След 11 години в чужбина Ивайло Петков се върна в Литекс, за да помогне на отбора в преследването на поставените цели. Защитникът, който за последно бе капитан на руския Кубан и с него спечели промоция в руската Висша лига е носил още екипите на турските Фенербахче, Истанбулспор и Анкарагюджу.
Преди два дни той получи повиквателна и за контролата на националния ни отбор срещу Швейцария идната сряда. Петков бе любезен да говори за настоящия си тим, за националния отбор, за целите пред Литекс и положението в БГ-първенството специално за Дарик по време на лагера на тима в турския курорт Белек.
Отборът е променен откъм футболистите. Иначе ръководството си е същото. Отборът е млад, перспективен и добър. Добри момчета и добри футболисти. Надявам се с нашето идване – моето и на Кишишев, да помогнем за целите, които са поставени в началото на първенството.
- Изиграхте три контроли дотук, доволен ли си от нивото, което виждаш в Литекс? Такъв ли очакваше да бъде отборът?
- Как да Ви кажа за моите очаквания. Мислех, че отборът ще бъде на по-ниско ниво. Но след трите изиграни мача мисля, че отборът стои добре тактически, а и се чувства добре физически. И играем добре, което е най-важно.
- Повечето от момчетата в отбора са доста млади и именно заради това изпуснаха доста точки през есента. Мислиш ли, че с този опит, който ще внесете ти, Кишишев и унгарецът Шандор ще помогне?
- Ами, надяваме се. Мисля, че именно с тази цел сме привлечени. Сигурно са видени грешките. Надявам се да се дължат именно на младостта. Надявам се вторият полусезон да не допускаме такива грешки. Макар, че никой не е застрахован от такова нещо се надявам, че с нашия опит и с професионализма, който сме добили в чужбина ще помогнем на младите за задачата, която е поставена пред отбора.
- Виждам, че доста често давате съвети на младите по време на тренировки. Те слушат ли, „попиват” ли?
- Да, слушат. И това е хубаво. Ние не им крещим за лошо или за да ги обиждаме. Минали сме по същия път И се надяваме със съветите по време на тренировки и мачове да ги ръководим, да им помогнем, което е плюс и за тях.
- Мнението ти за треньора Станимир Стоилов. За пръв път работиш с него?
- Аз съм играл с него и го познавам като футболист. Беше много добър. Той е едно от изключенията „добър футболист-добър треньор”. От месеца, който работим заедно мога да кажа, че е много добър треньор. Иначе съм работил с много треньори в Русия. Но при него всичко е на ниво – и технически, и тактически.
- Внесе ли нещо ново той в теб във вижданията ти за футбола? Научи ли някои новости?
- Сега по принцип играя като централен защитник. Последните три години в Русия също играх като такъв. Мъри има нови виждания и изисквания, които аз се старая да изпълнявам. Всеки треньор си има своите изисквания. По принцип има нови и съвременни виждания, които мисля, че ще ни помогнат.
- Отново си част от националния отбор. По стечение на обстоятелствата Станимир Стоилов ти е наставник и в Литекс, и в националния. Как се чувстваш, след като разбра за повиквателната?
- На първо място се радвам много. Щастлив съм, че след толкова дълго време пак ми се обръща внимание и пак ми е даден шанс да играя в националния отбор. А това, че той е треньор може само да ми помогне. Значи е видял нещо в тренировките ми за Литекс. Докато бях в Русия нямаше кой да ме види. Там също играех, но не ми се обръщаше толкова внимание. Докато сега съм тук – тренираме, играем контролни мачове, наблюдава състоянието ми. Щом ме е извикал, значи така е преценил.
- Притесняваш ли се от приказките, които могат да тръгнат в България? Ето, той е състезател на Литекс, върна се преди един месец и вече е в националния?
- Ами, ако съм на 20 – 22 години мога да се притеснявам. Че съм се върнал и ме викат едва ли не за да ме продадат или нещо подобно. Но мисля, че на 32 години няма логика в това мислене. Винаги ще има приказки – за добро или за лошо. Пак Ви казвам, аз не съм на 20 години за да съм се върнал и не се считам за любимец. Който си върши работата професионално той заслужава да играе в националния отбор. Независимо от годините, както казва и треньора.
- А чувстваше ли се обиден, че дълго време не те викаха в националния?
- Не, как да се чувствам обиден. Това са си вече преценки на ръководството на българския футболен съюз и най-вече на треньорското ръководство на националния отбор. Треньорът е преценил, че не мога да играя и нямам място в тоя отбор. Така, че няма какво да се обиждам. Не съм аз единственият футболист. Това си е треньорска преценка.
- Вече като част от националния отбор, според теб имаме ли шансове за класиране на световното първенство в ЮАР? Знаеш каква е ситуацията в квалификационната ни група?
- Мисля, че сега най-важният ни мач е в Ейре. Шансове винаги има. Дори и да са теоретични, трябва да се хванем и за последния шанс. Мисля, че ако победим Ейре може всичко да стане в групата. Това е футболът. Всичко е до моментно състояние. Миналата година едните са били добре, а другите зле, сега може да е обратното.
- Следиш ли вече из основи какво става в българския футбол, след като дълго време беше в чужбина? Хвърляш ли по едно око на Левски, ЦСКА, които са ви основните конкуренти за титлата?
- Аз от един месец съм си в България и през повечето време сме по лагери. Следя положението основно чрез интернет – резултати, кои футболисти играят. Но ние си гледаме нас. Сега да гледаме конкурентите как играят, няма смисъл. Като излезем срещу тях ще видим кой е по-добрият.
- Целта в Ловеч е титла и купа. Мислиш ли, че са осъществими?
- Изоставаме на 5 точки от първия, които според мен не са много при тази 3-точкова система. Когато бях във Фенербахче изоставахме с 12 точки на полусезона от Бешикташ. После станахме шампиони с 13 точки преднина, а Бешикташ завършиха трети. Така, че всичко е възможно. Футболът за това е интересен. Надявам се да осъществим целите, които са ни поставени.
- Приемате Левски и ЦСКА в Ловеч, които са преди Вас в класирането?
- Надявам се още преди първия мач с Левски да бъдем там където ни е мястото – на върха. Мисля, че отборът го заслужава. Гледах последните 2-3 кръга на есенният полусезон и мисля, че отборът на Литекс си заслужава да е в тройката, но в края на годината се надявам да сме на първо място.
- След като си играл толкова дълго време в чужбина, приемаш ли връщането ти в България като крачка назад?
- В кръга на шегата, досега играех в Кубан Краснодар – отбор от втора руска дивизия, който се бореше за промоция, а сега играя в отбор, който се бори за титлата. Не смятам, че идването ми в Литекс е крачка назад. Аз съм на 32 години и доста дълго съм играл в чужбина. Все пак 11 години не са малко. Определено не смятам, че е крачка назад.
- В Литекс ли ще приключиш кариерата си?
- За приключване на кариерата ми е още рано и затова не искам да говоря за това. Мисля, че все още мога да играя футбол и да държа някакво ниво.
- Виждаме, че си взел под крилото си твоя съгражданин Момчил Цветанов. Ще стане ли голям футболист?
- Ами, ако слуша....
- А слуша ли?
- Да, засега слуша. И се надявам да продължава да го прави. И да слуша не само мене, но и останалите по-големи, защото те са минали по този път и знаят как се правят нещата. Има качества и вече всичко си зависи само от него. Ако иска да научи нещо и ни слуша се надяваме, че ще стане. И може би ще стане. Но качествата за голям футбол определено ги има.
Ивайло Петков: Мъри е едно от изключенията „добър футболист – добър треньор”
След 11 години в чужбина Ивайло Петков се върна в Литекс, за да помогне на отбора в преследването на поставените цели. Защитникът, който за последно бе капитан на руския Кубан и с него спечели промоция в руската Висша лига е носил още екипите на турските Фенербахче, Истанбулспор и Анкарагюджу. Преди два дни той получи повиквателна и за контролата на националния ни отбор срещу Швейцария идната сряда. Петков бе любезен да говори за настоящия си тим, за националния отбор, за целите пред Литекс и положението в БГ-първенството специално за Дарик по време на лагера на тима в турския курорт Белек.
