Десетте най-гръмки завръщания в спорта

Майкъл Джордан

Въздушния е без конкуренция? Първото завръщане на Майкъл Джордан в Чикаго Булс му донесе още няколко милиона фенове, нови три титли и всевъзможни награди. След три сезона извън терена Въздушния реши, че не може без баскетбол, и на 38-годишна възраст отново обу кецовете. Този път ги нямаше космическите забивки, но пък наблегна на стрелбата с отскок и отборната игра. Вашингтон не се превърна в шампионски тим, а Майкъл бе уволнен от поста изпълнителен директор. Баскетболният феномен Майкъл Джордан е първенец в класацията за най-успешните завръщания

Бьорн Борг

Шведският тенисист се пенсионира през 1983 г., когато бе едва на 26. Вече бе спечелил 11 титли от Големия шлем, включително пет от „Уимбъл-дън". Само 8 години по-късно Борг фалира заради развода си и бе принуден пак да вземе ракетата в ръка. Пусна се в 10 турнира, но не спечели нито един. В миг на отчаяние Борг дори обяви трофеите си от Лондон за продан, но после се вразуми. По-точно вразуми го Андре Агаси, който заяви, че е готов да закупи всички купи само да не попаднат в ръцете на колекционери. Втората раздяла на швейиарката Мартина Хингис с тениса бе повече от позорна, след като през 2007 г. беше спипана с кокаин

Повече от 17 години след като спечели седем златни медала на олимпийските игри в Мюнхен 72, той реши да се върне на 39 лазарника. Намеренията му бяха да се класира за форума под петте преплетени кръга в Барселона '92 на 100 м бътерфлай, коронната му дисциплина. До февруари 1992 г. не успя да преодолее 55,59 сек и се прости с иначе хубавата идея.

Меджик Джонсън

На 7 ноември 1991 г. баскетболистът на ЛА Лейкьрс заяви: „Аз съм серопозитивен, нося вируса на СПИН". После прекрати кариерата си. фамозният гард обаче се завърна за олимпийските игри в Барселона през 1992 г. и стана олимпийски шампион с първия по рода си Дрийм тийм. Следват нов договор с тима от Града на ангелите и ново отказване 2 месеца по-късно. През 1995/96 Меджик се завърна за втори път в Ел Ей, за да изиграе последни 32 мача в кариерата си. Езерняците обаче отпаднаха в плейофите от Хюстън Рокетс.

Мохамед Али

Голямото завръщане на най-великия боксьор за всички времена става през 1970 г. срещу Джери Куари. Както и при други подобни спортисти обаче всяко следващо става все по-бледо. Десет години по-късно Али среща бившия си спаринг-партньор Лари Холмс. Боят трае 11 рунда, а Холмс е пълен господар на ринга. През декември 1981 г. Мохамед отново е с ръкавиците, този път е победен от Тревър Бербок в наистина, ама наистина последния си бой.

Ланс Армстронг

Американският звяр в колоезденето най-напред се пребори със заболяването си от рак, а след това спечели седем пъти поред най-престижното състезание във велоспорта – „Тур дьо Франс". През 2005 г. взе решение да се откаже от спорта, но три години след това отново облече състезателния екип. При завръщането си той се нареди трети в колоездачната обиколка на франция.

Ким Клайстерс и Жюстин Енен

През 2007 г. Ким Клайстерс шокира феновете, си като обяви, че се оттегля от тениса, въпреки че бе само на 23 години. Причината - многото контузии, които постоянно й създаваха проблеми по турнирите. Две години след това обаче тя се върна обратно на корта и спечели Ю Ес Оупън. Година след Ким се оттегли и другата белгийска фурия в тениса Жюстин Енен. В края на миналата година обаче тя също направи повторен дебют, а през януари игра финал на „Аустрелиън Оупън.

 

Олимпийски шампион по бокс от

1968 г., когато е само на 19, форман става №1 при професионалистите пет години по-късно, след като поваля Джо фрейзър. Бъдещият свещеник обаче загуби пояса от вечния си съперник Мохамед Али в легендарната битка 8 Заир. 12 години по-късно (през 1994 г.), вече на 45, той се завърна на ринга, сваляйки Майкъл Мурър. Боксьорът с най-тежкия удар все още е най-възрастният световен шампион в този спорт.

Ники Лауда и Ален Прост

Лауда се оттегля от формула 1 в края на 1979 година като двукратен световен шампион с Ферари и се завръща през 1982 г. с екипа на Макларън. Австриецът стига до победата още в третото състезание, а през 1984 г. печели третата си световна титла с половин точка аванс пред своя съотборник Ален Прост, французинът обаче взима реванш през 1989 г., но след това напуска спорта - отстранен от Ферари заради остри реплики по повод болида в края на 1991. Издържа далеч от пистата само един сезон и през 1993 г. се връща, за да спечели за четвърти път първото място.

Мартина Хингис

Мартина дебютира в професионалния тенис на 4 октомври 1994 г., през март 1997 г. става номер 1, печели 40 индивидуални приза и 36 на двойки. На 22 г. аристократично се отказа от спорта, освобождавайки трона на навлизащите мощно в тениса мъжкарани. Тя все пак не издържа дълго далече от любимата си игра и през февруари 2005-а се завърна. Втората раздяла на швейцарката с тениса обаче бе повече от позорна, след като през 2007-а даде положителна проба за кокаин по време на „Уимбълдън". На другия полюс бе Мартина Навра-тилова, която издържа до 38 г., преди да сложи край. Почивката й продължи цели шест години, но през 2000 г. тя се завърна, за да прибави във витрината си още три титли от Големия шлем, този път на двойки.

"Teма спорт"