В Стара Загора – как футболната антилогика победи футболната логика

Поради пътуване извън Варна се наложи да гледам мача „Берое“ – „Черно море“ на запис. Естествено следях резултата по интернет в реално време и останах и изненадан, и разочарован. Поисках да чуя различни коментари, да прочета мнения и поради тази причина отложих малко моите разсъждения по темата. Пак ще уточня, както винаги, че споделям тук нещата такива, каквито аз лично съм ги видял, а те винаги могат дабъдат и оспорени, и дискутирани. Вярвам, че и този път ще запазим добрия тон в коментарите, както аз досега съм го правил. Не съм обидил нито футболисти, нито треньори, нито пък привърженик на „моряците“. В крайна сметка, кауза е една. А тя е добро представяне в шампионата, добро класиране и участие в Европа.

Сега за мача.

 

Първо, категорично: Не обвинявам „Черно море“ за загубата в Стара Загора!

Второ: Резултатът 2:0 заблуждава и в това се убедих, тъй като гледах мача 24 часа по-късно, знаейки вече това 2:0.

Трето: Умишлено няма да коментирам съдийството.

И четвърто: За мен в Стара Загора футболната антилогика победи футболната логика.

Ще опитам да обясня, правя го и за себе си, естествено, и за онези, които биха искали да чуят по-различна гледна точка.

Няма да употребявам изтъркания шаблон „Има и такива мачове“. Само ще припомня, че в предходен свой текст писах някои общоизвестни, но важни неща. Че победата носи на отбора 3 точки, независимо от това кого си победил.

 

При загуба дърпаш 3 точки назад, независимо кой те е победил.

И още, че по думите на Илиан Илиев всеки отбор е труден съперник, независимо къде се намира в класирането. Да, „Берое“ е сред непретенциозните до момента отбори – и като точков актив, и като игра, и като класиране. А всеки такъв отбор се хвърля сто процента срещу по-класен съперник, какъвто е „Черно море“. Нека си спомним как слабакът „Ботев“ от Враца игра на кръв на „Тича“ и без малко да открадне точка.

 

А че резултатът 2:0 заблуждава, вероятно малко хора ще се наемат да оспорят. Защото, ако някой като мен не е гледал двубоя в реално време, би си казал: Добре де, домакините повеждат твърде рано с дузпа, после правят още един гол, а гостите имат на разположение цяло второ полувреме, плюс минутки от първото и две продължения. Как така не вкарват? Въпросът е резонен.

Обаче.

 

Тук идва според мен третото твърдение – как антилогиката побеждава футболната логика. Според футболната логика, демонстрирана в продукцията на терена и от двата отбора, краен победител трябваше да бъде „Черно море“. Не защото е на второ място в класирането, а защото игра добър футбол. Отборът ни разполага с класни и можещи футболисти (нищо, че за пореден път се изправи срещу 9 чужденци, купувани на килограм и които почти всички ставаха за лекоатлети, умеещи да тичат бързо, да изритват топката и толкова). Отборът ни е добре подготвен и физически, и футболно. Отборът ни надигра съперника. И в този мач „Черно море“ демонстрира добро владеене и контрол върху топката (според статистиката притежанието на топката е 71% към 29% в полза на нашия отбор), продължително и спокойно разиграване, „моряците“ овладяха средата на терена, където бяха господари, играха атакуващ футбол (пак според официалната статистика – 19 удара на гостите, в това число точни, неточни и блокирани, срещу 8 на домакините,). Именно това бе логиката „Черно море“ да спечели.

 

И тук идва едно мое разсъждение, което е дискусионно. „Черно море“ не успя да вземе нещо в Стара Загора, именно защото игра… прекалено футболно: организираше атаките си правилно – добри пасове и двойни подавания, сравнително малко непредизвикани грешки, атаки по крилата, центрирания, които трябваше да затруднят и защитата, и вратаря на домакините. Това не се случи. А то не се случи, според мен, защото в крайната фаза на атаката, тогава, когато нападението трябва да завърши с асистенция и гол, не достигаше футболно въображение. Унесени в стремежа си да направят нещата много футболни и много правилни, играчите забравиха да внесат нотка на въображение, на импровизация, на изненадващ и нестандартен пас, дори да сторят нещо не толкова логично във футболен аспект, което да им донесе успех.

 

В подкрепа на твърденето ми е статистиката – гостите са реализирали 46 центрирания срещу едва 10 на домакините. Да, логично е да има центрирания, които да търсят високите ни централни нападатели. Но при тези центрирания или вратарят на домакините се намесваше, или някой от защитниците обираше високите топки и чистеше безразборно, по-далеч от вратата. Т.е. отново сблъсък на логиката с антилогиката – при проявена една идея повече футболна фантазия, нашият отбор щеше да отбележи гол, да се върне в мача и вероятно да си тръгне с 3 точки.

Към тези свои мисли не мога да не прибавя факта, че отборът на „Берое“ едва ли е излязъл на терена срещу „Черно море“ с тактика да играе на контраатака. Това е според мен чиста случайност. Заралии имаха щастието да вкарат ранен гол от дузпа, а почти през целия мач се бяха прибрали плътно в своята половина и бяха наситили с играчи наказателното поле. Много е трудно да отбележиш на такъв противник, но пък от всеки мач класните отбори, какъвто е „Черно море“, извличат поука. Най-сериозна е тази поука от загубите.

 

Аз съм убеден, че нашият треньорски щаб и футболистите вече са анализирали и ще анализират играта детайлно, ще извлекат поуки и ще направят така, че отборите, които излизат срещу „Черно море“ да не стъпва на терена с мисълта ,че могат да вземат нещо. Независимо от това дали на „Тича“, или като домакини.

В заключение: истинските привърженици на „Черно море“ ще продължат със същото вдъхновение и обич към отбора да го подкрепят във всеки мач. Смятам, че в петък на „Тича“ ще ври и ще кипи.

 

А всеки мач до края ще е битка.

В това няма никакво съмнение!