С името на Георги Бахчеванов се свързват не една и две шампионски титли, донесли спортна слава на Бургас. При това не само в леката атлетика, а в спортове като бокс, борба, тенис, спортна гимнастика, плуване, и то в различни точки на страната. Защото, освен изтъкнат треньор по лека атлетика, Бахчеванов прилага уникална методика за физическа подготовка на състезатели, чиито автор е брат му Димитър Бахчеванов.
„Тя, колкото уникална, е и универсална, защото може да се ползва от всички видове спорт. Така, през годините съм писал планове за тренировка на Националния отбор по плуване, на Нешка Робева по художествена гимнастика, на Националния отбор по бокс, по борба“, обяснява Георги Бахчеванов. А не е тайна, че постиженията в годините назад за тези дисциплини остават написани със златни букви в спортната история на България. Достатъчно е да споменем имената на спортни величия като Стефка Костадинова /висок скок/, Христо Марков /атлетика/, Георги Костадинов /бокс/, Любен Любенов /кану/, Стоян Делчев /спортна гимнастика/. В подготовката на всеки един от тях е използвана методиката на констрастния метод. Затова и не е никак случайно, че единната система за подготовка на състезателите предизвиква интереса на чужди треньори и академични деятели. След излизането на книгата „Констрастен метод на спортната тренировка“ братята Георги и Димитър Бахчеванови получават обаждания от десетки страни, канят ги да я представят в редица чужди университети. Ограниченията по онова време обаче слагат спирачка на пътуванията зад граница на иноваторите.
С днешна дата по-големият брат Димитър е покойник, а малкият Георги на 25 юни навършва 70 години. Отново като треньор – дейност, която е вършил почти без прекъсване през целия си съзнателен живот.
А той се оказва не лек, защото е белязан от щампата от времето на комунизма „враг на народа“. За такъв е определян баща му, което неминуемо се пренася и върху децата. „Не ме приеха в детска градина. После като ученик ме изпратиха в поправителен дом - колония в Обзор, където учех 4 години. След това нямах право да се върна в Бургас и така завърших гимназията в Карнобат. След това нямах право да кандидатствам във ВИФ, не ми даваха формуляр, за да ми приемат документите“, връща се назад във времето Бахчеванов.
Първият спорт, с който се захваща още от ученическите си години, е бокс. Стига до окръжен шампион от турнир в Обзор. Докато учи в Карнобат обаче му се налага да покрие норматив за 400 метра бягане, който за учудване на лекоатлетите взима за 63 секунди. Така бокса е изместен от новата му любов леката атлетика. В 10-и клас става вицешампион старша възраст на 400 метра с препятствия.
След като завършва гимназия, пътят му го отвежда в Пловдив. Там тренира лека атлетика в „Локомотив“, а в другото време приема заявки за баклавички и торти в сладкарска кооперация. Успехите на спортния терен му осигуряват място в Националния отбор по лека атлетика за мъже. От този период са и тренировките на деца по селата, които прави като нередовен треньор. „Това са ми и първите стъпки в тази сфера – бях на 21 години, още помня първото село – Марково“, разказва Бахчеванов.
През 1975 г. се връща в Бургас, където става треньор на Детско-юношеската школа в града. За кратко е треньор и в „Черноморец“, но по футбол. Точно по негово време се поставя републикански рекорд с покриването на „Теста на Купър“. „От 5-6 души обикновено, нормативите за бързина успяха да покрият всичките 25 състезатели на отбора“, спомня си треньорът.
В тези години на стадиона среща сегашния си приятел Георги Базотев. „Сега той е собственик на голяма фармацевтична фирма, но през 70-те години беше шампион на България на 60 метра. Дори, си спомням, че се разрази скандал как така титлата е взета от момче, което дори не учи в спортно училище“, подчертава Бахчеванов, чието приятелство и партньорство с Базотев продължава и сега.
Георги Бахчеванов прави фурор с няколко състезатели, които започва да тренира самостоятелно, след като за известно време им е бил учител в Спортното училище в Бургас. Станимир Колев поставя 12 републикански рекорда в рамките на 1 година, което също е своеобразен рекорд, а Галя Трайчева става държавен шампион на многобой с 6000 точки актив – при сегашни обикновено около 3 600.
Така бургаският треньор влиза в големия спорт. Годината е 1981, когато е изтеглен в София и става старши треньор на Националния отбор по многобой за юноши и девойки. Това е и годината, когато състезателката му Галя Трайчева взема фамалията му и става Бахчеванова. Сред най-големите й успехи е 3-ото място на Европейското първенство през 1983 г. „ После се роди дъщеря ни, която, за зло или добро, не се занимава със спорт. Тя е юрист-консулт. Съпругата ми понастоящем е учител в Немската гимназия“, разказва спортистът.
Най му тежи, че ограниченията на тогавашния режим не му позволяват да приложи методиката си и в чужбина. „Имахме много обаждания – от треньори, от университети след книгата за контрастния метод на подготовка, но не можех никъде да пътувам“, спомня си Бахчеванов. Той е категоричен, че контрастния метод на базата на амплитуди като високо-ниско, леко-тежко, бързо-бавно е приложим за всички видове спорт, съобразно индивидуалните качества на състезателите.
След като се връща в Бургас, Бахчеванов основава собствен спортен клуб „Галя Бахчеванова – Морска фауна“. От този период е един от най-големите успехи в треньорската му кариера. Светла Пищикова поставя световен рекорд в многобоя за девойки с 6682 точки през 1992 г. Същата година става 5-а на Олимпийските игри в Барселона.
Най-новият период от живота му е неразривно свързан с момчетата и момичетата от бургаския клуб по лека атлетика „Вая 94“. „След като известно време се бях отказал от активния спорт, подготвях само себе си, дойде поканата от президента на клуб „Вая 94“ г-н Желязков да тренирам децата и това правя през последните 4 години“, казва неуморният треньор. Макар, че вече гони 70-те и е доста трудно – клубът няма средства за тренировки и пътувания, Бахчеванов намира възможности не само клубът да изплува, но и да донесе доста титли на Бургас. Подкрепа среща от старият приятел Георги Базотев, койтоосигурява на състезателите лекарства и средства за тренировки и състезания. Успехите не закъсняват - Садетин Исмаил е двукратен национален шампион в тласкане на гюле при юноши младша възраст, Емилия Върбанова - вицешампион на 100 метра гладко бягане, Нелина Стоева става 4-та в същата дисциплина, Мартин Христов се класира 6-и на 400 метра с препятствия, Веселин Радилов е 5-и на тласкане на гюле.
„Освен спорта и семейството, в живота ми много важно място заемат приятелите. Повечето ми приятелства са оцелели през времето и са живи и досега“, споделя Бахчеванов. Такова приятелство вече 4 десетилетия го свързва с лекоатлета Петър Петров, чиято титла "най-бързия българин" е валидна и досега – рекордът му от 10.13 секунди на 100 метра не е подобрен повече от 20 години. За Бахчеванов той си спомня: „Срещнах го на един лагер в София, мисля, че беше 1980 г. Той беше треньор, аз състезател. Започнахме да играем шах, допаднахме си и станахме близки. После му идвах на гости в Бургас, много ми е помагал, аз също. Петров допълва, че покрай различни състезания обичат да залагат кой ще победи. „Резултатът е променлив, но да кажем, че аз имам по-правилна преценка, а Георги - повече късмет“, шегува се рекордьорът.
В професионален план следващото предизвикателство пред Георги Бахчеванов е Националния шампионат по лека атлетика старша възраст в столицата, който е навръх бележитата му годишнина.
Поздравителният адрес от неговите колеги изтеглете от тук!
