвам едно удовлетворение, че показах на г-н Зингаревич как се прави с малко пари успешен клуб. И другото важно нещо. Той нали не иска да работи с бразилци. Е, двамата бразилци му вкараха по един гол онзи ден. Историята в България показва, че най-лесно и бързо адаптиращи се футболисти, които се реализират после на пазара, са бразилците. И то не само в България е така. В Европа също. Те се раждат с топката. Това е. Но Зингаревич не иска да работи с бразилци. Неговият бизнес го знаем. Собствена школа, той залага на африканската школа. Но аз не виждам тя да показва резултати в световен мащаб като футболисти. Ако имаме един реализиран африканец, имаме десет реализирани бразилци.
– Къде е обаче школата на Ботев?
– О, нямам представа. Това, което съм чувал, защото не съм имал допир до школата, но знам от Трифон Пачев, че в школата е трагедия. Не съм влизал в детайли. Нито ми е работа, но знам, че старите треньори се оплакват страшно много в момента. Не знам причините.
– За режима на футболистите и дисциплината в Коматево се говорят страховити неща. Чули ли сте?
– Чувал съм, но нещо, което не съм видял, няма смисъл да го говоря.
– Какво искате да кажете за последно на жълто-черната общност?
– Пожелавам на всички наистина г-н Зингаревич да си изпълни обещанията. Много ще му е трудно. Например с играча, който идва от Кипър. Там първенството е под нивото на нашето. Ние взимаме този футболист под наем. Футболист под наем означава, че той не върши работа в другия отбор. А ние ще го взимаме тук за нападател, за да спасява Ботев. Това е 20-я чужденец в отбора. Нямаме право на повече чужди футболисти за картотекиране. Каква селекция ще правим нататък?!? Имаме четирима българи. Това е.
– Помните ли на откриването на стадиона, попитаха едно момиченце кой му е любимият футболист. И то отговори, че не знае.
– Да, не им знаят имената. Така е. Наистина е страшно. Но запомняш един футболист с изявите му. Кой впечатлява с изяви в момента в Ботев. Няма как да ги запомнят. Те ще минат и ще си заминат. Но не искам повече да коментирам политиката и действията на г-н Зингаревич. Не искам да давам поводи за делене между феновете. Аз се оттеглям, видях, че разделям феновете, няма да продължа с това. Отдръпвам се, не искам да разделям. В транспорта събрах 1000 фирми в Съюза на международните превозвачи. А тук какво направихме. Пълно разделение, всеки се пази от всеки. Страх го е да се види с мен, защото щели да го обвинят, че е мой човек. В такава помия не искам и не мога. Отдръпвам се, пожелавам успех на всички. Дано Антон да успее да вдигне Ботев. Дано, моля се от все сърце, защото Ботев го обичам. Но аз повече никога няма да се занимавам с футбол.
