Безсилието, което Локо (Пд) демонстрира в дероито с Ботев в събота, е тревожен сигнал за целия ни футбол. На фона на заплитащата се битка в челото и качеството, което показват напоследък ЦСКА, Берое, Левски и Литекс в конкуренцията с топфаворита Лудогорец, сривът при „черно-белите" и Славия една от най-негативните тенденции в настоящия сезон. Камбуров и компания трябва да са наясно, че ще водят много тежка битка за оцеляване с Марек и Хасково и изобщо не трябва да се имат за фаворити. Напротив, с продукцията от последите мачове и изключително тежката програма, която им предстои, „смърфовете" могат да посрещат Коледа дълбоко под чертата.
Причините за срива в представянето на Локомотив не са тайна. След бурното начало на лятото, в което феновете засилиха атаките си към Коко Динев на всички фронтове, мнозина приеха като победа оттеглянето на бизнесмена от Сандански. В генерален план това може да е така, но настоящето натиска Локо със страшна сила и е на път да опустоши този традиционен футболен оазис. За сравнение трусовете в Ботев не бяха по-малки, но предимството на „жълто-черните" към този момент е, че си имат хубава база. Разпродажбата на звездите осигури приличен бюджет, с който не само да се наеме амбициозен и гладен за работа и успехи, но в същото време и достатъчно опитен треньор като Вили Вуцов, за да се привлекат прилични футболисти със стаж на високо ниво. Към Пламен Николов, Момчил Цветанов и Лъчо Балтанов обаче се прибавят и млади момчета като Гамаков, Дрянов и Алекс Колев, които за едно с Чунчуков и Васев в момента оформят едно стабилно ядро от перспективни играчи, които в бъдеще могат да осигурят добри приходи от трансфери.
В същото време най-големият капитал на Локомотив в момента е присъствието в отбора на легендата Мартин Камбуров. Само че той не е магьосник. Даже и фокусите му в момента не минават, защото около него просто класата е твърде ниска и той буквално страда на терена.
Драмата на „Лаута" и тоталната безизходица, в която клубът изпадна, идва от това, че с управлението му се заеха принципно добри хора с успехи, но извън футболната среда. Никой от господата Думанов, Колев, Терзиев и т.н., които управляват сдружението „Бъдеще за Локомотив", нямат и най-малка представа как трябва да се ръководи съблекалня. Те сами се вкараха в зоната на здрача, защото така и не намериха подходящ изпълнителен директор, който да осъществява по-солидна връзка между треньорския щаб, и тези, които се опитват да осигурят бюджета.
Сега твърде наивно се правят опити да се изгради кула върху плаващи пясъци. Дори с чутовен обрат в представянето на настоящия състав и стабилизиране на резултатите трудно може да се постигне нещо трайно, при положение че в клуба няма абсолютно никаква яснота за това как ще се осигурява финансирането след Нова година. С настоящия бюджет за заплати няма как да се привлекат адекватни за честта на фланелката играчи. А преди да се търси развитие и да се гради стратегия, е нужно да се знае аршинът, според който ще се скача. Всичко останало е действително аматьорщина, при това погубваща аматьорщина. Да не говорим, че феновете в управлението страдат дори от своите. Инциденти като този на мача на юношите срещу връстниците им от ЦСКА, довели до сериозни наказания, показват, че тази маса от ангажирани с „черно-бялата" кауза не е съвсем узряла сама да решава съдбата на любимия си клуб. Получава се обаче една патова ситуация без правилен ход. Няма как да се ангажират компетентни легенди с оперативната работа, преди да е обезпечен коректният и успешен мениджмънт. Едва ли въпросът опира до това на кой колко ще му се плаща, а по-скоро дали ще има средства, с които да се осигури поне що-годе съответствие между продукцията на терена и традицията на марката „Локомотив Пловдив".
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"
Причините за срива в представянето на Локомотив не са тайна. След бурното начало на лятото, в което феновете засилиха атаките си към Коко Динев на всички фронтове, мнозина приеха като победа оттеглянето на бизнесмена от Сандански. В генерален план това може да е така, но настоящето натиска Локо със страшна сила и е на път да опустоши този традиционен футболен оазис. За сравнение трусовете в Ботев не бяха по-малки, но предимството на „жълто-черните" към този момент е, че си имат хубава база. Разпродажбата на звездите осигури приличен бюджет, с който не само да се наеме амбициозен и гладен за работа и успехи, но в същото време и достатъчно опитен треньор като Вили Вуцов, за да се привлекат прилични футболисти със стаж на високо ниво. Към Пламен Николов, Момчил Цветанов и Лъчо Балтанов обаче се прибавят и млади момчета като Гамаков, Дрянов и Алекс Колев, които за едно с Чунчуков и Васев в момента оформят едно стабилно ядро от перспективни играчи, които в бъдеще могат да осигурят добри приходи от трансфери.
В същото време най-големият капитал на Локомотив в момента е присъствието в отбора на легендата Мартин Камбуров. Само че той не е магьосник. Даже и фокусите му в момента не минават, защото около него просто класата е твърде ниска и той буквално страда на терена.
Драмата на „Лаута" и тоталната безизходица, в която клубът изпадна, идва от това, че с управлението му се заеха принципно добри хора с успехи, но извън футболната среда. Никой от господата Думанов, Колев, Терзиев и т.н., които управляват сдружението „Бъдеще за Локомотив", нямат и най-малка представа как трябва да се ръководи съблекалня. Те сами се вкараха в зоната на здрача, защото така и не намериха подходящ изпълнителен директор, който да осъществява по-солидна връзка между треньорския щаб, и тези, които се опитват да осигурят бюджета.
Сега твърде наивно се правят опити да се изгради кула върху плаващи пясъци. Дори с чутовен обрат в представянето на настоящия състав и стабилизиране на резултатите трудно може да се постигне нещо трайно, при положение че в клуба няма абсолютно никаква яснота за това как ще се осигурява финансирането след Нова година. С настоящия бюджет за заплати няма как да се привлекат адекватни за честта на фланелката играчи. А преди да се търси развитие и да се гради стратегия, е нужно да се знае аршинът, според който ще се скача. Всичко останало е действително аматьорщина, при това погубваща аматьорщина. Да не говорим, че феновете в управлението страдат дори от своите. Инциденти като този на мача на юношите срещу връстниците им от ЦСКА, довели до сериозни наказания, показват, че тази маса от ангажирани с „черно-бялата" кауза не е съвсем узряла сама да решава съдбата на любимия си клуб. Получава се обаче една патова ситуация без правилен ход. Няма как да се ангажират компетентни легенди с оперативната работа, преди да е обезпечен коректният и успешен мениджмънт. Едва ли въпросът опира до това на кой колко ще му се плаща, а по-скоро дали ще има средства, с които да се осигури поне що-годе съответствие между продукцията на терена и традицията на марката „Локомотив Пловдив".
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"