1. Novsport
  2. Интервю
  3. Юнес Бенжелюн: В ПСЖ ми викаха "златната каска"

Юнес Бенжелюн: В ПСЖ ми викаха "златната каска"

Зимните попълнения в Локо (Пд) започнаха да се отблагодаряват за трансферите си още в първите мачове. След като Здравко Лазаров, Йордан Тодоров и Гарра Дембеле вече вкараха голове за клуба, това направи и Юнес Бенжелюн. френският защитник заби две попадения на Черно море. но Локо загуби. Ето какво каза футболистът за читателите.

Юнес Бенжелюн: В ПСЖ ми викаха "златната каска"

Зимните попълнения в Локо (Пд) започнаха да се отблагодаряват за трансферите си още в първите мачове. След като Здравко Лазаров, Йордан Тодоров и Гарра Дембеле вече вкараха голове за клуба, това направи и Юнес Бенжелюн. френският защитник заби две попадения на Черно море. но Локо загуби. Ето какво каза футболистът за читателите.

Юнес, направи страхотни първи мачове с Локо (Пд) и си на път да се превърнеш в любимец на феновете. Ще разкажеш ли нещо повече за себе си?
- Роден съм на 3 януари 1983 г. в Париж. Започнах да тренирам футбол на 5 години в Ред Стар, а по-късно ме приеха в школата на Пари Сен Жармен. Там минах през всичките нива на Академията и на 18-годишна възраст вече тренирах с мъжете в първия отбор. По това време треньор на тима беше Луис Фернандес, а за ПСЖ играеха невероятни футболисти като Роналдиньо, Джей Джей Окоча, Габриел Хайнце, Никола Анелка. Начело на втория отбор тогава беше Антоан Комбуаре, който сега води представителния тим. За съжаление нямам нито един официален мач за парижани, бил съм само резерва, но тръгнах във футбола от този голям клуб.

- Защо гранд като ПСЖ не върви въобще в последните години?
- Много ми е болно, защото това е клубът, който подкрепям от дете. ПСЖ е голямата ми тръпка, но в последните години наистина нищо не става. Непрекъснато се сменят президенти и треньори, всеки идва със своите идеи и подменя всичко, направено преди него.

- Как се разви кариерата ти след това?
- През сезон 2002/03 бях преотстъпен в Амиен, където изиграх 28 мача в Лига 2. След това се върнах в ПСЖ заради договора ми с клуба, но оттам ме освободиха. Играх един сезон в швейцарския Нюшател Ксамакс. След това преминах в испанския Депортиво Алавес, но там не успях да играя заради две тежки контузии на глезена. Върнах се във Франция и облякох фланелката на Истр, където се засякох с Гарра Дембеле и Мамуту Кулибали. Между другото сега се събрахме тримата след мача във Варна и не можехме да повярваме, че сме се намерили във вашата страна.  Преди няколко години не бяхме чували за България, а сега играем тук. Невероятно е, но това е красотата на футбола.

- Всъщност как се озова в България?
- Бях говорил с президента Коко Динев още преди време, когато играех в Пансерайкос. В Гърция се представих много добре, като с тима влязохме в елита и бяхме отборът с най-добра защита. Аз вкарах три гола с глава през сезона и получих много добри отзиви за изявите си. Очаквах да ми предложат по-добър договор, но това не стана. Бях разочарован и имах желание да си тръгна. Обичам президентите да изпълняват ангажиментите, които поемат, а това не се получи в Гърция. Затова си тръгнах и в последния момент отидох да играя в кипърския Олимпиакос (Никозия).

- Защо още тогава не дойде в България?
- Защото бях сигурен, че ще остана в Пансерайкос, където всичко беше окей до един момент. Във футбола обаче никога нищо не се знае. През месец май миналата година подписах двегодишен договор с шотландския Хибърниън. Веднага след това уволниха треньора и договорът ми така и не влезе в сила. Мечтата ми е да играя един ден в Англия и това бе решителна крачка, но не стана. През миналото лято треньорът ми в кипърския Олимпиакос се премести в гръцкия ОФИ (Крит) и искаше да ме вземе. Той обаче предлагаше да заиграя при него от зимата, но го уволниха заради няколко поредни загуби и пропадна и този вариант. В този момент пак ми се обади Коко Динев. Връзката бе направена чрез наш общ приятел, който се казва Яни. Динев ме попита дали искам да играя в един от големите български отбори и не се колебах дълго време. Покани ме да дойда на първата тренировка на 10 януари и като видях, че има 4-5 хиляди фенове, реших, че това е моят избор.

- Какво те впечатли в Локомотив?
- Веднага почувствах, че това е голям клуб. Сега сме в незавидно положение и целта е да се спасим от изпадане, но потенциалът е много пo-голям. Амбициите на всички са да се закрепим, а за следващия сезон да изградим много сериозен отбор, който да се бори за челото.

- Харесва ли ти Пловдив?
- В началото не познавах града, защото бяхме на лагери в Сандански и Турция, но от три седмици се движа из Пловдив. Хубав град е, с приятни кафета и ресторанти. За мен е много важно, че Пловдив е много футболен. Постоянно ме спират хора на улицата, които ми подвикват „Само Локо!", и това ме прави щастлив.

- С кого се разбираш най-добре в отбора?
- Искам специално да кажа, че има един футболист, който ми помага изключително много. Това е Котев. С него се разбираме идеално. Той ме научи на основните думи на езика ви, които ми трябват на терена -„идва", „ляво", „дясно", „назад", „напред". Котев е не само чудесен футболист, но и много добър човек - истински господин, както казваме във Франция.

- Намираш ли общ език и с другите?
- Разбира се, общувам повече с Котев, защото играем един до друг и на терена, но ми помагат абсолютно всички в клуба. Не искам да пропусна някого, защото всички се стараят. Капитанът Мечка (б. а. - Мечечиев), Данчо Тодоров, Ангел Йошев, който говори добре английски, с Даксон си приказваме на испански. Дори малкият Абушев ми помага. Той винаги ми казва: „Ела на тренировка в 9 или 10 часа". Веднъж дори ме обърка и заради него закъснях за заниманието с половин час. (Смее се.)

- Женен ли си?
- Не, но имам сериозна приятелка. Семейството ми е в Париж. Малкият ми брат също е футболист и игра в кипърския АПОП под ръководството на Ераносян. Това пак показва колко малък е светът на футбола. Видях Ераносян на първата тренировка на Локомотив, поздравих го и го попитах как е. Той се сети, че брат ми е играл при него.

- За първи път ли вкара два гола в един мач срещу Черно море?
- Да, макар че редовно вкарвам по 3-4 гола на сезон с глава. Това е моята роля - да помагам при изпълненията на статичните положения в предни позиции. Доволен съм от постижението, но ме е яд, защото не заслужавахме да загубим. Головете на съперника също паднаха от статични положения, а при едно от попаденията домакините не изпълниха тъча от точното място.

- Играта с глава ли ти е най-силният коз?
- Треньорът ми във втория отбор на ПСЖ Антоан Комбуаре е вкарал с глава фамозен гол за 4:1 над Реал (Мадрид) през 1993 г., с който парижани отстраняват испанския гранд. Заради това попадение му лепнаха прякора „Златната каска". Когато вкарах 5 гола с глава за втория отбор на ПСЖ, Комбуаре ми каза: „Ти си новата „Златна каска".

- От какъв произход си?
- Баща ми е от Мароко, а майка ми - от Сенегал. Мечтая един ден да играя за националния отбор на една от двете страни. Засега обаче мисля само за Локо (Пд).

- Кога изтича договорът ти с пловдивчани?
- В края на този сезон. След това ще видим. Мога да подпиша отново с клуба, защото Локо (Пд) ме спечели. Готов съм да дам сърцето си за отбора на терена. В досегашните мачове получихме много удари, но и ние сме готови да се борим до последно на игрището за успеха на Локо.


Интервю на Христо Бонински, вестник "Меридиан мач"

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев

Александър Тунчев: Много лесно се пада отвисоко!

„Крушарски не заслужава това отношение“

Звездата на Монтана: Интересът от елита не ме разсейва

Филип Ежике вече има 9 гола във Втора лига този сезон

Барчовски: Не очаквам Черна гора да ни подцени

Селекционерът на България очаква 2 трудни мача от квалификациите за Евробаскет 2025