На 40-ия ден след инцидента вече имаме окончателното решение no казуса с Литекс. След решение на две официални комисии и една сформирана по случая досущ като Пилат Понтийски Боби Михайлов реши, че Изпълкомът, който уж е върховният орган на българския футбол, няма правомощия да решава. Само събра дружината, за да им съобщи, че всъщност няма какво да си кажат и разговорът е излишен.
Изключително странен подход е да решиш в последния момент, че членовете на Изпълкома всъщност не са оторизирани да вземат решение. Но пък напълно в стила на това БФС, което лавира в празното пространство и очевидно се съобразява с политическата и икономическата обстановка в страната. Защото изваждането на Литекс от футбола е съгласувано със силните на деня. Иначе никога и при никакви обстоятелства точно предпазливият Боби няма да се реши на такава стъпка. Явно обаче нечия совалка, приближена до сараите, му е съобщила височайшата воля и го е поставила пред свършен факт.
Казусът е решен, взето е принципно решение. Законите и правилата са спазени, привидно изглежда, че българският футбол се е самоимуни-зирал от всякакви възможни инфекции. Който каквото си е надробил, сега си го хапва на едри залъци.
Каква обаче остава фактическата ситуация след това окончателно решение. Какво ще стане оттук нататък с Литекс и какво ще си помислят останалите? Дали всички са толкова доволни и щастливи? На практика пред Литекс се очертава една непосилна Голгота.
Отлично функциониращият ловешки клуб буквално е поставен на гилотината, защото му предстои поне една нулева година. И тук вече е прекият сблъсък с абсурдния Параграф 22, каквото представлява българският клубен футбол. След това уж принципно решение Литекс е поставен в някаква шизофренна ситуация да имат в момента отбор в Б група, а основният първи отбор да започне през лятото също в Б група. Тогава дубълът трябва да отива във В група. На всичкото отгоре отбор, който на практика е изваден от футбола поне до лятото, трябва да играе в турнира за купата!?
Зад това решение обаче прозира и нещо друго, което няма как да се докаже, но пък е видим резултат. Гриша Ганчев вече няма вариант за сливане и обединение, който да му даде възможност да играе веднага в А група. И може би точно такава е била целта на цялото това начинание. Може би точно в това се изразява спечелената тиха и тайна война. Изглежда, че Сталинград най-накрая е превзет!
В българския футбол няма светци и безгрешни, той не е създаден за такива. Литекс обаче съществува 20 години и изгради един модел, който, макар и с редица слабости, бе най-добрият за нашите условия. Направиха го, защото през годините минаха през много грешки и си извадиха съответните изводи. Но накрая стъпиха на здрава основа. След като ЦСКА и Локомотив "изчезнаха" през лятото, сега вече го няма и Литекс. Имаме А група с 9 отбора, четири мача на кръг и не се знае какъв ще е принципът за изпадане.
Три-четири отбора изглеждат в кондиция, но случилото се с Литекс може да се превърне и във верижна реакция. Точно това фатално "ако всеки си извади отбора, какво ще стане тогава" може да стане заразителен пример за избавяне от мъките. Влизаш на терена, вадиш отбора, те пък те вадят от групата и няма повече харчове и мъки. И отиваш в Б или В група като герой и мъченик, където всичко е в десетки пъти по-евтино. Какви са облагите от това да си в А група? Дават ти милиони от телевизионни права, влизаш в групи на Шампионската лига или Лига Европа, продаваш звездите си за баснословни суми?! Мачовете ти се посещават от средно по 30 хиляди на мач?! Това ли загуби Литекс с изваждането от А група, или просто излезе от "изгорелия цирк" с гръм и трясък. След като ни казаха "забравете този случай", от чисто човешка гледна точка да не забравяме, че случилото се касае съдбата на десетки млади българчета, които мечтаеха да станат големи футболисти. И точно Литекс ги изкачваше нагоре по стълбата. Сега тази стълба я няма!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
