През януари 2008 година на проби в ЦСКА пристигна бразилският халф Ебертон Джилио - Том. Той обаче не успя да впечатли тогавашния старши треньор на червените Стойчо Младенов и избра да продължи кариерата си в друг роден отбор - Локомотив Пловдив. Впоследствие в България игра още за Берое, Миньор Перник и Локо София, където това лято се завърна и започна трети период след кратък престой в бразилския Бататаис. Том има над 200 мача у нас, като през 2015-а спечели бронзовите медали със столичните железничари, а през май 2018-а загуби бараж за елита от Витоша Бистрица след дузпи. За това, амбициите с червено-черните и футбола у нас той отговори на въпросите на "Тема спорт".
- Том, как се чувстваш отново в Локомотив София?
- Супер, за мен Локомотив е като втори дом. Това ще ми е трети период в отбора. Надявам се този сезон да е силен за нас и да влезем в елита. Време ни е вече. Пет години без мачове на най-високо ниво за Локомотив са много. Усещам го и по феновете.
- Беше част от последния силен тим, завършил на трето място в шампионата през 2015 година, какво се обърка в Локомотив?
- Не знам. Болно ми е, защото тогава имахме много силен отбор и спечелихме бронзовите медали. Даже бяхме с равен брой точки с втория Берое, но заради преките мачове отстъпихме. Спомням си сякаш беше вчера, а минаха четири години.
- Как се реши да се върнеш в Локомотив, кое те накара?
- За последно бях в отбор от трета дивизия на Бразилия, близо до моя роден град. Тимът се казва Бататаис. Знаете, че там първенствата са малко по-сложни. Този отбор конкретно играе само в щатското първенство на Сао Пауло. Договорът ми бе до края на май. Тогава ми се обади собственикът Иван Василев и ме попита дали искам да се върна в Локомотив София. Каза, че ще разчита много на мен да помогна, защото има амбиция да прави сериозен отбор, който да атакува елита. Аз се съгласих за една минута. Върнах се, защото искам пак да играя с Локомотив София в елита.
- Как ти се видя отборът след подготовката, която проведохте? В тима има доста нови момчета...
- Аз съм много доволен от подготовката и от селекцията. Мисля, че направихме много добър отбор. Нищо, че в контролите записахме само една победа. Вижда се, че имаме сериозен потенциал. Само последният двубой със Спартак Плевен, който загубихме с 0:1, не беше на нужното ниво. В останалите мисля, че се справихме добре. Това ми дава спокойствие за шампионата. Залагаме на доста млади момчета, на които ще им трябва време, но те ще се калят именно в такива битки. Това ще ги амбицира. Както казва старши треньорът, младите футболисти трябва да са гладни за успехи, да искат да растат. Сега най-важното за мен е да успеем да направим добър колектив. Убедил съм се с годините, че дори и да имаш много силни футболисти, ако нямаш колектив -нищо не става. Аз съм сигурен, че ще го имаме и че това ще ни помогне много в битката за промоция.
- През 2018-а не ви достигна буквално една секунда, за да се върнете в елита, губейки баража с Витоша Бистрица с дузпи...
- Съдба. В такъв мач всичко може да се случи и е сложно да се предвиди. Тогава това бе много голям удар за нас. Честно казано, предпочитам да загубим с 0:5 още до полувремето и да се е приключило, отколкото да паднем по такъв нелеп начин - в последната секунда ни изравниха и после загубихме при дузпите. Но не можем да върнем времето, трябва да гледаме напред, да забравим този злощастен мач. И аз, и треньорът Младен Додич, който се върна в Локомотив, имаме работа за довършване. Бяхме много близо... Господ си знае работата. Мисля, че този сезон ще се върнем където ни е мястото и че този път Господ ще ни намигне. Без негова помощ нищо не става.
- Можеш ли да направиш някакво сравнение между Локомотив София тогава -2018-а, и този днес?
- Трудно е да се направи такава съпоставка. Тогава разполагахме с доста по-опитни футболисти, които зад гърба си имаха много мачове в елита - Бранеков, Иво Иванов, Романов, Николай Цветков. Сега тимът ни е много по-млад. Локомотив София е голяма визитка и това трябва да амбицира тези талантливи момчета. Надявам се всички заедно да успеем. Сега, като се сетя, тогава израсна доста Здравко Димитров, който това лято премина в Левски. Момчето тръгна за големия футбол при нас. И той е благодарен, че Локомотив му даде шанса да играе. Сега вече доказа, че има нужното ниво за отбор като Левски, че и по-голямо. Четох, че е отказал на отбори от Италия, откъдето е имал оферти.
- Как гледаш на факта, познавайки българския футбол вече доста добре, че в елита са отбори като Царско село, Витоша Бистрица, а до миналия сезон и Септември София, а Локомотив го няма? Какво не ви достига през всичките тези години?
- Финансово нещата са стабилни. Г-н Василев прави даже и невъзможното Локомотив да го има. Той обича отбора и дава всичко, за да го има. Връщайки се към загубения бараж с Витоша Бистрица и онзи сезон, това, което не ни достигна тогава, бяха някои лековато загубени точки като със Струмска слава и Ботев Гълъбово в София. Реално тогава не ни стигна само една точка, за да влезем директно в елита. Но във футбола, а и в живота няма място за... ако беше така, ако беше по другия начин. Във футбола няма ако, има сега. След баража господин Василев изживя много тежко загубата и по-бавно реагира по отношение на селекцията, което е и нормално. Тогава даже имаше намерения да се откаже. Затова и през миналия сезон имаше такива колебания. Локомотив не направи хубава година, но сега се взеха мерки и нещата ще бъдат много по-добре. Вярвам, че този бараж през 2018 година и ударът, сега са ни направили по-силни.
- Как виждаш нещата в клуба чисто организационно?
- На много no-високо ниво. Доста по-професионално е. Много съм доволен от това, което видях след завръщането си. Локомотив е израснал още. феновете вярват в нас и започнаха да се връщат на стадиона. Усещаме тяхната подкрепа и им благодарим. Това е много важно за нас. Ако публиката е с нас, това ще е голям плюс.
- Още в първия кръг започвате срещу един от основните фаворити за първото място - ФК ЦСКА 1948 Сф, как виждаш конкуренцията в групата?
- ЦСКА 1948 и Хебър, доколкото знам аз, са с доста сериозни бюджети за Втора лига. В крайна сметка футболът се прави с пари, но те не играят на терена. Там сме 11 на 11. Нашият отбор има предимство пред тях по отношение на традицията и трябва да използваме това.
- Вече си на 33 години. Още колко смяташ, че можеш да играеш и мислил ли си за треньорска професия?
- Не съм мислил. Искам още да играя. Смятам да съм на терена още две-три години. После ще видим. Важното е да съм здрав, да нямам контузии.
- Следиш ли другите отбори, в които си играл у нас - Локо Пловдив, Миньор Перник, Берое?
- Да, следя ги постоянно. Поддържам контакти с момчетата, с които съм играл в тези отбори. Тези тимове са дали храна на мен и моето семейство, така че трябва да ги уважавам. За съжаление Миньор също не е в положение, което му отива, като Локомотив. Тази година Миньор прави 100 години и му пожелавам през следващия сезон да е във Втора лига, но да не се засечем там. Ще ги чакам в елита. Там да играем заедно - Миньор и Локомотив София.
