Сбогом, Михайлович, привет, Броки, а кризата пак е тук

Край на големите очаквания към Си­ниша Михайлович като треньор. Прис­тигнал през лятото, натоварен с надеждите да се превърне в спасител на „росонерите", след като успя да из­веде до по-високо ниво Сампдория, сега той бе изхвърлен през вратата със свити знаме­на и с цялата вина върху ра­менете. Хрониката показва, че във вторник сутринта адми­нистративният делегат на Ми­лан Адриано Галиани е имал среща със сръбския треньор, за да му потвърди това, което всичко повтарят от известно време: прекратяваме взаимо­отношенията, благодарности за свършената работа и пожелания за бъдещето. Последва официално­то съобщение от клу­ба, че ръководството на отбора е поверено на треньора от Примавера Кристиян Броки за оставащите 6 мача от пър­венството и финала за Купата на Италия срещу Ювентус. А дали Бро­ки ще остане? Той е призован без предупреждение да се качи във вла­ка в движение и дори да го кара, въпреки че е в задънен коловоз. В случай на шест загуби никой не мо­же да го обяви за некадърник, но дори и при 6 победи едва ли ще сме сигурни, че сме намерили новия Пеп Гуардиола.

Балансът на Михайлович в пос­ледните срещи без съмнение е лош: 5 последователни мача без нито ед­на победа и две поредни загуби - от Аталанта и Ювентус. Въпреки това уволненият Михайлович е същият, който в началото на годината, когато братовчедите от Интер се прощаваха с първото място, бе хвален в клу­ба и сочен като човекът, който ще изведе Милан до третото място и до мечтаната Шампионска лига.

В действителност винаги плаща треньорът, а вината почти никога не е негова: на терена играят футбо­листите. А в Милан играчите не ги доведе Михайлович, дадоха му да работи с тях. И ръководството не из­пълни желанието му - да бъдат оси­гурени двама футболисти - халф, който да въведе ред в средата, и за­щитник, който може да изнася топ­ката.

Актуалното класиране на Милан отразява реалната му форма: Ювен­тус, Наполи и Рома като качество са от друга планета, а Интер, дори и в криза, определено е по-добър. Един­ственият равностоен отбор е Фиорентина, който успя да пропадне в последните кръгове до нивото на „червено-черните".

Да повторим: шест победи или за­губи няма да ни кажат нищо сигурно за Броки. Това е същата история, която сме гледали в миналото. Пом­ним, че емоцията повече от разума участва в назначението на Пипо Индзаги и в тъжното му уволнение заради липсата на резултати. А Зеедорф? Помним го и него...

Ариго Саки, с когото Милан опре­делено печелеше, често използва едно сравнение, за да обясни как се ражда печеливш отбор. „На първо място е горивото или играта, защото ако аз стартирам с Фиат 500 с пълен резервоар, а ти с Ферари, но без бензин, ще спечеля без съмнение аз, въпреки по-малката кола. След това идва моторът или играчите, защото ако и двете коли са заредени догоре, печели Ферарито заради добрия двигател. Чак накрая е пилотът или треньорът. Но без гориво и добър мотор, въобще няма смисъл да започваш състезанието".

С Михайлович Милан взе пилот, който бе повече от добър спopeд всички критици. Но забравиха де сложат мотор и да заредят гориво. Дали вината е само негова?

Матиа Лози, Il Sole 24 Ore