Пътят на Кобрата. Звучи като сюжет за екшън. И ще дочака развръзката си днес в Хамбург. Българската Кобра, тоест Кубрат Пулев, на 33 г., от София, излиза в сблъсък за короната на световен шампион в кралската категория на профи-бокса „свръхтежка", срещу нейния носител. А той е Владимир Кличко, на 38 г., украинец, роден в Семипалатинск, Казахстан, смятащ Германия за своя втора родина, но живеещ в Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ.
До върха в кариерата си в зала „О2" тази вечер Кубрат стигна без кислород... Тръгна от една панелка в столичния комплекс „Младост" - във вход „Г" на блок №225. Там покойният му баща Венко отглежда сам петте си деца, оставен от жестоката съдба преждевременно без съпруга. Наред до сестрите Ани, Виктория и Боряна растат и синовете Кубрат и Тервел. Бай Венко, както с любов и почитание го наричат няколко поколения, е заклет почитател на историята и кръщава наследниците си на български ханове.
За да може малките да тръгнат по неговия път, той им слага боксови ръкавици още като двегодишни (Тервел е 2 лета по-малък). Прави им ринг в мазето на панелката, монтира круша и домъква най-различни уреди.
Венко води синовете си по различни зали и софийски клубове, но не остава доволен никъде. Кубрат дори минава през Левски, където го тренира Любо Петров. После обаче се отдава напълно на ЦСКА.
Интересното е, че Венко Пулев пише специално писмо до федерацията. В него той „моли синовете му да бъдат поети от такива треньори, които да ги тренират правилно” .
„Писмото завършваше с думите „Съзнавам, че след тези думи може никога повече да не бъда допуснат в боксова зала". И аз пратих Кубрат при Боби Абаджиев в ЦСКА -спомня си за „Меридиан Уикенд" дългогодишният генерален секретар на боксовата ни федерация Андрей Дойчев. Той споделя още, че Кубрат е бил доста палав, но в същото време - голям мъжкар.
„Баща му бе силов боксьор -почти нямаше техника. Но бе съумял да научи синовете си на всички основни похвати в бокса. Когато взе един от медалите си, Кубрат ми призна през сълзи на очи: „Татко щеше много да се радва, ако беше жив"..., продължава Дойчев, който разкрива и един интригуващ факт. - Ние, във федерацията, още тогава вярвахме, че той ще спечели отличие от голямо първенство. Затова
бяхме решили да му даваме нерегламентирана заплата
от 400 лева. Под масата, така да се каже. Имахме си във федерацията собствен фонд и с него възнаграждавахме усилията на Кубрат. У нас Кубрат взе „Странджата", но навън все му се падаха или кубинци, или олимпийски и световни шампиони. С брат му Тервел живееха по това време вече сами, на квартира, и си перяха собственоръчно гащите и чорапите. И така стана бронзов медалист в Китай - на световното първенство през 2005-а. Тогава започнахме да го водим на „законна заплата".
С шампионата на планетата в Мианян е свързана и една от любопитните случки в аматьорската кариера на Кубрат. „Спомням си, че един ден пред хотела ни чакаше автобусът да ни заведе до залата - казва Дойчев. - Шофьорът обаче бе мръднал нанякъде. Изведнъж Кобрата седна зад волана. Натисна съединителят и рейсът полетя - отиде един метър напред. Викам му: „Кубрате, какви ги вършиш!? Ако някой беше минал отпред и го беше сгазил, нашето чудо щеше да е като ничие.
Две години по-рано на световното в Банкок, Тайланд, пък
Кубрат си забравил паспорта в самолета
Делегацията ни била задържана на летището и им било казано, че няма да мръднат оттам, докато авиомашината не се върне от следващия си рейс на другия ден. Добре, че се намесили от българското ни посолство и изкарали пасаван - временен документ за престой.
Още по това време - преди десетина години, Кобрата бил харесан от германците за профикариера. Андрей Дойчев лично го водил няколко пъти подред на турнира в Хале. Ото Рамин, сегашният треньор на Пулев в „Зауерланд", е бивш национален състезател и треньор на ГДР и се познава със старите ни деятели. Именно той е забелязал Кобрата в Хале.
„За нас е голяма, изключителна радост да го видим срещу Кличко. Кубрат е добро момче и е много ларж, черпил е много пъти съотборници и треньори. Но в Хамбург ще е много, много трудно - Владимир е изключително животно и е адски хитър", завършва Дойчев.
Първият треньор на Пулев в националния отбор Георги Ю н а к о в : „Много тренираше , много се раздаваше. А Господ му е дал талант –
тежка категория в краката
Това е изумително. Мохамед Али например - най-великият, ако нямаше крака, щяха да го смилат на ринга", казва Юнаков.
И така, бавно и полека, методично, Кобрата качва върха. 2008-а е неговата година, която илюстрира двете му крайности. На олимпиадата в Пекин той губи още в първия си бой от колумбиеца Оскар Ривас с 5:11 и напуска бесен ринга като отказва да поздрави когото и да е. В есента на същата година обаче стъпва най-после на най-високото стъпало на аматьорския ринг -печели евротитлата на първенството в Ливърпул. След това най-накрая подписва и договор за професионалист с една от най-влиятелните компании - „Зауерланд".
А днес не просто да спечели 1,4 млн. долара - неговия пай от заложената в боя с Кличко сума, които са милиони пъти повече от онези „нерегламентирани" 400 лева. Най-вече ще бъде пример за децата, като онези петдесетина ;от неговото спортно училище „Генерал : Владимир Стойчев", които вчера дойдоха при камиона посланик с 20-метров трибагреник и написаха пожелание да свали Кличко със знаменития удар „Занданка". Лявото кроше носи името на един от първите му треньори Тодор Занданов - символ на клуба „Капитан Петко Войвода". А ние чакаме Войводата да изреве с цяло гърло в Хамбург!...
„Меридиан мач”