1. Novsport
  2. Коментар
  3. Закъснял с 15 години

Закъснял с 15 години

Стойчо Стоев заслужава своя голям пробив заради всички години на упорит труд и мъжки характер

Закъснял с 15 години
Едно от най-хубавите неща в успехите на Лудогорец е, че нещо, което трябваше да се случи много отдав­на, стана факт. Със закъсне­ние от 15 години, но вече факт. Стойчо Стоев постиг­на три знаменити победи в Европа и го очакват още 8 ма­ча. Най-накрая той отиде там, където му е мястото. Не на стадиона на мира в Перник, не в Монтана или Своге, а в Европа. При големия футбол. Предстои му най-сладката част от пътешест­вието. Мачове на големи ста­диони, сблъсъци с истинския футбол, ще се поздравява с треньори на неговото ниво. Просто нямаше да бъде спра­ведливо това да не се случи. Стойчо е от хората, които са заслужили успехите си по всички възможни начини. С талант, с честност, с рабо­та, дори и със смирение пред волята на съдбата.

Малцина вероятно вече помнят, че Стойчо Стоев бе прекрасен футболист, от онези, които не се реализи­рат напълно поради субек­тивни причини. В тази небла­говидна посока се бе запътила и кариерата му на треньор. Но ето, че има мигове и ситу­ации, които изчистват смет­ката и възмездяват за стар период. В Белград, в последна­та минута на мача с Партизан, всичко, за което Съдбата така се стискаше досега, му бе дадено. Тя, Голямата и Не­досегаемата, подминаваше Стоев през всичките тези го­дини. Странна е тази исто­рия със Стоев и Лудогорец!

Преди година Лудогорец бе по-добър отбор, направи ве­ликолепен мач в Загреб и от­падна по възможно най-неща­стния начин. В Белград игра­та съвсем не бе на същото ни­во, но пък се стигна до три­умф. Най-лесно е да се влезе в хипотезата, че Стоев прос­то е обрал дивидентите на Петев. Каква заслуга може да има Стоев, при положение че всичко в Разград е направено от Петев. Е, заслугата му е, че съдбата избра него, а отхвърли Петев. И сигурно има защо!

20 години Стойчо се разминава с големите не­ща във футбола. А когато приключи със състезателна­та си кариера през 1992 годи­на, изглеждаше неизбежно развитието му като успешен треньор. Стойчо Стоев бе не само добър футболист, той бе сред малкото с инте­лект. Вместо в предимство това се превърна в недос­татък. Някак не успя да се пребори срещу нравите на футболната джунгла. Не успя да се промотира, не намери силен ментор и закрилник, който да го лансира напред. През годините той караше колата на своята кариера в бавното платно, а другите го задминаваха неумолимо. Макар и по-малко талантли­ви, но по-пробивни, по-нахал­ни и по-адаптивни към среда­та в българския футбол. Не че не е имал своите щастли­ви мигове. Дори преди някол­ко месеца отново след три дни престой направи равен на „Герена" с Монтана. Но и това си остана само фойер­верк. Сетиха се за него за ден-два и после отново го забравиха. Така и си остана периферен треньор, някъде в ТОП 50, но далеч от актуалните имена, за които се го­вори и пише всеки ден. И ето, че нещата се случиха по един магичен начин за броени дни. Този, който внуши на Ки­рил Домусчиев идеята за Стоев, е титан на мисълта. Или просто късметлия, кой­то е предвидил хода на съд­бата.

Не подлежи на обструкция твърдението, че футболът генерално е справедлива иг­ра, която е изпъстрена с много несправедливости. Ка­то това, което стана в Заг­реб преди година, или това, което се случи в Братислава преди дни. Уникално силна обаче е амалгамата от от­бор, чиито играчи са плакали в не един и два мача от без­силие, и треньор, който с го­дини се е разминавал с исти­нската си същност. И когато това съчетание се получи, неминуемо се стига до чуде­са.
В Белград гледахме точно едно такова чудо. Типично българско чудо - слабо предс­тавяне, на моменти почти отчайващо и накрая невероя­тен хепиенд. Мачът се забра­вя, резултатът остава. И ве­роятно на Стойчо Стоев някъде след 89-ата минута на двубоя му е минало през гла­вата, че е получил отплата­та за всички неблагополучия през последните 20 години. И без съмнение е бил най-щастливият човек на плане­тата. Макар че в типичния си скромен и сдържан стил той по нищо не показа своя­та вътрешна еуфория. Заго­вори за мача, за играта, за ус­пеха, нищо лично за години­те търпение, които му струваше този единствен миг. На един велик стадион, пред една велика публика, срещу един футболен колос Стойчо Стоев доживя до своя голям миг във футбола. Заслужен и прекрасен.

Но това вече е минало. Съдбата се разплати щедро, сметката е уредена. От второразреден треньор на боре­щи се за изпадане отбори Стойчо Стоев нахълта през парадния вход при най-успелите. До вчера бе някъде в края на ТОП 50, а сега е сред челни­ците. Има една вярна приказ­ка, че по-лесно е да се стигне до върха, по-трудно е да се удържи. На Стоев определено му бе максимално трудно да стигне до върха, но дваж по-трудно ще му бъде да удържи и да надгради. Защото какъв е резонният сценарий? Отпа­дане в следващия кръг за Шам­пионска лига. Шест мача в гру­пите на Лига Европа във вари­анта 5 загуби и един равен. И през зимата сладостният сън ще е приключил. И тогава всички вкупом ще зая­вят, че не Стоев е направил нещо, а са­мо се е възползвал от  ситуа­цията. Поел готов отбор, доб­ре селектиран и на­учен да играе фут­бол, и е постигнал това, което всеки би постигнал. Това ще се случи неиз­бежно, ако Стоев не сложи своя от­печатък върху Лу­догорец в дългос­рочен план.

Големият въп­рос е дали Стоев ще остави Лудого­рец на инерцията, или ще му даде нов тласък. Ако инерция­та ще е движещата сила на процесите в Разград, то в много скоро време ще видим разпад. Индикации за подобен процес наблю­давахме в дълги периоди от мача с Партизан в Белград, когато от ти­пичния стил на зелените нямаше и помен. Дори няма да е пресилено да се каже че победата бе постигната с до болка познатия „опълче­нски" стил с неизбежните ге­рои, този път в лицето на вратаря Стоянов и защитни­ка Мантила, които с "тела, дьрве и какво ли още не", прег­раждаха пътя към вратата.

В последните две седмици Стоев доказа, че е подходящи­ят човек за определени мачо­ве. В следващите няколко ме­сеца той ще трябва да доказ­ва, че е точният човек, който ще изпрати проекта на Лудо­горец в ново, по-високо изме­рение. След 15 години горест­но чакане той няма право да пропуска тази възможност. Настъпил е моментът, в кой­то трябва да покаже на как­во е способен в дългосрочен план. 

Жаклин Михайлов, Тема Спорт
Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача