Вальо Найденов: Гриша Ганчев има повече хъс от футболистите

През кариерата си Валентин Найденов е носил екипите на Ботев (Враца), Нефтохимик, Локо (София), Литекс и ЦСКА, където преминава през лятото на 1998-а.

„Червените“ фенове го помнят не само със страхотния гол във вратата на Атлетико (Мадрид), а и със сърцатата му игра. 48-годишният бивш национал бе за кратко на "Армията", но остави много приятели и незабравими емоции там.

Нелепа контузия го изважда за повече от три години от терените и прекъсва кариерата му.

Нищо обаче не може да прекъсне силната му връзка с "Българска армия" и той рядко пропуска мач на любимия си отбор. Найденов се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".

Г-н Найденов, защо на мачове на ЦСКА не ви виждаме в ложата при ветераните, а сте на трибуните заедно с феновете?

- Защото аз съм фен и като такъв съм на стадиона. Там съм да подкрепя любимия си отбор. С шал и с приятели се чувствам отлично. Усещам трибуната като моето място, където най-силно мога да изразя любовта, емоцията и подкрепата си.

Продължавате да обичате футбола, но след като спряхте да се състезавате, не продължихте да се занимавате с него като треньор например...

- Не, не беше моето. Аз пак съм близо до футбола, защото не пропускам мач на ЦСКА и Ливърпул. Дори съм гледал няколко срещи на "Анфилд" на живо, но не се виждам като треньор. Нямам нерви за това, а и така имам повече време за семейството си.

Как оценявате изминалото първенство за ЦСКА?

- Много щастлив съм, че спечелихме купата. Беше важно да победим на финала. Много важно, защото в противен случай нервите щяха да вземат връх. Този успех и страхотните мачове в Европа ме карат да определя сезона като успешен. Нали знаете, че всичко е добре, когато завършва добре.

Не казвате нищо за представянето в първенството?

- Там демонстрирахме съвсем друго лице, което, няма да си кривя душата, не ми хареса. Подобни амплитуди и непо-стоянство в представянето не отиват на ЦСКА. Надявам се през следващата кампания това да се промени и е крайно време да свалим Лудогорец от върха.

В Левски се очаква нов собственик и сериозни инвестиции...

- На "Герена" май повече говорят за молове и магазини, а футболът им е на заден план. Тях не ги слагам в сметките. Към този момент те все още нямат дори отбор. Много далеч са от ЦСКА.

Какво ви кара да сте оптимист за следващия сезон?

- На първо място треньорът. Любо Пенев е правилният човек, който е способен да донесе така чаканата титла на "Армията". С неговото идване отборът придоби визия, характер, увереност. Аз много харесвах Бруно Акрапович, когато бе начело на Локо Пд, но се видя, че със схема за 1:0 в ЦСКА не става. Мисленето, ДНК-то на нашия отбор изискват да играем офанзивно и да мачкаме съперника.

Разполага ли Пенев с необходимия потенциал от футболисти?

- Да. Аз много харесвам Варела. Той е страхотен играч, който имаше тежко начало, но при Любо разгърна потенциала си. Не виждам по-добър от него в България и искам да го гледам още дълго с червената фланелка. Не така стоят нещата с Тиаго, който ми се струва изчерпан и представянето му е на приливи и отливи. Надявам се Мазику да остане. Харесвам Бусато, но бих искал Евтимов да получи повече шанс, защото ми се струва, че има качества. В центъра на защитата сме добре. С няколко добри попълнения през лятото мечтата може да се превърне в реалност. Усещам, че трудно ще задържим Кайседо, когото също много харесвам. Очаквам той да се представи силно на Копа Америка и за него да дойдат предложения, които трудно се отказват. Това е нещото, което ме притеснява - текучеството. Иска ми се да бъде изграден гръбнак, който да бъде запазен 2-3 години.

Такива продажби на основни футболисти доведоха до конфликт между Гриша Ганчев и част от привържениците...

- Аз съм играл в Литекс и познавам добре г-н Ганчев. Мога да кажа, че спортната злоба и хъс, както и стремежът към първото място при него са много по-силни от тези на футболистите. Дано онези недоразумения се изчистят и всички да гледат в една посока. Категоричен съм, че другият коз на ЦСКА в борбата за титлата е именно публиката. Никога няма да забравя как настръхвах всеки път, когато излизах на терена, а феновете бяха невероятни в подкрепата си. От друга страна, собственикът осигурява финансова стабилност на клуба. Грижи се за играчите и има високи цели. Нека тези две сили се обединят и ако са като юмрук, няма кой да спре ЦСКА.

Кои са най-силните ви емоции, свързани с кариерата ви в ЦСКА?

- Всеки мой мач с червената фланелка е една велика емоция.

Връщате ли се към мача с Атлетико Мадрид, в който вкарахте красив гол...

- Да, случва се да говорим за него с приятели, когато седнем на по кафе или биричка. Много обичат да ме бъзикат, че е бил случаен, че съм искал да центрирам...

Как приехте появата на още един отбор с името ЦСКА...

- Няма още един отбор. ЦСКА е единствен. Аз утре ако отида в съда и кажа, че искам да се казвам Паоло Малдини и си платя таксата да ми сменят името, ще бъда ли Малдини? Мисля, че феновете още преди 5 години показаха кой е ЦСКА.

Били сте играч и на Локо София. Железничарите се завърнаха в елита...

- Поздравявам ги за това и съм щастлив. Локо София е там, където му е мястото. Желая им успех.

Каква е оценката ви за националния отбор?

- За съжаление трудно виждам светлина в тунела. Разликата между нас и останалите е огромна и става все по-голяма. Пролича си и в последните мачове. В тях нямаше нищо позитивно. В тази връзка се надявам Бальо Антов да отиде в отбор, в който да играе редовно. Не смятам, че трябва да се връща у нас, но практиката му липсва. Той беше най-добрият за националния отбор, но моето мнение е, че има лек застой, за да не кажа леко отстъпление във формата му.