1. Novsport
  2. Коментар
  3. Загало и Бекенбауер! Краят на две епохи

Загало и Бекенбауер! Краят на две епохи

Футболът загуби две от най-великите си личности

Загало и Бекенбауер! Краят на две епохи

В първите дни на годината световният футбол загуби две легенди. Двама от тримата, които са печелили Световната купа и като футболист, и като треньор - Марио Загало и Франц Бекенбауер си тръгнаха от този свят един след друг.

Загало почина на 92 г. в петък. Той е единственият човек, който е печелил световната титла четири пъти - два пъти като играч с екипа на Бразилия (1958, 1962), веднъж като старши треньор (1970) и веднъж като помощник-треньор (1994). Загало беше начело на "Селесао" на общо три Мондиала - 1970, 1974 и 1998 година.

Германската футболна легенда Франц Бекенбауер, който е смятан за един от най-великите играчи в историята на спорта, почина на 78-годишна възраст само четири дни след Загало. Бекенбауер беше капитан на тима на Западна Германия през 1974 г., който е носител на Световната купа. Той повтори постижението като треньор през 1990 г.

Само още един човек е правил това постижение – Дидие Дешан – като футболист с Франция през 1998 г. и като треньор на родината си 20 г. по-късно – през 2018 г.

КРЪСТНИКА

Бразилия е най-успешната нация на световни първенства с пет титли, а Загало е една от най-ключовите фигури в тази история.

Пътят му към футбола е белязан като тийнейджър. Той е един от близо 200 000 на стадион „Маракана”, които видяха домакините Бразилия да побеждават Уругвай във финалния мач на световното първенство през 1950 г.

"Този ден никога не е излизал от ума ми”, споделял е Загало приживе.

Той дебютира за Бразилия на 26 години малко преди турнира за Световната купа през 1958 г. Превръща се обаче в основна фигура за отбора. Загало беше последният оцелял член на именно този отбор, играл на финала, спечелен над Швеция с 5:2.

След като Пеле е контузен в ранните етапи на световното първенство през 1962 г., Загало отново изиграва решаваща роля. Той се върна да помага в защита във времена, в които нападател да прави това, беше необичайно. И Бразилия победи Чехословакия на финала.

Загало, който игра за  Фламенго и Ботафого, окачи бутонките през 1965 г., след като е спечелил 33 мача за страната си.

Той започва мениджърската си кариера в Ботафого, преди да замени Жоао Салданя като селекционер на Бразилия на 38 години - малко преди световното първенство през 1970 г. в Мексико. Тактически проницателният Загало, наричан „Професорът“ и „Старият вълк“, събра отбор, изпълнен с атакуващия талант на Пеле, Жаирзиньо, Жерсон, Тостао и Ривелино, и ги направи неустоими. Бразилия спечели всичките си шест мача и победи Италия с 4-1 на финала.

Загало остава треньор на Бразилия за световното първенство през 1974 г. в Западна Германия, където те завършват четвърти.

Впоследствие той ръководи бразилски клубове и национални отбори, включително Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, помагайки на последните да се класират за първото им световно първенство през 1990 г. Загало се завърне като координатор в треньорския състав на Парейра преди световното първенство през 1994 г. Бразилия тогава спечели четвъртата си титла и първа от 1970 г. насам, след като победи Италия с дузпи на финала в САЩ.

Фенове, играчи и треньори в Бразилия отдадоха почит на футболната легенда.

"Дължа кариерата си в националния отбор на него. Наскоро исках да го посетя, той не беше в добра форма. После ми се обади да си поговорим. Загубих баща", каза бившият играч Зиньо.

Президентът на ФИФА Джани Инфантино каза, че "влиянието на Загало върху футбола и в частност бразилския футбол е изключително".

„Във времена на нужда Бразилия гледаше на „Професора“ като на успокояващо присъствие, насочваща ръка и като на тактически гений, добави Инфантино. -Той ще бъде запомнен като кръстника на бразилския футбол и присъствието му много ще липсва на всички в играта, но особено тук във ФИФА.”

КАЙЗЕР ФРАНЦ

Към богатата визитка на Бекенбауер се числят редица постижения на футболния терен, но и не малко скандали.

Кайзер Франц беше единственият футболист, играл на позицията защитник, който два пъти е носител на Златната топка (1972 г. и 1976 г.). В допълнение към спечелването на световното първенство през 1974 г., той завършва като вицешампион със Западна Германия през 1966 г. и също така вдига трофея от Европейското първенство през 1972 г. по време на международната си кариера. Има 103 спечелени мача с националната фланелка.

С уменията си на терена е легенда и на клубно ниво с Байерн Мюнхен - печели три последователни Европейски купи от 1974 до 1976 г., както и Купа на носителите на национални купи. Тези успехи той записва като капитан на Байерн. С тима има и четири титли в Бундеслигата между 1969 и 1974 г. След европейската слава Бекенбауер преминава в САЩ, където с Ню Йорк Космос триумфира три пъти на Северноамериканската футболна лига. Преди да завърши  кариерата си в нюйоркския тим, той има още един престой в Бундеслигата - в  Хамбург, като отново е шампион.

Като един от най-емблематичните и влиятелни футболисти на всички времена, той бе включен в Световния отбор на XX век през 1998 г., Дрийм отбора на Световната купа на ФИФА през 2002 г. и Дрийм отбора на Златната топка през 2020 г.

Той се счита за човека, променил представите за позицията “либеро” или футболния чистач, който има ключова  роля в изнасянето на топката и започването на атака. В ролята си на съвременния метач Бекенбауер циментира мястото си на футболна икона – с елегантност и господство в позицията си, която беше далеч преди времето му.

След като кариерата му на играч приключи, той беше назначен за мениджър на отбора на Западна Германия през 1984 г. И го изведе до финала на световното първенство през 1986 г., губейки от Аржентина с Диего Марадона. След четири години Бекенбауер заведе играчите си до титлата. След това той добави още купи като директор с Марсилия и Байерн.

СКАНДАЛИТЕ

Въпреки това, извън терена, Бекенбауер не беше без своите противоречия. Той ръководи успешната кандидатура на Германия за домакинство на световното първенство през 2006 г. и председателства организационния комитет. Но през 2016 г. беше обявено, че е разследван за измама и пране на пари във връзка с кандидатурата. Разследването беше прекратено без присъда през 2020 г., тъй като давността беше изтекла.

През 2014 г. той получи забрана от комисията по етика на ФИФА от всякаква свързана с футбола дейност за 90 дни заради предполагаемия отказ да сътрудничи при разследване за корупция около присъждането на световното първенство през 2018 г. на Русия и турнира през 2022 г. на Катар. Той протестира срещу забраната и тя беше вдигната, когато се съгласи да участва в разследването. В крайна сметка беше глобен със 7 000 швейцарски франка и предупреден от комисията по етика, тъй като първоначално не е оказал съдействие.

През 1987 г. Бекенбауер беше глобен от швейцарските власти за укриване на данъци докато живееше в Швейцария между 1977 г. и 1980 г. През октомври 2019 г. беше замесен в скандала Black Mirror. Тогава беше публикувана имейл кореспонденцията на руския депутат Сергей Капков, в която се посочва че Бекенбауер и неговият съветник Федор Радман са получили 3 милиона евро за гласове в полза на Русия като домакин на Световната купа през 2018 г. и допълнителни 1,5 милиона евро, след като турнирът беше присъден на Русия.

Въпреки че тези различни обвинения опетниха неговото име като администратор, влиянието му върху спорта като играч и треньор остава огромно. Затова футболният свят скърби за загубата на легендата.

БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА

Франц Бекенбауер имаше силна връзка с България. Основна причина за това беше вицепрезидентът на Българския футболен съюз Михаил Касабов – негов близък приятел. Кайзера е носител и званието „доктор хонорис кауза“ на Национална спортна академия „Васил Левски“.

Лотар Матеус, който беше капитан в тима на Бекенбауер през 1990 г., бивш селекционер на България и негов близък приятел сподели мъката си пред вестник Bild: „Шокът е голям, въпреки че знаех, че Франц не се чувства добре. Смъртта му е загуба за футбола и за Германия като цяло. Той беше един от най-великите като играч и треньор, но и извън терена. Франц беше изключителна личност – не само във футбола – и се радваше на световно признание. Всеки, който го е познавал, знае какъв велик и щедър човек беше Франц. Един добър приятел ни напусна. Ще ми липсва – ще ни липсва на всички.”

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача