България вече има своя нов герой и победител в престижната класация “Спортист на годината”. Блясък и слава ще обграждат спечелилия в следващите седмици и месеци, а ако има повечко късмет и в близките няколко години. Но постепенно и той може да бъде забравен, както често се е случва с някои предишни призьори.
Един от тях е виртуозът на боксовия ринг Серафим Тодоров. Колко ли хора си спомнят за трикратния световен шампион, който има и също толкова европейски титли в кат. 57 кг? Победителят в анкетата “Спортист на годината” за 1991 и 1993 година подлудяваше всички с харизма и талант. През 1993 година изпревари в класацията не кой да е, а героя на цялата нация тогава, екзекутора на Франция Емил Костадинов. Тогава всички обаче говореха за Сарафа.
- Никой не оставаше безучастен към него. Веднъж с такава елегантност прати съперника си във въжетата, че дори съдията на мача не успя да сдържи усмивката си от грациозността на ударите му – споделя треньорът Георги Стоименов-Терсенето, с когото Серафим постигна най-големите си успехи.
Съдбата му обаче е като на най-големите в този спорт. Надарен с уникални способности, той записва славни победи и черпи от живота с пълни шепи. Само за да стигне до дъното и да се чуди как да събере пари за хляб.
- Душа-човек. Той черпеше всички. Приятели, роднини, цяла Пещера чакаше Серафим да се прибере и да празнува за негова сметка. Жал ми е, че изхарчи почти всичките си пари – с тъга в гласа разказва Терсенето.
Двамата започват да работят заедно, когато на 17-годишна възраст Тодоров се маха от Левски и преминава в ЦСКА. Наследил своя талант от вуйчо си, който носи същото име, Серафим е обичан където и да отиде. Във Финландия по време на негови мачове всички в публиката тропат с крак в еднакъв ритъм от възторг към българина. В Германия по време на клубни мачове залата се пълни, за да видят уменията на Виртуоза, както го нарича Терсенето.
- Той владееше защитата и контраатаката до съвършенство. Уж другият да го удари, но юмрукът му минаваше на косъм от брадичката и после Сарафа контраатакуваше безмилостно.
С майсторските си изпълнения Тодоров прибавя към вече споменатите успехи и сребро от олимпиадата в Атланта през 1996 година. Тогава в полуфиналите побеждава Флойд Мейуедър, който и до момента все още няма загуба на професионалния ринг.
- Концентриран и нищо не го интересува. Такъв беше Сарафа в тренировъчната зала и затова постигна тези успехи. Много пъти аз съм заставал до него да му давам напътствия.
Той ми вика: Бате Гошо, дръпни се, че ми пречиш. Аз искам да му кажа да изпълни някое упражнение и той ми вика: “Ясно, ще го изпълня, дръпни се сега.” Е такъв беше.
Само че едно от най-големите предизвикателства е да накараш Серафим Тодоров да влезе в залата. В разцвета на силите си той обича да се показва, да е център на внимание, да е заобиколен от красиви жени и да се възползва от неограничените възможности за вършене на лудории.
- Както Фреди Роуч, треньорът по бокс, казваше за Майк Тайсън: “Всичко успях да направя за него, само дето не успях да го отделя от средата.” При мен беше същото. Много се влияеше от приятелите си. Моята кола по едно време сама завиваше към Пещера. Отивах да го прибирам. Казвах му: “Айде бе, моето момче.” Качвах го в колата и го водех у нас. Къпех го, стягах багажа и тръгвахме за Германия да се боксира в клубни мачове.
Докато печели слава за България, Тодоров няколко пъти получава предложения да се боксира за други страни или да се прехвърли при професионалистите. Неговото родолюбие обаче го спира да приеме офертите за милиони долари. След олимпиадата в Атланта обаче нещата се променят. Тогава Сарафа обвинява дългогодишния президент на Европейската федерация по бокс за аматьори Емил Жечев, че отново, както и през 1992-а в Барселона, е настроил съдиите срещу него и затова губи битката за златото. Чувствайки се предаден, Тодоров заминава за Турция с намерението да смени гражданството и да се състезава под флага на нашата съседка. От федерацията обаче намират начин да го спрат и той остава у нас. С високо чувство на гордост, но тънейки в нищета.
Без работа и с олимпийската си пенсия около 800 лева. Отвратен от всички, които толкова много години са живели на негов гръб, той остава сам. Напуска Пещера без нито една стотинка и сега има апартаментче в Пазарджик. Поработва по нещо от време на време. Помагал е в търговийката на бащата на съпругата му. Бил е нает за малко в завода на свой приятел. След това си търси късмета в Испания, а после и в Португалия.
Шофьор е на камионче на познати, които превозват желязо
Но после се връща и пак се чуди какво да прави.
А миналото какви възможности му е предлагало! В мутренските времена е можел да “управлява” Пловдивска област и да бъде човек на хората от подземния свят. Американците пък са го изкушавали да подпише професионален договор с тях, предоставяйки му празен чек, в който той сам да напише каквато иска сума. В Турция са му гарантирали един милион долара при световна титла... И въпреки пропуснатите възможности Сарафа никога не се е оплаквал и винаги е казвал, че е щастлив от начина, по който се е стекъл животът му.
От скоро великият боксьор има и нова радост. Той вече е дядо, след като 19-годишната му дъщеря роди в Португалия, където се омъжи.
Може вече никой да не му обръща внимание, може да няма парите и славата, които му се полагаха, но Сарафа със сигурност живее с усмивка. Просто защото е такъв човек.
Петьо Борисов, 7 дни спорт
