Защитникът на ЦСКА и националния отбор Иван Турицов е на лагер с представителния ни тим преди контролата с Иран в Пловдив и гостуването на Черна гора в европейска квалификация. Сърцатият футболист говори пред „Блиц“ за най-драматичния момент в кариерата си до момента – изпуснатата дузпа срещу ЦСКА 1948 в края на миналия сезон. Дузпа, отдалечила „армейците““ от 32-рата титла.
– Ванка, предстоят два мача на националния ни отбор. Какво е усещането, когато облечеш екипа на България?
– Тръпката да играеш за България е изключителна. Да представляваш родината си, да чуеш химна преди мач, нещо невероятно е, трудно е за обяснение. Настръхваш, когато чуеш химна и играеш за България.
– Имате ли информация за съперника за контролата в четвъртък – Иран, който е доста екзотичен и непознат, но и май доста добър отбор?
– Има няколко дни до мача, ще се подготвим добре. Треньорите със сигурност са подготвили видеа и най-различни тактики, ще бъдем готови.
– A Черна гора какво ще ги правим?
– Тежък мач ще е, но ние сме професионалисти независимо кой е съперник. Видяхте със Сърбия как изпуснахме победата в последните секунди, а едва ли не преди мача според всички щяхме да загубим с голям резултат, но изненадахме мнозина. Черна гора има стойностен отбор, но излизаме за победата.
– Какво е настроението в отбора и какво е отношението между левскари и цесекари? С кого си в една стая, ако не е тайна?
– С Георги Русев. За мен няма проблем да бъда приятел с момчета от Левски, Лудогорец и от другото ЦСКА. На терена нямам приятели, но извън него сме си приятели, все пак се познаваме от деца. Колективът е на доста добро ниво. С почти всички съм заедно още от юношите. С 90% от футболистите в националния отбор съм играл в различните юношески гарнитури.
– Връщаме се към една много болна тема – мача ЦСКА – ЦСКА 1948, когато ти изпусна дузпата и това се оказа решаващо ЦСКА да не успее за 32-ри път да стане шампион. Още ли помниш това положение, преглътна ли го или го забрави?
– Тежък момент за мен и всички „червени“ фенове. Наистина след самия мач беше много тежко специално за мен, защото едва ли не аз бях грешник. Вечерта почти не спах, само за това мислех.
– Имаше ли сълзи в очите ти, плака ли?
– Да, имаше много. Даже след като свърши мачът, не исках да го показвам още на терена, беше ми много тежко и доста плаках. Това беше първата ми изпусната дузпа и това дойде в най-важния момент – и за мен, и за всички фенове, които обичат ЦСКА. Сега вече може да се каже, че дузпата е забравена. Е, и след 30-40 години, ако ме питаш за тази дузпа, ще се сещам, но сега гледам това въобще да не ми влияе на тренировъчния и футболния процес като цяло. Защото такъв тежък момент за един професионалист може да му повлияе доста лошо.
– Избра ли си ъгъл, в който да биеш, или изчака вратаря?
– Не съм избирал ъгъл. Той тръгна в същия, защото явно вече всеки вратар научи моето изпълнение на дузпите, той просто остана до последно и… малшанс, това е.
– Ти ли беше избран да изпълниш дузпата, защото тогава се говореше, че май някой друг е искал да бие?
– Не, единствено аз бях изпълнителят на дузпите в този момент. Не е искал някой друг да я бие и аз да не съм му дал. Казах и на треньора след това, когато говорихме за този момент, че аз съм искал и съм усетил, че желая да бия тази дузпа и дори, ако и в следващия мач срещу Левски, имаше дузпа – пак аз щях да я бия.
– Сега, ако получите, ще искаш ли пак да биеш дузпа?
– Аз съм готов. И сега да има мач, готов съм да бия, но това е вече решение на треньора. Ако реши, че иска аз да изпълнявам – съм готов със сигурност.
– Пропусна мача с Черно море, след това игра срещу Берое. Няма как да не поговорим и за това, което се изписа последните дни – че едва ли не си в лоши отношения с Нестор Ел Маестро, с ръководството на ЦСКА, че едва ли не си изваден от групата, защото преговаряш с други отбори – Ботев (Пловдив), Левски…
– Доста приятели, както и родителите ми – всички са от ЦСКА, ми звънят и това ми е най-болното. Защото специално на дядо ми приятели му се обаждат и му четат нещата, които ти ми изброи. Даже за такива неща ми става смешно, защото аз ги разбирам от медиите. Няма абсолютно нищо вярно в това, че съм преговарял с друг отбор и че съм имал проблеми с ръководството и с треньора. В много добри отношения съм и с шефовете, и с треньора. Имал съм разговор с треньора, обяснявал съм му, че това е напълно негово решение, че аз се чувствам добре и съм готов за игра. Решението е негово кой да играе и кой не. Доколкото тези неща, които писаха – за трансфери, че съм преговарял зад гърба на клуба, няма абсолютно нищо вярно.
– Ако не е тайна, ръководството как реагира след прословутата, проклета дузпа, какво ти казаха шефовете?
– Всички ме подкрепиха, от никой не съм чул лоша дума – „защо не я би в другия ъгъл, защо не я вкара?“. Аз щях да съм най-щастливият човек, ако я бях вкарал.
– Това е много хубаво – сега най-после да си изчистиш името, хората да разберат, че всичко е наред при теб, че няма проблеми. И се надяваме да заиграеш още по-добре, да си възвърнеш формата. Какво смяташ за битката за титлата, след като ЦСКА изостава в класирането?
– За загубен шанс за титлата след 7-8 кръг е много рано да се говори. Mиналата година Манчестър Сити изоставаше доста от Арсенал през зимата, но стана шампион. Да, първите мачове бяха катастрофални за нас – не само резултатите, но и играта. Но лека-полека започваме да играем по-добре, както видяхте и срещу Берое беше добър мач за нас. Мисля, че ще се върнем на победния път. Това с изгубената титла е просто клише.
– Кой е най-големият шегаджия в момента в националния отбор?
– Георги Русев. Той във всеки един момент може да разсмее всички, даже неочаквано – пуска майтапи, вицове…
– А кой е най-труден за комуникация, най-затворен?
– Няма такъв. Аз с абсолютно всички съм в комуникация. Няма някой, който да е затворен човек и да е трудна комуникацията с него.
– А в ЦСКА кой е майтапчия №1?
– Назон и Шопов. Назон се опитва да научава български думи и постоянно пуска бъзици, шеги и майтапи. Забавно е с него. Шопов също е с чувство за хумор.
– Има още една гореща тема – отношението ти с феновете на ЦСКА, това, че ти отнеха капитанската лента. Какво се случи след мача със Сепси в София?
– Първият мач паднахме 0:2, тежък мач, тежък резултат. Тогава по-скоро феновете ме разбраха погрешно, така усетих аз. Защото след мача на прибиране към тунела чух много грозни обиди. Впоследствие видях човека и заради това реагирах, доста неприятни думи изрече по мой адрес. В този мач аз бях единствен българин на терена, опитах го да го привикам при мен, за да ми обясни какъв е проблемът. Защото аз бях единствен българин от ЦСКА в този мач. А този човек се държеше грубо с мен. След това другите фенове скочиха, те не чуха и не знаеха какво говоря, помислиха, че тръгвам срещу тях. А аз бях влязъл в пререкание само с един човек. Много добре знаеш колко са ме подкрепяли феновете, включително и след пропуснатата дузпа. Не очаквах тази огромна подкрепа, много привърженици се свързаха с мен, за което им благодаря. И е хубаво, че сега го казвам пред всички – че аз ще съм последният човек, който ще иска да тръгне срещу феновете, защото колкото пъти е ставал проблем, винаги са били зад мен. Беше важно да им кажа какво точно се случи.
– Бил е единичен случай с човек, който те е нападнал.
– Да, абсолютно, и реагирах спрямо него. Да, не е нормално, но действах инстинктивно. Бях изнервен, неприятен резултат, и когато някой говори за родителите ми, по-скоро за майка ми, още повече се изнервям. Абсолютно никакъв проблем нямам с феновете.
– Колко фенове те подкрепиха и ти изпратиха съобщения след пропуснатата дузпа?
– Хиляди съобщения получих.
-Хиляди?!
-Да. Във всякакви социални мрежи се свързаха с мен, не само по телефона.
– Смяташ ли един ден да си отвоюваш и да си върнеш капитанската лента?
– Абсолютно. Даже като ми съобщиха, че повече няма да бъда капитан на отбора, им казах, че това по абсолютно никакъв начин не променя ролята ми в отбора. Че капитанската лента е само, за да видят хората кой е капитан. Но аз в отбора всичко което съм правил – със или без капитанската лента, ще продължа да го правя. Аз винаги ще си бъда лидер на отбора.
