Винаги е добре, когато спортът излъчва кумирите на нацията. Още по-добре е те да не са измислени герои, а хора с качества. Последното е доста трудно, защото митът, че спортът само дава и нищо не взема, е доста спорен. И, общо взето, никой не му опонира, защото спортистите са каста и се отбраняват, когато интересите им биват засегнати. За разлика от почти всички други професии спортистите винаги имат възможност да покажат таланта си на световната сцена. И да влязат автоматично в категорията посланици на своята държава. Когато по света се каже Стоичков, това означава България, същото е с Бербатов, от известно време ролята на посланик номер едно е поел Григор Димитров. Но някак си тя
не му приляга
На един друг шампион обаче ролята на харизматичен лидер на нацията по спортно направление приляга като кадифена ръкавица на ръка. Този спортист е Кубрат Пулев. Той упорито работи за своя имидж на българска звезда номер едно и вече е много близо до целта. Пулев винаги и при всяка своя публична изява подчертава българското у себе си. Самовнушил си е, че неговият собствен пример е много важен за сънародниците му и постоянно изпраща мисли и послания. Той се превърна в много ценен кадър на нацията, защото алтернативата бяха такива като Валери Божинов, които определено свалиха много нивото. А Пулев го държи. Силата му е в това, че говори на езика на обикновените хора. При това винаги с положителен тон. Някак отвътре му идва да дава упо-вание на оскърбените и унизените. Напълно наясно съм, че има доста хейтъри, които обезценяват постиженията му, но пълните зали и народната любов говорят, че те са малцинство. Пулев върви по един път, по който минаха преди време Слави Трифонов, след това Бойко Борисов. Това са хора от народа, а българите обичат такива. Елитът, с неговото неразбираемо говорене и сложни думи, никога не е бил по сърце на обикновения българин. Поколенията се сменят, но тенденциите остават. Народът си иска Ивайло за цар, а не Симеон Сакскобургготски!
Точно лексиката на Kубрат е най-близо до съвременния българин. Точно с такива думи се отваря неговото сърце, вдига се самочувствието му и въобще животът става по-поносим. Без спортните успехи обаче това нямаше как да се получи. Кубрат извървя един много дълъг път, за да се възцари на трона на най-голямата ни спортна звезда. Ако не беше направил тези постижения, ако не беше избрал правилния път път на развитие, сега щеше да е като много други бърборковци с велики прякори и никаква реализация. При Пу-лев, колкото и това да се поставя под съмнение,
имаме реализация на много високо ниво
Подигравките след мача с Кличко бяха донякьде уместни, но все пак той излезе срещу самия Владимир Кличко! Сам по себе си този факт е епохален. Кубрат Пулев бе в роля, в която сме гледали легенди като Али, Форман, Фрейзър, Тайсън. Имало криза в тежка категория, но никой не е спрял мачовете и не е отменил титлата. Америка не се интересува, защото няма свой тежък човек, но това са подробности от пейзажа. Пулев е световна звезда, дали ще играе с Джощуа, дали няма да играе, в неговия спорт интересите са на първо място. Като казах Джошуа и коментираните с насмешка шансове на Кубрат за победа срещу него. Ясно е, че Антъни Джошуа е по-добър боксьор, но навремето Тайсън бе нокаутиран от един, на който никой не му знаеше името -Джейми "Бъстър" Дъглас. Точно той отнесе главата на Звяра в най-силния му период. Така че в спорта шансове винаги има, а победа не се постига, без сам да си вярваш. В това отношение манталитетът на Пулев е железен. Колкото и да го подиграват за приказките след мача с Кличко, фактът, че не се смачква и продължава напред, е показателен. Да, когато си бил на пода, е малко смешно да казваш неща от сорта "Не се предавам" и "Продължавам напред", но това е позитивното отношение. И точно това го прави толкова близък до народа. Нима народът не е постоянно на пода в тежък нокаут от десетки години насам?!
Накрая за комерсиалния момент, който толкова много дразни някои хора. Пулев е в абсолютното си право да управлява както сметне за добре кариерата си. Не е първа младост и шансовете за нови взимания и постъпления не са безгранични. С кого играе, си е негова работа, а това, което печели, не подлежи на оспорване. Прави го по честен и достоен начин. Това ме връща в началото. Кубрат Пулев изгради през годините всички качества да бъде кумир на нацията. Тази харизма бе създавана методично с години. За да тежи днес думата му и да бъде фактор, се мина през много дълъг път. В българския бокс и въобще в индивидуален спорт малцина са стигали толкова далече. Той го постигна, защото има едно изключително ценно достойнство - целеустременост. Без вяра в собствените възможности победи не се постигат. И затова може да служи за достоен пример за подражание. А България в негово лице да има един модерен спортен герой. Не всеки ще се съгласи, но нека да мислим позитивно. Това имаме и на това трябва да се радваме. И да го ценим.